Решение № 3543 от 3.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8179/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Постъпила е касационна жалба, подадена от Б. В. С., чрез процесуален представител адв. Няголов, срещу решение 2859/29.04.2024 г., постановено по адм. дело 8331/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Излагат се подробни доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради незаконосъобразност и необоснованост. Претендират се разноски. Ответникът по касационната жалба В. Ш. не е подал отговор в срока по чл. 213а, ал. 4 от АПК. Постъпила е молба от 04.02.2024 г., с която изчерпателно излага аргументи относно недопустимостта и неоснователността на касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба Научен съвет към Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания ЕАД не представя отговор и не претендира разноски. Прокурорът по делото дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. След като прецени доводите на страните, както и фактите и обстоятелствата, приети за установени от първоинстанционния съд поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира от правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срок от лице с правен интерес, за който оспорваният съдебен акт се явява неблагоприятен. Разглеждана по същество жалбата е основателна. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение, независимо от липсата на доводи в касационната жалба от страна на касатора. Първоинстанционното решение е валидно, доколкото е прието от надлежен съдебен състав при спазване на изискуемата от закона писмена форма. То обаче е недопустимо, тъй като са били налице отрицателни процесуални предпоставки за разглеждането на делото по съществото на спора, респективно за постановяване на краен съдебен акт. Налице е липса на валидно сезиране на първоинстанционния съд, поради липсващо процесуално право на жалба у жалбоподателя Ш.. Това е така, доколкото от твърденията на жалбоподателя срещу административния акт не може да се изведе защитим правен интерес, който да обуславя допустимост на оспорването на административния акт, който е предмет на делото. Видно от заявените твърдения с жалбата на Ш., по повод на която е инициирано първоинстанционното производство, търсената от АССГ защита е срещу незаконосъобразността на решение на Научния съвет на СБАЛХЗ (Научния съвет) за избор на касатора Б. С. за професор по проведен конкурс за заемане на академична длъжност професор в научна специалност Хематология и преливане на кръв за нуждите на Консултативно-диагностичния блок към СБАЛХЗ ЕАД, публикуван в ДВ на 05.03.2021 г., обективирано в протокол 18 на заседание от 29.07.2021 г. на Научния съвет (Решението на Научния съвет). С този административен акт на практика се слага край на конкурсната процедура, по която касаторът е избран за професор. Излагат се доводи, че така постановеният административен акт бил незаконосъобразен поради нарушение на материалния и процесуалния закон, като основните аргументи, които се посочват са във връзка наличие на постановено съдебно решение 8018 от 20.07.2023 г. (решението на ВАС), постановено от Върховния административен съд по адм. д. 10021/2022 година. По това дело е страна жалбоподател В. Ш., като ВАС е прогласил за нищожен отказа за недопускане на Ш. до конкурса, завършил с Решението на Научния съвет. Този отказ е бил постановен от Комисия, сформирана на основание заповед 3-65/05.05.2021 г. на изпълнителния директор на СБАЛХЗ ЕАД. Сочи се, че процесното Решение на Научния съвет, с който е завършил конкурсът, е незаконосъобразно, доколкото ВАС с горепосоченото решение бил установил, че сформираната Комисия била некомпетентен орган и не можела да извършва допускането на избрания за професор кандидат Б. С., като това правомощие принадлежи на научното жури. Поради това всичките нейни актове за допускане били нищожни и следователно процедурата по избиране на касатора Б. С. била опорочена. От дотук очертаното, може с категоричност да се заключи, че предметът на оспорване пред АССГ, заявен от жалбоподателя Ш. е свързан с проверка на валидността и законосъобразността на Решението на Научния съвет, с което се приключва окончателно процедурата по избор на лице, което да заеме академичната длъжност професор , а именно Б. С.. Съгласно чл. 147, ал. 1 от АПК право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. Видно от приетото за установено по делото, а и от твърденията на жалбоподателя, процесният административен акт нито поражда задължения за жалбоподателя Ш., нито засяга пряко или косвено негови права, свободи и законни интереси. Решението на Научния съвет, с което едно лице бива избрано да заеме академичната длъжност професор създава права и задължения само за това лице, доколкото то има конститутивен ефект за възникналото трудово правоотношение. Заемането на едно лице на академичната длъжност професор представлява сложен динамичен фактически състав. Съгласно чл. 62, ал.1 от ППЗРАСРБ заемането на академичната длъжност "професор" се осъществява въз основа на конкурс и последващ избор, проведени при условията и по реда на глава трета, раздел ІV от ЗРАСРБ. След предложението на научното жури до научния съвет, за последния се поражда правомощието за взимане на окончателното решение за избор, което е крайният административен акт по приключването на изборната процедура чл.29в, ал.4 вр. с чл. 27а, ал.2 ЗРАСРБ. Това е и моментът, в който възниква трудовото правоотношение между избраното за професор лице и за работодателя по трудовото правоотношение СБАЛХЗ ЕАД- арг. от чл. 86, ал. 1 от КТ. Формален аргумент за същото може да се почерпи и от езиковото и логическо тълкуване на правилото на чл. 28 от ЗАРСРБ, тъй като законодателят е използвал формулировката избраният за доцент (съответно по силата на препращащата норма на чл.29в, ал.4 ЗРАСРБ избраният за професор) по отношение на възникналото задължение на същия да изнесе публична лекция пред академичната общност пред съответното висше училище или научна организация. Следователно въз основа на този краен административен акт се създават единствено права и задължения за адресата му проф. д-р Б. С., както и за издателя на акта Научния съвет към СБАЛХЗ ЕАД, произтичащи от възникналото трудово правоотношение. Поради тази причина, жалбоподателят Ш. не би могъл да аргументира правен интерес да обжалва този краен акт, тъй като не е засегнато от оспорвания административен акт лице. Същият е избрал да се защитава срещу порочността на процедурата на конкурса чрез обжалването на отказа по допускането му в конкурса, който административен акт го засяга пряко. С оглед на това е получил и краен съдебен акт по отношение на своята жалба, а именно решение на ВАС 8018 от 20.07.2023 г., с което е прогласена нищожността на оспорвания отказ. В рамките още на съдебното производство пред АССГ по адм.д. 7138/2021 г. Ш. е могъл отделно да поиска спиране от съда на процедурата по реда на чл. 166, ал. 2 от АПК, респективно да се опита да предотврати окончателното приключване на конкурса, доколкото самото оспорване на административния акт не спира изпълнението - чл. 32, ал. 9 от ЗРАСРБ. Вместо това, Ш. е бездействал и не се е възползвал от дадените му в процесуалния закон права. В резултат на това бездействие се е достигнало до едно правилно по същество отменително решение на ВАС, но без възможност то да рефлектира пряко на завършилата конкурсна процедура. Значението на постановеното от ВАС решение е в друга насока. Доколкото с него се прогласява нищожност на отказа за недопускане, неговият диспозитив, а не мотиви (както приема първоинстанционният съд) се ползва със сила на пресъдено нещо както по отношение на Комисията и Научния съвет, така и по отношение на Б. С., на основание чл. 177, ал. 1, изр. второ от АПК. Поради това тези лица се явяват обвързани от субективните предели на това решение и следва да го зачитат. Предвид това обстоятелство, самото решение се явява основание за възобновяване на вече приключилото процесно административно производство за заемане на академичната длъжност "професор" в СБАЛХЗ ЕАД по реда на чл. 99 и сл. от АПК и по-конкретно по т. 6, предложение първо на чл. 99 от АПК. С прогласения за нищожен отказ за допускането на Ш. в процедурата, е установено след приключването й, че Ш. е лишен незаконосъобразно от участие в нея. Поради тази причина неприложима е и нормата на чл. 177, ал. 2 от АПК. Следователно, ако бе инициирано производство за възобновяване по реда на чл. 99 и сл. от АПК и по него бе постановен отказ за допускане на възобновяване от административния орган - Научен съвет, то самият отказ би подлежал на оспорване по реда на глава десета, раздел ІV от АПК съгласно чл. 103, ал. 3 от АПК. Жалбоподателят Ш. би имал правен интерес само и единствено от неговото обжалване, тъй като засяга негови права и при положително развитие на спора, би получил определение със задължителни за административния орган - Научен съвет указания по чл. 200, ал. 1 вр. чл. 201 от АПК. Тази процесуална възможност отново е била пропусната от Ш., доколкото са изтекли преклузивните срокове по чл. 102, ал. 2 от АПК. С оглед на гореизложените аргументи настоящият съдебен състав счита,че първоинстанционното решение се явява недопустимо и същото следва да бъде обезсилено на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, а настоящото съдебно производство - прекратено на основание чл. 159, т. 4 от АПК поради липса на правен интерес от Ш. за обжалване на процесното решение на Научния съвет.. Предвид благоприятния за касатора и за ответника по касационната жалба Научен съвет към СБАЛХЗ ЕАД изход на делото, деловодни разноски следва да бъдат присъдени единствено на касатора Б. С., заинтересована страна пред първата инстанция, доколкото същият е направил изрично искане в този смисъл чл. 143, ал. 4 от АПК. Същият представя списък с разноски по чл. 80 от ГПК в размер на 2070 лева, който размер следва да бъде изцяло присъден, поради липсата на възражение за прекомерност от страна на ответниците по жалбата. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд , състав на пето отделение,