Решение № 270 от 6.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1429/2011 г.

Решение № 270 от 6.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1429/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искането на осъдения Г. С. Х. за възобновяване на внохд № 4657/2010 г. Софийски градски съд, като се отмени постановеното по него решение № 1211 от 23.11.2010 г., и потвърдената с него присъда от 22.03.2010 г. по нохд № 10423/2009 г. на Софийски районен съд и делото се върне за ново разглеждане. Със саморъчно изготвената жалба /искане/ осъденият Х. оспорва авторството на деянието като твърди, че не е участвал в кражбата. Присъдата се основава само на показанията на непълнолетен свидетел, разпитан пред съдия, без присъствие на адвокат, или педагог, под принуда на полицейски служители. Искането е за оправдаване на осъдения, или отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане. В съдебно заседание служебният защитник поддържа жалбата, като намира наказанието за явно несправедливо, защото от съда са отчетени само отегчаващите отговорността обстоятелства. Заключението на прокурора е за неоснователност на искането. ВКС на РБ, за да се произнесе, взе предвид следното: С присъдата по нохд № 10423/2009 г., Софийски районен съд е признал подсъдимия Г. С. Х. в извършено престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195 ал. 1, т. 4, пр. 1, вр. с чл. 18, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. "а" НК и при условията на чл. 54 НК е осъден на четири години лишаване от свобода, което да изтърпи в затвор, при първоначален "строг" режим. С посоченото решение присъдата е потвърдена и влязла в е сила. Искането осъдения К. е процесуално допустимо, като подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК. Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО по следните съображения: Постановената осъдителна присъда е потвърдена правилно от въззивната инстанция, след цялостно служебна проверка на фактическата и правилност и приложимия към приетите факти материален закон, за което са изложени подробни и убедителни съображения. Събрани и проверени са достатъчно еднопосочни доказателствени източници от съда по същество, които по несъмнен начин, както изисква чл. 303, ал. 2 НПК установяват участието на подсъдимия Х. в опита на извършване на кражбата. Това са показанията на двамата полицейски служители, които са заловили в близост до мястото на извършването, св. К. и П., намерили в автомобила личната карта на подсъдимия Х., който успял да избяга. Показанията на св. К. дадени пред съдия, приобщени по реда на чл. 281, ал. 1, т. 1 НПК, писмените доказателства и доказателствени средства. Въззивната инстанция отново се е занимала с обясненията на подсъдимия, че е взел участие в престъплението /на л. 5, абз. посл. и на л. 6, абз. 1 от мотивите на решението/, като са изследвани вътрешните противоречия в тях, за да ги приеме за недостоверни и единствено израз на защитна позиция. След собствен анализ на доказателствата, като гласните са изследвани много внимателно в тяхната цялост и отделните им детайли, съпоставени са едно с друго, правилно са оценени, с оглед действително им съдържание и правилата на формалната логика, за да се стигне на убедителният е недвусмислен извод, че подсъдимия и извършил опит към отнемането на вещите. На л. 8 и л. 9 от мотивите на решението по реда на чл. 339, ал. 2 НПК, въззивният съд с подробни съображения е отговорил на възраженията за допуснати нарушения на процесуалните правила при разпита на св. К. пред съдия /както и дали е оказвана принуда при тяхното депозиране/, и относно годността на тези показания да установяват фактите от предмета на доказване, за да бъдат отхвърлени като несъстоятелни. Те са основателни и законосъобразни и не се налага да бъдат повтаряни. Възприетите фактически констатации са въз основа на доказателствена съвкупност, която не е опорочена от нарушение на процесуалните норми по събирането и проверката на доказателствата. Анализът им е всестранен, пълен и логически издържан. При установените факти материалния закон е приложен правилно. Поради това няма причини за отмяна на съдебните актове, с връщане на делото в предишен процесуален стадии. Касационно основание в искането за явна несправедливост наложеното наказание не е посочено, но с оглед позицията на осъдения за невиновност и изразеното несъгласие на защитата в неговия размер, касационният състав, като е приел и въззивният съд го намира за справедливо. Не са изложени и не са налице обстоятелства, които да смекчават в по-голяма степен отговорността на осъдения, поради което и наказанието е съответно на извършеното и отговора на целите предвидени в чл. 36 НК. Изразената трайна престъпна упоритост, с оглед предишните осъждания не дава основание за по-голяма снизходителност. Не са налице основанията по чл. 342, ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 1, т. т. 1-3 НПК за възобновяване на наказателното дело, поради което искането следва да се остави без уважение. По изложени съображения и на основание чл. 424, ал. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,