Решение № 11914 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2010 г.

Решение № 11914 от 14.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9799/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 87 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ), вр с чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Мустафа Наххас, гражданин на Сирия, против решение № 8754/28.06.2010 г. на състав на III отд. на ВАС, постановено по адм. д. № 16754/09 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора против решение № 565 от 25.11.2009 г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ) към Министерски съвет (МС). В жалбата са развити доводи за неправилност на решението като необосновано, постановено при нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Моли да бъде отменено решението. Ответната страна - Председателят на ДАБ при МС, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява мотивирано становище за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, в настоящия петчленен съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата, намира че същата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 87 от ЗУБ, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното пред тричленния състав решение на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4, вр. чл. 8, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от ЗУБ председателят на ДАБ при МС е отказал на жалбоподателя предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут по реда на ЗУБ. За да постанови обжалваното решение тричленният състав е обсъдил приетите по делото доказателства и преди всичко фактите от бежанската история на жалбоподателя и е приел, че законосъобразно от АО е отказано предоставяне на хуманитарен статут, както и статут на бежанец, тъй като не са налице предпоставките на чл. 8 и 9 от ЗУБ. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. От проведените интервюта на касатора пред ДАБ правилно съдът е приел за установено, че Мустафа Наххас е напуснал държавата си по произход, Сирия, през 1992 г. и е влязъл за пръв път в България с туристическа виза. Като конкретна причина за напускането посочва режима на тока в страната, който е възпрепятствал упражняването на професията му на шивач. Има регистрирана в България фирма, "Нахас" ООД и от 1992 до 7.07.2009 г. има разрешение за постоянно пребиваване, което му е отнето, тъй като през 2005 г. не е пребивавал в България повече от шест месеца. През този период е бил в Сирия. Последно е напуснал Сирия през 2006 г. с валиден сирийски паспорт. Като причина за нежеланието си да се завърне в държавата по произход, жалбоподателят посочва доживотната присъда за участие в убийство на брат му, за което семейството му е осъдено на 40 000 долара кръвнина и тъй като те не са платени се страхува да не бъде убит от роднините на убитите. От доказателствата по делото е установява, че от 1992 г. касаторът е напускал България повече от 20 пъти за различен период от време в рамките на три месеца, ходил е само в Сирия, транзитно през Турция, посетил е четири пъти, сирийското посолство в Република България- два пъти за смяна на паспорта му и два пъти по повод национални празненства. При тези установени факти, правилно тричленният състав е приел, че за Мустафа Наххас не съществува основателен страх от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец. Твърдението за опасност от отмъщение от страна на роднините на убитите от брат му младежи, също не следва да се приемат за политически. Не са налице и предпоставките по чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Няма данни жалбоподателят да е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Правилно съдът е приел, че от справката на ДАБ, дирекция "Международна дейност" е видно, че подаването на молба за убежище в чужбина като изолирано действие не е обект на преследване. При завръщането си след по-продължително пребиваване в чужбина сирийските граждани могат да бъдат подложени на разпит от страна на службите за сигурност, но опасност за задържане съществува само, ако възникнат съмнения за извършена в чужбина опозиционна дейност или ако лицето е имало предишен арест в Сирия за доказана или предполагаема опозиционна дейност, за което според представените данни в настоящия случай няма основание. Твърдяното за първи път в касационната жалба, опасение от преследване от страна на т. нар. "неправителствен агент на преследване" не е сочено в проведените интервюта, поради което и не следва да бъде обсъждано. Довода в жалбата за допуснато нарушение от страна на съда, поради липсата на мотиви в тази насока е неоснователен. С оглед на изложеното, като е достигнал до същия извод, тричленния състав е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,