Решение № 8616 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 615/2018 г.

Решение № 8616 от 26.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 615/2018 г., VIII о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД на НАП - Б. срещу Решение № 196/23.11.2017 г., постановено по адм. дело № 277 по описа за 2017 г. на Административен съд - С., с което е осъден да извърши разпределение на внесената от ЕТ "Дракон - П. К." сума в размер на 1 295,84 лева по начина, посочен от молителя в негово заявление вх. № 203581603426863/12.04.2016 г. - за годишни изравнителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г. В касационната жалба, подадена чрез юрисконсулт Ж. Д., се оспорва допустимостта на първоинстанционното решение, алтернативно неговата правилност. Излага се общи доводи по отношение на допустимостта и правилността на решението, като се възразява против преценката на Административен съд - С., че е налице бездействие на административния орган да извърши фактическо действие, като се съобрази с волята на ЕТ "Дракон - П. К." по депозираното от него заявление от 12.04.2016 г., внесената от него сума в размер на 1 295,84 лева да бъде разпределена за погасяване на задължителни осигурителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г. Твърди се, че административния орган е извършил действията, предвидени в разпоредбата на чл. 169, ал. 3, изр. последно от ДОПК, а неразпределението на сумата, по начина поискан от заявителя не е неоснователно фактическо бездействие, произтичащо пряко от нормативен акт. Ответната страна - ЕТ "Дракон - П. К.", не взема становище по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура, поддържа заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и при липса на основания по чл. 215 от АПК, намира същата за допустима. Разгледано по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд (АС) - С. е образувано по жалба на ЕТ "Дракон - П. К." срещу бездействие на длъжностно лице от ТД на НАП - Б. да извърши коректно отразяване по партидата му на платена от него сума в размер на 1 295,84 лева, съгласно негово заявление вх. № 203581603426863/12.04.2016 г., подадено до ТД на НАП - Б.. Жалбата е квалифицирано от АС - Б., като иск за защита срещу неоснователни бездействия по реда на Г. П., Раздел втори от АПК и производството е проведено по този ред. С обжалваното решение, АС - С. на основание чл. 257, ал. 2 от АПК е осъдил Директора на ТД на НАП - Б. да извърши разпределение на внесената от ЕТ "Дракон - П. К." сума в размер на 1 295,84 лева по начина, посочен от молителя в негово заявление вх. № 203581603426863/12.04.2016 г. - за годишни изравнителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че със заявление вх. № 203581603426863/12.04.2016 г. до ТД на НАП - Б., ЕТ "Дракон - П. К." заявява, че внася сума в размер на 1 295,84 лева за погасяване на задължение за годишни изравнителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г. В същото време, постъпилата по сметка на НАП сума на 12.04.2016 г. в размер на 1 295,84 лева от П. И. К., е разпределена за погасяване на задължения на търговеца, както следва: 30,42 лева - лихви за ДОО по ГДД от 2008 г., 1,60 лева- лихви за ДОО по ГДД от 2010 г., 1073,52 лева - ДОО като самоосигуряващо се лице по ГДД от 2016 г. и 190,30 лева - лихви за ДОО по ГДД от 2016 г., а не по начина, по който това е поискано със заявлението по реда на чл. 169, ал. 4 от ДОПК - за погасяване на задължението за ДОО за периода м. 12.2000 г. Съдът е приел, че задължението на приходната администрация да погаси с постъпилата на 12.04.2016 г. сума посочените от заявителя задължения по негово заявление от същата дата е предвидено в разпоредбата на чл. 169, ал. 4 от ДОПК, която е приложима след 01.01.2015 г. и за публични задължения, срокът за погасяване на които е изтекъл преди 01.01.2008 г., на основание § 46 от ПЗР към ЗИДДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.), поради което произтича от закона и не е необходимо изрично волеизявление органа по приходите. Приел е, че органа по приходите не е изпълнил задължението за фактическо действие да разпредели постъпилата сума по посочения в заявлението начин, а е разпределил сумата за погасяване на други задължения на заявителя, поради което обосновал правни изводи, че бездействието на административния орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт - коректно разпределяне на сумата по съответната сметка на НОИ е незаконосъобразно, а подаденият иск по реда на чл. 257 от АПК е основателен. търсената защита по реда на Г. П., Раздел втори от АПК е допустима и единствено възможна с оглед постановеното решение № 131/20.07.2017 г., с което жалбата на ЕТ срещу отказа на органа по приходите от ТД на НАП да разпредели сумата, съгласно подаденото от търговеца заявление, е оставена без разглеждане. Посочено е, че с постановеното Решение № 131/20.07.2017 г. на Директора на ТД на НАП са игнорирани и пренебрегнати задължителните указания на Върховния административен съд, дадени с Определение № 6515/23.05.2017 г. по адм. д. № 5363/2017 г. за произнасяне по преписката по същество и издаване на контролно - отменителен акт по възражението. Приел е за неоснователни и доводите на ответника, че органът не е бездействал, тъй като по подаденото заявление е извършено разпределение, макар и не по желания от заявителя начин, като е изложил съображения, че при изцяло съобразено заявление с нормата на § 46 от ЗИДЗДДС, съгласно която за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от ДОПК се прилага след 1 януари 2015 г. административния орган е бездействал и следва да бъде осъден да извърши разпределение на внесената сума в размер на 1 295,84 лева по начина, посочен от молителя в негово Заявление вх. № 203581603426863/12.04.2016 г. Решението е правилно. Фактическата обстановка е установена от първоинстанционният съд правилно и спор по нея между страните няма. Същата се подкрепя изцяло от събрания в хода на съдебното производство доказателствен материал. Предмет на касационно оспорване са направените въз основа на установените фактически положения правни изводи на решаващия съд за установено бездействие на административния орган да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, като доводите на касатора са свързани с твърдения, че все пак разпределение на постъпилата по сметка на НАП сума е извършено, макар и не по начина поискан от заявителя. Съгласно приложимите материално правни разпоредби на § 46 от ПЗР към ЗИДДОПК (ДВ, бр. 82 от 2012 г., в сила от 1.01.2013 г.) за неплатените публични задължения, срокът за плащане на които е изтекъл преди 1 януари 2008 г., чл. 169, ал. 4 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс се прилага след 1 януари 2015 г. Следователно на основание чл. 169, ал. 4 ДОПК, длъжникът за публичните задължения, установявани от Националната агенция за приходите, до започване на принудителното им събиране може да заяви по ред и начин, определени със заповед на министъра на финансите, вида на задълженията, които иска да погаси. В случая няма спор, че ЕТ "Дракон - П. К." със заявление вх. № 203581603426863/12.04.2016 г. до ТД на НАП - Б., заявява, че внася сума в размер на 1 295,84 лева за погасяване на задължение за годишни изравнителни вноски за ДОО за месец декември 2000 г., с което упражнява право, произтичащо от закон, на което съответства задължение на компетентната приходна администрация да погаси посочените по вид задължения в заявлението. Не е спорно също, че компетентна приходна администрация е задължена да извърши погасяването на задължението, произтичащо пряко от нормативен акт без да постановява изрично властническо волеизявление, а чрез фактически действия. Неоснователен е довода на касатора, че това е сторено, тъй като видно от справка на НАП, постъпилата сума на 12.04.2016 г. в размер на 1 295,84 лева от П. И. К., е разпределена за погасяване на други задължения на търговеца, а не за това, което е посочено в заявлението - за ДОО за периода м. 12.2000 г. Правилно АС - С. е установил бездействие на приходната администрация при ТД на НАП - Б. да изпълни задължение, произтичащо пряко от нормативен акт, поради което в съответствие с приложимите мателиално правни разпоредби и събрани доказателства е постановил, че това неоснователно бездействие по смисъла на чл. 257, ал. 1 от АПК следва да бъде преустановено, като се осъди органа да извърши дължимото по закон действие. По изложените съображения, настоящата инстанция намира касационната жалба за неоснователна. Обжалваното решение е обосновано, постановено в съответствие са материалноправните разпоредби и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК