Решение № 7674 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2012 г.

Решение № 7674 от 31.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3856/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Геворк Геворкян, от гр. Пловдив, против решение № 15714 от 29.11.2011 г., постановено по адм. д. № 16152/2010 г. по описа на Върховния административен съд. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Моли за отмяната му. Ответникът - Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците - Църковно настоятелство при църква "Сурп Кеворк" и Арменска апостолическа православна църква не са изразили становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение тричленният състав на Върховен административен съд е отхвърлил жалбата на Геворк Геворкян срещу решение № 241 от 2.11.2010 г. по преписка № 159/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е прекратено производството по преписката, образувано по жалба на касатора Геворкян срещу Църковно настоятелство при църква "Сурп Кеворк" гр. Пловдив и Арменска апостолическа църква гр. София като цяло, за дискриминация по признака "народност", тъй като позовавайки се на чл. 47 от Устава на църквата, членовете на църковното настоятелство не са го допуснали до участие в отчетно-изборно събрание на органа, проведено на 5.12.2009 г. За да постанови този резултат съдът, както и Комисията за защита от дискриминация са се позовали на Конституцията на Република България, на решение № 5 от 11.06.1992 г. на Конституционния съд на Република България по конст. дело № 11/1992 г. и чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията, съгласно които е забранено държавно администриране на вътрешноорганизационния живот на религиозните общности и институции. Съдът е направил извод, че след като се твърди осъществяване на дискриминация въз основа на устава на църквата, то се касае до вътрешноорганизационния живот на религиозната общност, поради което държавната намеса е недопустима, в който смисъл е и решението на Конституционния съд и цитираната норма от Закона за вероизповеданията. Решението е постановено в съответствие с материалния закон. По несъмнен и безспорен начин по делото е установено, че жалбоподателят не е допуснат до участие в отчетно-изборното събрание на църковното настоятелство на арменската апостолическа църква на основание чл. 47 от Устава на църквата. Съгласно чл. 13, ал. 2 от Конституцията на РБ, религиозните институции са отделени от държавата. В решение № 5/1992 г. на Конституционния съд е посочено, че държавата не може да се меси във вътрешно-организационния живот на религиозните общности, поради което и Комисията за защита от дискриминация не може да прави предложения за изменения на устава на църквата. Правилото на чл. 4, ал. 2 от Закона за вероизповеданията регламентира, че е недопустима държавна намеса във вътрешната организация на религиозните общности и религиозните институции. Съгласно § 1, т. 3 от Допълнителната разпоредба на закона "Религиозна институция" е регистрираната в съгласие със Закона за вероизповеданията религиозна общност, която има качеството на юридическо лице, свои ръководни органи и устав. Последният определя устройството и управлението на институцията и е акт с вътрешноорганизационен характер. В този смисъл държавата не може да осъществява контрол върху устава на вероизповеданието освен, ако са налице изключенията, регламентирани в чл. 13, ал. 4 и чл. 37, ал. 2 от Конституцията. Ето защо като е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт тричленният състав на Върховния административен съд е постановил решение, което е съответно на материалния закон. Законосъобразен е и изводът на съда, че в случая не е налице нарушение и на чл. 9 от ЕКЗПЧОС, тъй като никой не е лишил жалбоподателя от правото му да изповядва религията си и без да участва в органите на управление на арменската апостолическа църква. Доводите в касационната жалба за незаконосъобразност на административния акт не следва да се обсъждат. От една страна същите са изложени и в жалбата до тричленния състав на Върховния административен съд и са обсъдени в решението, а от друга страна предмет на съдебен контрол в касационното производство е постановеното съдебно решение, но не и първоначално обжалвания административен акт. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото следва да се осъди Геворк Геворкян да заплати на Комисията за защита от дискриминация сумата 150 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, петчленен състав,