Решение № 16110 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 688/2019 г.

Решение № 16110 от 27.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 688/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на И. Иванов против решение № 2111 от 5.11.2018 г., постановено по адм. дело № 1756/2018 г. по описа на Административен съд - гр. Варна. Касаторът навежда доводи за недопустимост на обжалваното решение и в условие на евентуалност за неговата неправилност като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на процесуалните правила. Моли за отмяната му. Ответниците - началникът на СГКК - гр. Варна, Ж. Миткова и Д. Иванов не изразяват становище по касационната жалба. Ответникът - М. Иванов, в писмено становище, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна срещу неблагоприятен за нея съдебен акт и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд - гр. Варна отменя извършеното изменение на кадастралния регистър (КР) към кадастралната карта (КК) на гр. Варна за имот с идентификатор 10135.513.655 по отношение на данни за собственост и собствениците на имота, въз основа на което в КР наред с вписания собственик – М. Иванов като собственик с противопоставими права е вписан А. Георгиев. Изменението е съобщено на вписания собственик и жалбоподател в първоинстанционното производство на 19.04.2018 г. Обжалваното решение е допустимо. Решението е постановено по подадена в законоустановения срок жалба, срещу административен акт подлежащ на съдебен контрол и от лице с правен интерес от оспорването. Законосъобразно съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок. Фактът, че на жалбоподателя е изпратено съобщение за направеното вписване, с писмо с известие за доставяне, на което е отбелязано, че пратката не е потърсена, не обосновава извод, че уведомяването следва да се извърши по реда на чл. 61, ал. 3 отм. (АПК). За да се приложи тази норма следва да се установи, че адреса на заинтересуваното лице не е известен или същото не е намерено на посочения от него адрес. Отбелязването в обратната разписка, че пратката не е потърсена не е равнозначно на изискването лицето да не е намерено на посочения от него адрес. Следователно изводът на съда, че жалбата е допустима като подадена в срок, е законосъобразен. Неоснователен е доводът на касатора, че жалбата е подадена срещу уведомлението за изменение на кадастралния регистър. В последната изрично е посочено, че се обжалва извършеното вписване в КР и се иска неговата отмяна. С обжалваното решение съдът отменя вписването в КР, а не уведомлението. Ето защо доводите на касатора за недопустимост на решението са неоснователни. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон. За да отмени извършеното вписване съдът приема, че същото е постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон, поради което прави извод за неговата незаконосъобразност. Законосъобразни са изводите на съда, че вписването е извършено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че вписания в КР собственик на ПИ с идентификатор 10135.513.655 не е уведомен за образуваното административно производство. В случая това нарушение е съществено, тъй като от приложените към заявлението за вписване в КР доказателства е установено, че липса идентичност на имотите, с които заявителя се легитимира като собственик с ПИ с идентификатор 10135.513.655 и не е налице конкуренция на права, като при представяне на доказателства от вписания собственик административния орган би стигал до друг извод относно исканото изменение на КР. Правилно съдът приема, че вписването е в нарушение на материалния закон. Изменението в КР в случая е направено в хипотезата на чл. 53а във вр. с чл. 53, ал. 2 ЗКИР, без издаване на заповед и представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. От събраните по делото доказателства е установено, че КК и КР на гр. Варна е одобрена през 2003 г. В кадастралния регистър като собственик на имота е вписан М. Иванов въз основа на нотариален акт № 125/2014 г. Към заявлението на Ж. Миткова до административния орган са приложени нотариален акт № 74/1964 г. и удостоверение за наследници. Тя наред с И. Иванов и Д. Иванов се позовава на собственически права по този нотариален акт, според който общият им наследодател е признат за собственик по замяна на два имота, описани в него. Посочената като правно основание за извършеното изменение разпоредба на чл. 53, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/13.06.2014 г.) предвижда, че при наличие на противопоставими права на собственост, съответно на друго вещно право на повече от едно лице за един и същи имот, в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Правилно и обосновано съдът приема, че в случая не е налице хипотезата на чл. 53, ал. 2 ЗКИР, тъй като с нея се регламентира единствено възможността за вписване в КР и на лица, удостоверяващи право на собственост, респ. други вещни права, противопоставими на тези на вписаните вече в КР права на собственост. Тези противопоставими права следва да са за същия имот в границите и обема му, отразени в КК. В случая това не е установено от доказателствата по делото. Нотариалният акт, на който се основава искането, касае два имота – лозе с площ 2,1 дка в м. "Кавакдар" и нива от 17,5 дка в м. "Банала чешма" без установена идентичност с имот с идентификатор 10135.513.655, нанесен в КК с площ от 2258 кв.м. В обяснителната записка към проекта за изменение на КР не е посочено с кой от имотите по нот. акт № 74/1964 г. е налице съвпадение. Това обстоятелство е основание за отказ за извършване на заявеното вписване в КР. С обжалването на вписването жалбоподателя изразява изрично несъгласие с исканото изменение и оспорва правото на собственост на Ж. Миткова върху същия имот. Тези данни сочат на спор за материално право между заявителката в административното производство и вписаното като собственик на имота в КР лице. Едва след разрешаването му по съдебен ред е допустимо изменение на КК и КР поради допусната непълнота или грешка съгласно чл. 54, ал. 2 ЗКИР (редакция, ДВ, бр. 49/2014 г.). Такава е налице в настоящия случай, поради което административният орган е следвало да постанови отказ на основание чл. 54, ал. 2 ЗКИР. Установяването на обема на правото на собственост върху имотите, предмет на двата нотариални акта, е обстоятелство от значение при решаването на спора за собственост между страните в гражданския процес. Ето защо като прави извод за незаконосъобразност на вписването Административен съд - гр. Варна постановява решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. При постановяване на решението съдът не допуска съществени нарушения на процесуалните правила. С разпореждане от 13.07.2018 г. съдът указва доказателствената тежест на страните, при което ако касаторът е считал, че процесния имот е идентичен с някой от имотите, описани в нотариалния акт, то ангажирането на доказателства в тази насока е било в негова тежест, което не е сторено. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата незаконосъобразност. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е и валидно, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото, направеното своевременно искане за присъждане на разноски и приложените доказателства, че същите са заплатени следва да се осъди И. Иванов да заплати на М. Иванов сумата 600 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,