Решение № 37 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г.

Решение № 37 от 28.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 50235/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 1670/24.07.2015 г. на Софийския апелативен съд по гр. д. № 4359/2014 г., с което е потвърдено решение № 991/27.06.2014 г. на Софийския градски съд по гр. д. № 6514/2013 г., с което е уважен предявеният иск по чл. 99, вр. чл. 92 ЗЗД за заплащане на сумата от 48.000,00 лева, представляваща неустойка по договор за продажба на електрическа енергия. Обжалването е допуснато поради значението на правните въпроси за размера на обезщетението за период по-дълъг от 30 дни - максималният период, за който се дължи неустойка съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б." и за доказателствената тежест за търпените вреди след този срок; дължи ли се неустойка за период, след като кредиторът също е станал неизправен или относим е само момента на възникване на задължението, т. е. изключва ли неизправността на кредитора (лицето претендиращо неустойка) правото на неустойка; дължи ли се неустойка съгласно чл. 30, ал. 1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б.", когато продавачът заплаща описаните дневни обезщетения, след получаването на уведомление от потребителя, когато такова уведомление е постъпило; волята на носителя на спорното право (цедента) и на лицето (цесионера), което вместо него предявява от свое име неговото право, следва ли да се приеме за недопустимост на подобна процесуална субституция, с оглед, че е допустима само в случаите, предвидени в закона; предвид твърдяната цесия по отношение на процесната сума, за която следва да има самостоятелно правно основание, може ли цесионерът да провежда доказване по отношение на договора за продажба, по който не е страна (т. е. процесното вземане има ли характера на договорно основание по отношение на лицето, с което липсва облигационно отношение). По поставените правни въпроси Върховният касационен съд намира, че в чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е." е уредено задължението на електроснабдителя да плати неустойка на потребител, комуто не е възстановено електроподаването в продължение на повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя за прекъсване на електроснабдяването. Наличието на неустойка освобождава потребителя от тежестта да докаже претърпените вреди, но неустойката се дължи не от прекъсването на електроснабдяването, не и от получаването на уведомлението, а след изтичането на 24 часа от получаването на уведомлението. Клаузата на чл. 30, ал. 2 от Общите условия, която ограничава срока на неустойката е обявена за нищожна, поради което следва да се приеме, че неустойка се дължи и след изтичането на 30-ия ден, без да е необходимо доказването на вреди. Неустойката по чл. 30 от Общите условия се дължи в случаите на прекъсване на електроснабдяването не по волята на електроснабдителя (напр. причинени от трети лица, природни явления и др.), тъй като само в такива случаи съществува необходимостта електроснабдителят да бъде уведомен от потребителя. Когато електроподаването е спряно по волята на електроснабдителя, той знае това и ако спирането е противоправно обезщетение за действително претърпените вреди се дължи на общо основание от момента на спирането и без да е необходимо уведомление. Само при такова спиране правно значение може да има последваща неизправност на потребителя. В хипотезата на дължима неустойка, последваща неизправност на потребителя е невъзможна (вж. Решение № 366/30.12.2015 г., ВКС, IV ГО по гр. д. № 2874/2015). С договора за цесия кредиторът на едно вземане го прехвърля на друго лице. За действителността на договора е без значение, какво е основанието (причината) на договора. Законът урежда специфични последици, ако прехвърлянето е възмездно, като в този случай цедентът отговаря за съществуването на вземането по време на прехвърлянето. По силата на цесията новият кредитор е поставен в правното положение на стария и длъжникът може да направи на новия кредитор всички възражения, които е могъл да направи на стария - неговото положение не може да бъде влошено от цесията. Той може да загуби единствено възможността да прихване задължението си срещу свое вземане към предишния кредитор, но само ако се е съгласил с прехвърлянето на вземането. Всички вземания може да бъдат цедирани, освен тези, които законът, договорът или естеството на вземането не допускат. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът по силата на договор за цесия от 15.09.2013 г. е придобил от [фирма] в пълен размер неговите вземания от ответника [фирма] във връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на електрическа енергия на абонатен № 77215007 по договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, в това число и вземанията за неустойка, обезщетение за вреди, лихви и др., като ответникът е уведомен за цесията. Съдът е приел, че снабдяването с електрическа енергия на процесния обект на абоната е преустановено във връзка с неплащане на начислена като корекция сума от 14.007,32 лева (13.394,45 лева главница и 884,07 лихва за забава), за която с влязло в сила решение е признато за установено, че цедентът [фирма] не дължи. В тази връзка съдът е приел, че спирането на снабдяването с електрическа енергия към 08.03.2010 г. е извършено без основание и съгласно разпоредбата на чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б.", в случай, че потребителите останат без електрическа енергия по вина на продавача повече от 24 часа след получаването от продавача на уведомление от потребителя, продавачът заплаща обезщетение на потребителя в размер на 20 лева и 10 лева за всеки следващ период от 12 часа без осигурена електрическа енергия. Съдът е приел, че вземането за неустойка е установено по основание, а неговият размер за периода 08.03.2010 г. до 31.08.2013 г. е 48.000 лева съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза. Правилно въззивният съд е приел, че ищецът по силата на договор за цесия от 15.09.2013 г. е придобил от [фирма] в пълен размер неговите вземания от ответника [фирма] във връзка с неизпълнение на задължението за предоставяне на електрическа енергия на абонатен № 77215007 по договор при Общи условия за продажба на електрическа енергия за стопански нужди, в това число и вземанията за неустойка, обезщетение за вреди, лихви и др., като ответникът е уведомен за цесията. Също правилно съдът е приел, че снабдяването с електрическа енергия на процесния обект на абоната е преустановено във връзка с неплащане на начислена като корекция сума от 14.007,32 лева (13.394,45 лева главница и 884,07 лихва за забава), за която с влязло в сила решение е признато за установено, че цедентът [фирма] не дължи, поради което спирането на снабдяването с електрическа енергия през процесния период от 08.03.2010 г. до 31.08.2013 г. е извършено без основание. В нарушение на материалния закон обаче съдът е приел, че за това нарушение на договорните отношения се дължи неустойка по чл. 30 от Общите условия. Както е посочено по-горе, такава неустойка се дължи при други обстоятелства, след уведомление и изтичането на 24 часа от него. По делото не се твърди и не са представени доказателства преди 31.08.2013 г. да е изпратено и ответникът да е получил уведомление. Видно от изложеното, обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - отхвърлени от касационната инстанция. Неустойка по чл. 30 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на "Ч. Е. Б." не се дължи, а обезщетение за действително претърпени вреди по чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД не се претендира. При този изход на делото на ответника [фирма], следва да бъдат присъдени разноските по делото за всички инстанции в размер на 14.289,00 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение