Решение № 488 от 30.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1402/2012 г.

Решение № 488 от 30.01.2013 г. на ВКС по н. д. № 1402/2012 г., I н. о., НК, докладчик председателят Пламен Томов Главният прокурор е отправил по реда за възобновяване на наказателните дела (по реда на глава тридесет и трета от НПК) искане за отмяна на решение № 149 от 6.IV.2012 г. на Благоевградския окръжен съд по вчнд № 80/2012 г. и за ново разглеждане на делото в този съд.

Оспореното решение е второинстанционно (въззивно) и с него е отменено изцяло определение № 338 от 24.I.2012 г. по нохд № 106/2009 г. на Гоцеделчевския районен съд, който като първа инстанция е групирал (кумулирал) по правилата на НК за съвкупностите от престъпления наложените наказания на Д. Кокударев, осъден по-рано с присъда по същото дело на ГРС и по нохд № 21/2007 г. на БОС. След като отменил първоинстанционното определение, БОС отхвърлил и предложението на Гоцеделчевския районен прокурор, по което започнало делото в районния съд, за групиране на наказанията на Кокударев и по други три дела.

Въпреки че предложението на прокурора се отнасяло за пет дела на осъдения, той поискал от ГРС да определи общо наказание 2 години лишаване от свобода и глоба 1 000 лева само по четири от делата; наказанието 9 месеца лишаване от свобода по петото (но най-ранно) дело прокурорът поискал да бъде търпяно отделно, тъй като било наложено условно (чл. 66 НК) и в изпитателния му срок осъденият извършил престъплението по нохд № 106/2009 г.

ГРС уважил предложението на прокурора, макар и да не се съгласил изцяло с неговите съображения и с искането му; както се каза вече, групирал е в предложения размер 2 години лишаване от свобода плюс глоба наказанията само по две от делата - 106/2009 г. и 21/2007 г.

В отправеното сега искане по реда на възобновяването главният прокурор поддържа, че с решението си за отмяна и ново произнасяне БОС е нарушил материалния закон (НК), с който са несъвместими както резултатът от решението, така и съображенията за неговото произнасяне.

Прокурорът пред ВКС поддържа искането на главния прокурор, а осъденият е за отхвърлянето му.

Върховният касационен съд намери отправеното искане за основателно, макар и нуждаещо се от допълнителни аргументи.

Оспореното от главния прокурор въззивно решение нарушава преди всичко пряко чл. 25, ал. 1, във връзка с чл. 23 НК, които предвиждат определянето на общо наказание винаги когато е налице съвкупност от престъпления, включително когато "едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях". И в случая Кокударев също е извършил престъпленията по нохд № 21/2007 г. и № 106/2009 г. при условията на реална съвкупност, така че в отменения от БОС съдебен акт ГРС правилно е определил общо наказание за тях съобразно правилата по чл. 23, ал. 1 и 3 НК (възражения обаче предизвикват мотивите на районния съд, че неприлагането на условното осъждане за общото наказание лишаване от свобода било въпрос на справедливост, а не на законосъобразност, както и съгласието на съда с прокурора, че кумулацията не трябвало да включва условното наказание по нохд № 150/2001 г. на Софийския военен съд, защото това наказание било вече групирано и не влияело върху нея - вж. и по-долу).

Оспореното от главния прокурор въззивно решение нарушава НК и с разбирането на постановилия го окръжен съд относно т. нар. принцип за най-благоприятното за осъдения съчетание при изтърпяването на наказания, които са наложени за няколко престъпления, и за тях е прието, че се намират едновременно в реална съвкупност и в рецидив - практика на В (К)С, утвърдена като ръководна за съдилищата още с Т. р. 9/1960-ОСНК, и преутвърдена като задължителна с П. 4/1965-Пл., т. 9 и с Т. р. 3/2009 - ОСНК. Тълкувателните актове не формулират изрично посочения принцип за облекчаване на положението на осъдения, но той никога не е бил (и не може да бъде) разбиран и като възможност подлежащите на групиране наказания да не бъдат изобщо групирани. Така го е разбрал обаче БОС, решавайки сам делото: посочил е, че ако на Кокударев не бъде определено общо наказание по нохд № 106/2009 г. и 21/2007 г., ще му остане да търпи само 6-те месеца лишаване от свобода по първото от делата, но не и общото условно наказание 2 години лишаване от свобода, наложено по второто, чийто изпитателен срок до 7.VII.2012 г. изтичал при това съвсем скоро към онзи момент (6.IV.2012 г.). Подобно, на практика освобождаване от изтърпяване на наложено наказание, няма нищо общо с принципа, на който БОС се е позовал.

Т. нар. принцип за най-благоприятното съчетание се свежда всъщност до това не само да не бъдат изтърпявани всички, поотделно наложени наказания, но и когато вместо тях трябва да бъдат изтърпявани кумулирани (общи) наказания, те да са така групирани, че да поглъщат повече или по-тежки, поотделно наложени наказания. Особените хипотези, за които се смята, че престъпленията са едновременно в съвкупност и в рецидив, са понякога предмет на десетки дела, но делата в сегашния случай са само три:

1. 150/01, престъплението по него е извършено м. ХI.1999 г., а наказанието - 9 месеца лишаване от свобода условно за 3 години и в сила от 29.V.2001 г.;

2. 106/09, престъплението - довършено м. Х.2002 г., а наказанието 6 месеца лишаване от свобода е в сила от 26.IV.2011 г. и трябва да бъде изтърпяно отделно, след изтърпяването на 9-те месеца по предходното дело, поради нарушаването на дадения по него изпитателен срок;

3. 21/07, престъпленията по него са две - от м. IХ. и Х.2005 г., а наказанията 1 г. и 6 месеца, и 2 години лишаване от свобода, последното - и като общо наказание за двете престъпления, условно с 4-годишен изпитателен срок от 7.VII.2008 г. Другите две дела, по които прокурорът в Гоце Делчев неправилно е поискал кумулация, са били също за извършени престъпления, но за тях Кокударев е бил освободен от наказателна отговорност и са му били наложени административни наказания глоба (чл. 78а НК).

Вижда се, че по трите дела, по които на осъдения е била потърсена наказателна отговорност, извършеното престъпление по № 2 е както в рецидив с престъплението по № 1 (разделя ги присъдата, влязла в сила на 29.V.2001 г.), така и в съвкупност с престъпленията по № 3 (последните са били извършени преди присъдата, влязла в сила на 26.IV.2011 г.). Става ясно освен това равностойното значение за формиране на множеството от престъпления на всяко едно от трите дела, включително на 150/2001 г., което ГРС, в съгласие с прокурора неправилно е обявил за невлияещо върху дължимата кумулация. Вярно е, че 9-те месеца лишаване от свобода по нохд № 150/2001 г. са били вече групирани с присъдата по нохд № 106/2009 г. и дори към момента на новото произнасяне на ГРС са били почти изтърпени; при първото им групиране обаче, ГРС изобщо не се е занимал с третото дело - № 21/2007 г. - отбелязал го е само в мотивите си, вместо да групира наказанията и по него (впрочем по тази причина след издаване на присъдата по № 106/2009 г., за отстраняване на пропуска по групирането е използван от прокурора редът по чл. 306 НПК пред ГРС, а не въззивния ред пред БОС - за тази функция на специалното допълнително производство по чл. 306 вж. и Т. р. 2/2005 - ОСНК). Тъкмо влиянието върху дължимата кумулация на нохд № 150/2001 г., от друга страна, позволява наложеното по него условно наказание 9 месеца лишаване от свобода да предизвика - с нарушаването на изпитателния му срок - отделното изтърпяване на 6-те месеца лишаван от свобода по нохд № 106/2009 г. Без значение, че тези 6 месеца лишаване от свобода са погълнати от общото наказание, което трябва да бъде определено между него и наказанията 1 г. и 6 месеца лишаване от свобода, и 2 години лишаване от свобода по нохд № 21/2007 г. Без значение е също така и че последните две наказания са обединени до размера на по-тежкото от тях в друго общо наказание, наложено условно по нохд № 21/2007 г. Случаят само привидно попада в обсега на чл. 25, ал. 4 НК и чл. 39, ал. 2 НПК - съдът, който определя общото наказание, да решава по справедливост и въпроса за неговото изтърпяване. Щом за някое от престъпления в една съвкупност има пречка за условното наказание (в случая-за престъплението по нохд № 106/2009 г.), пречката се отнася и за общото наказание за всички престъпления (р. 318/02-I, Бюл. 11/02; вж. също р. 475/03-I, Бюл. 12/03).

Ръководен от всичко изложено и съобразно с приложимите разпоредби от глава тридесет и трета от НПК, ВКС-I наказателно отделение