Решение № 9816 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2017 г.

Решение № 9816 от 17.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4832/2017 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). С решение № 37 от 10.03.2017 г., постановено по административно дело № 312/2016 г. по описа на Административен съд - Я., е: 1) отхвърлена жалбата на М. П. М. от гр. Я. против ЕР (експертно решение) № 1119 от заседание № 170 на 22.11.2016 г. на Национална експертна лекарска комисия (НЕЛК), втори специализиран състав по вътрешни болести, в частта на определената с решението дата на инвалидизиране - 23.10.2000 г.; 2) осъдена М. П. М. да заплати на Национална експертна лекарска комисия юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева; 3) осъдена М. П. М. да заплати на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - гр. Я., юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Така постановеният съдебен акт е обжалван с касационна жалба от М. П. М. от гр. Я.. По съображения, относими към отменителното основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК - нарушение на материалния закон поради неправилно тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 71, т. 3 от НМЕ (Наредбата за медицинската експертиза), касаторката моли решението на съда да бъде отменено като неправилно и вместо него да се постанови ново, с което да се отмени и ЕР № 1119 от 170/22.11.2016 г. в оспорената от нея част, като се дадат указания на административния орган за ново произнасяне при правилно тълкуване и прилагане на закона и определяне на нова дата на инвалидизация - 7.12.2015 г. Твърди, че след 1.01.2015 г. не се е явила на преосвидетелстване, защото е възстановила работоспособността си, работила е пълноценно през 2015 г., докато отново се е влошило състоянието й, и след това е подала заявление за преосвидетелстване. Сочи, че юрисконсултско възнаграждение в полза на държавни органи не следва да се присъжда. Ответникът по касация Национална експертна лекарска комисия, действащ чрез пълномощника юрисконсулт Александров, в писмен отговор изразява становище за правилност на оспорения съдебен акт и моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а обжалваното с нея решение да се остави в сила. Друг от касационните ответници - Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Я., действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Стоянова, в писмено становище (отговор) оспорва касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение или отхвърлена като неоснователна. Аргументира теза за валидност, допустимост и правилност на атакуваното с нея съдебно решение, поради което иска то да бъде оставено в сила, като претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Останалите ответници по касация не изразяват становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че съдебният акт не е засегнат от пороци, а касационната жалба срещу него е допустима, но неоснователна и следва да се остави без уважение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира жалбата срещу него за неоснователна. Атакуваният с жалбата съдебен акт е валиден, допустим и правилен, като не страда от пороци, съществуването на които би обусловило неговата отмяна. Първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка. Процент трайно намалена работоспособност (ТНР) е определен за жалбоподателката за загубата на десният й бъбрек при първото й освидетелстване с експертно решение № 0086 от заседание № 007 от 12.01.2001 г. на ТЕЛК - обща гр. Я., с което е определена и дата на инвалидизиране - 23.10.2000 г., непроменяна в последващите експертни решения. След изтичане на срока на ЕР № 0275 от заседание № 017 от 28.01.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания гр. Я. при "МБАЛ" АД гр. Я. - 1.01.2015 г., Михайлова не се е явила за преосвидетелстване пред ТЕЛК. С ЕР № 3967 от заседание № 181 от 7.12.2015 г. на М. М. е определена 48 % трайно намалена неработоспособност за срок от три години - до 1.01.2018 г. и начална дата на инвалидизиране - 23.10.2000 г. Недоволна от експертното решение, Михайлова го е обжалвала пред НЕЛК както относно процента на трайно намалената неработоспособност, така и относно началната дата на инвалидизиране. С процесното ЕР № 1119 от заседание № 170 от 22.11.2016 г., предмет на съдебен контрол в производството пред първоинстанционния съд, втори специализиран състав по вътрешни болести на НЕЛК е отменил цитираното експертно решение на ТЕЛК - Я. от 7.12.2015 г. по отношение на оценка на работоспособността на М. М. и е дал нова такава от 50 % ТНР, като е потвърдил ЕР по останалите поводи, в това число и по отношение на определената начална дата на инвалидизиране - 23.10.2000 г. Решението на Ямболския административен съд, с което жалбата до него не е уважена като неоснователна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Съдебният акт, постановен в производството по чл. 112, ал. 1, т. 4 от Закона за здравето (ЗЗ), не е засегнат от пороци. Спорът е коректно квалифициран от решаващия съд като такъв по приложение на материалния закон. Предмет на контрол е било решение на НЕЛК, в частта, в която на жалбоподателката е определена дата на инвалидизиране 23.10.2000 г., а не от претендираната дата 7.12.2015 г. Установените по правилата на доказване в чл. 170 -171 от АПК факти са обсъдени съвкупно с оглед наведеното оплакване и приложимата правна уредба - чл. 101, ал. 7 от ЗЗ, чл. 71, т. 3 от НМЕ, чл. 49, ал. 1 от Правилника за устройството и организацията на работа на органите на медицинската експертиза и на регионалните картотеки на медицинските експертизи (ПУОРОМЕРКМЕ). Служебната проверка по реда на чл. 168 във връзка с чл. 146 от АПК не е констатирала основания за отмяна на оспорения пред първоинстанционния съд акт в атакуваната му част поради несъответствие на критериите за валидност и законосъобразност. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства и приложимата в случая нормативна уредба административният съд е приел за установено, че оспореното пред него експертно решение на НЕЛК е постановено от компетентен орган в кръга на неговите правомощия по чл. 103, ал. 4 от Закона за здравето, при изпълнение на изискванията за писмена форма и реквизити, без да са допуснати нарушения в процедурата или противоречие с материалноправните норми, както и несъответствие с целта на закона. В мотивите на проверяваното решение решаващият съдебен състав е дал убедителен отрицателен отговор на оплакването (релевирано и пред настоящата инстанция), че началната дата на инвалидизиране е неправилно определена в резултат на неправилно прилагане на разпоредбата на чл. 71, ал. 3 от НМЕ. Съгласно цитираната норма, нова дата на инвалидизиране се определя на лицата, на които при последното преосвидетелстване не е определен процент трайно намалена работоспособност/степен на увреждане, не са се явили на преосвидетелстване и по медицинската документация се установи, че са възстановили работоспособността си, или са работили като работоспособни пълноценно, но се е влошило състоянието им - от датата, на която са станали неработоспособни. Както правилно в тази връзка е отбелязал първостепенният съд, нито една от трите изброени хипотези не е налице. Действително след изтичане на срока на инвалидизация по ЕР № 0275 от заседание № 017 от 28.01.2013 г. на ТЕЛК за общи заболявания гр. Я. при "МБАЛ" АД гр. Я. - 1.01.2015 г., Михайлова не се е явила за преосвидетелстване пред ТЕЛК, но според медицинската документация тя не е възстановила работоспособността си, тъй като за същата е констатирано трайно увреждане (загуба на бъбрек), за което винаги се следва най-малко 20 % ТНР, и този процент е определен още при първото освидетелстване, при което е определена коректно и началната дата на инвалидизиране - 23.10.2000 г. (арг. от приложение № 1 към чл. 63, ал. 1 от НМЕ, част IХ, раздел ХIХ, т. 1 и т. 2). Неоснователно е и касаторовото възражение за неправилно присъдени юрисконсултски възнаграждения от първоинстанционния съд. Правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Исканията на ответника и на една от заинтересованите страни (ТП на НОИ - Я.), за която актът е бил благоприятен, за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред първата инстанция от надлежно упълномощени юрисконсулти, са били своевременно заявени. Такива за производството пред Ямболския административен съд им се дължат съгласно чл. 143, ал. 3 и ал. 4 от АПК, и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144 от АПК съобразно приетото с Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд (ОСК на ВАС), като в случая съдът ги е определил съобразно вида и количеството на извършената дейност в минималния размер от 100 лева по арг. от чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Предвид горното настоящият тричленен състав намира, че не са налице касационни основания за отмяна на проверяваното съдебно решение. Тезата, която се силаеше да докаже касаторката, за неправилност на съдебния акт по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК, не намира опора в данните по делото и категорично се опровергава от изложеното по-горе. Достигайки до краен извод за законосъобразност на оспорения пред него административен акт в атакуваната му част, и като е отхвърлил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Я. е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Въпреки позитивният изход на спора за ответника по касация ТП на НОИ - Я., който единствен от страните е претендирал разноски за настоящата инстанция, няма основание да му се присъди претендираното от него юрисконсултско възнаграждение и за касационното производство. Разпоредбите на чл. 143 от АПК не са предвидили нормативна възможност за присъждане на юрисконсултски възнаграждения за всяка инстанция поотделно (в този смисъл определение № 4472 от 10.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 1577/2016 г., VI о., определение № 879 от 23.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 13557/2015 г., VI о., определение № 7536/6.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8577/2017 г., VI о., и др.). Подобна възможност за касационните производства по АПК не е обсъдена и приета и в цитираното тълкувателно решение на ОСК на ВАС. С. изменението на чл. 78, ал. 8 от ГПК (ДВ, бр. 8 от 2017 г.) размерът на присъденото възнаграждение за юрисконсулт не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. С първоинстанционното съдебно решение в полза на тази страна вече е било присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. В касационното производство осъществената от процесуалния представител на ТП на НОИ - Я. правна защита се състои в изготвяне на писмен отговор без процесуално представителство в съдебно заседание. Така извършените процесуални действия предвид обема им и вида и количеството на извършената дейност не обосновават присъждане на юрисконсултско възнаграждение и за втората съдебна инстанция. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,