Решение № 3199 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2011 г.

Решение № 3199 от 5.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 4810/2011 г., V о., докладчик председателят Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДС). Образувано е по касационна жалба на Българска агенция по безопасност на храните, като правоприемник на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), против решение № 527/8.02.2011 г., постановено по а. д. № 3743/2010 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното решение състав на АССГ, е отменил като незаконосъобразна заповед № НК-15/23.04.2010 г. на генералния директор на НВМС, с която на Боряна Павлова Сакарска е наложено дисциплинарно наказание "порицание". Недоволен от решението, касаторът го обжалва чрез процесуалния си представител. Счита същото за неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон. Моли отмяната му. Ответната страна - Боряна Павлова Сакарска от гр. Харманли, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна и моли отхвърлянето й. Претендира присъждането на направените от нея разноски. Прокурорът счита, че касационната жалба е основателна. Върховния административен съд, състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по жалбата, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от АССГ. Същата не се оспорва от касатора. Предмет на жалбата му са правните изводи на съда. При правилно установената фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. Обжалваната заповед е отменена от АССГ на следните основания: Исканите писмени обяснения от дисциплинарно наказаната държавна служителка са да даде тя "писмени обяснения относно обстоятелствата, изложени в доклада (№ 1028/23.02.2010 г.)" който от своя страна е от 28 страници. При такъв обем и липса на конкретизация за какво се искат обясненията, правото на защита на жалбоподателката е било нарушено. Предвид обстоятелството, че в същия доклад липсва констатация, че в удостоверението за временна регистрация на проверения обект не е посочено правното основание за това съгласно Закона за храните, то по така вмененото нарушение фактически не са искани обяснения, съставляващо нарушение на чл. 93, ал. 1 от ЗДС. Този довод се споделя изцяло от състава на ВАС. При липса на констатация в доклад № 1028/23.02.2010 г. за непосочване на основанието по Закона за храните при издаване на удостоверението, не може да се приеме, че общото искане към Сакарска "Дайте обяснения по доклада", я задължава да даде такива и по този въпрос. Описаното в заповедта нарушение, касаещо удостоверение за регистрация № I-404/1.04.2009 г. не може да се вмени във вина на Сакарска, тъй като удостоверението е издадено от директора на РВМС Хасково, а не от нея. Проверката от комисия с участието на наказаната Сакарска, е извършена на 27.03.2009 г. Предвид датата на издаване на обжалваната заповед - 23.04.2010 г., срокът по чл. 94, ал. 1 от ЗДС е изтекъл. Изводът на съда за така описаното нарушение също се споделя от настоящата инстанция. Не може да се вмени във вина извършване на нарушение на служител, свързано със съдържанието на издаден документ, когато служителят не е участвал в самото издаване на документа. Дори и да има пропуски в работата на комисията, чийто чл. е била Сакарска, подписалият разрешението директор на РВМС Хасково носи цялостната отговорност за съдържанието на удостоверението. Участието на Сакарска в комисии, въз основа на докладите на които са издадени двете посочени удостоверения за временна регистрация в заповедта - № I-297/21.03.2008 г. и I-404/1.04.2009 г. не води до извод, че същата не е изпълнила служебните си задължения. Както вече се каза, удостоверение I-404/1.04.2009 г. е издадено от друго длъжностно лице. Удостоверение № I-297/21.03.2008 г. не е приложено по делото, въпреки трикратните указания на АССГ за представяне на пълната преписка. Този факт не дава възможност на съда да провери кой е издателят му. Дори това да е Сакарска, ако в бланката за този вид документ (така както са бланките, върху която са попълнени посочените 2 удостоверения) липсва отметка за попълване на правното основание за издаването им, Сакарска не е била длъжна да го попълва. За това вменено нарушение може да се посочи и факта, че от датата на издаване на удостоверението - 21.03.2008 г. до датата на издаване на обжалваната заповед - 23.04.2010 г. е изтекъл срок двойно по-дълъг от посочения едногодишен такъв в чл. 94, ал. 1 от ЗДС. Основателен е и доводът, че неконкретизирането на действията, които Сакарска като официален ветеринарен лекар на контролираното предприятие, не позволява да се приеме наличие на нарушение на служебните задължения. В заповедта не е посочено какви свои задължения, основаващи се на кои правни норми и/или длъжностната характеристика не е изпълнила тя, поради което общата фраза "не е осъществила необходимия и адекватен контрол" сочи на нарушения по смисъла на чл. 97, ал. 1, т. 4 и 5 от ЗДС от страна на издателя на заповедта. Доводите, изложени от касатора са неоснователни. Твърдението, че по време на дисциплинарното производство не е необходимо да се извършва конкретизация на нарушението е несъобразено със смисъла и целта на ЗДС. Действително, съгласно чл. 96, ал. 2 от ЗДС "Дисциплинарният съвет изяснява фактите и обстоятелствата по извършеното нарушение, както и изслушва при необходимост обясненията на държавния служител и обсъжда представените от него доказателства". Това обаче не освобождава дисциплинарнонаказващият орган от задължението му да изслуша служителя и да приеме писмените му обяснения и то по конкретно вменени му нарушения. Няма пречка, за да се поискат обяснения по конкретни нарушения, това да стане след произнасянето на дисциплинарния съвет. Изслушването "въобще" не отговаря на основните принципи за провеждане на всяко едно санкционно производство, вкл. и дисциплинарното такова - предявяване на конкретни обвинения за извършени нарушения и приемане на обяснения именно по тези обвинения. Неоснователен е и касационният довод за издаване на обжалваната заповед при стриктно спазване чл. 97, ал. 1 от ЗДС. Детайлното посочване на допуснатите в тази насока нарушения беше извършено от ВАС по-горе и е безпредметно неговото повторение. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, поради което следва да се остави в сила обжалваното решение на АССГ. По делото е направено искане от Сакарска за присъждане на направените от нея деловодни разноски. С оглед правните изводи на ВАС то се явява основателно. Следва да бъде осъдена Българска агенция по безопасност на храните да й заплати сумата 400,00 лв. направени от нея разноски за заплащане на адвокатски хонорар по Договор за правна защита и съдействие № 1/10.01.2012 г. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение