Решение № 9741 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2009 г.

Решение № 9741 от 16.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4141/2009 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по подадена касационна жалба от "Мелница Росица" ООД гр. Бяла Черква, чрез пълномощника адв. Н. Илиева, против решение № 386/27.10.2008 г., постановено по адм. дело № 454/2008 г. по описа на Великотърновския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 0400 845/07.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърден с решение № 191/23.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП. В касационната жалба се релевират оплаквания за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и необоснованост-касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът поддържа, че решението е неправилно защото в случая е явно, че става въпрос за допусната грешка в дневника за покупките като в него вместо номера на фактура № 1002/31.10.2003 г. са посочени номерата на борсовите договори но съдът не е съобразил че е налице документална обоснованост на сделката и не е съобразил с основния принцип посочени в чл. 4, ал. 1, т. 5 ЗСЧ предимство на съдържанието пред формата и неправилно е отказал правото на данъчен кредит. Сочат се и съображения за неправилност на решението по отношение на отказаното право на данъчен кредит по доставките извършени от "Въди Ницо" ЕООД и "Витамел хляб" ЕООД. По подробни съображения в този смисъл изложени в касационната жалба се иска отмяна на решението и постановяване на друго с което да се отмени обжалвания РА. Претендират се и разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" за гр. Велико Търново оспорва жалбата и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като прецени наведените в жалбата касационни основания и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения: С обжалваното решение на Великотърновския административен съд е отхвърлена жалбата на "Мелница Росица" ООД против ревизионен акт № 0400 845/07.03.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Велико Търново и потвърден с решение № 191/23.05.2008 г. на директора на Дирекция "ОУИ" гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, относно отказано право на данъчен кредит за м. 10.2003 г. и м. 01, 03 и 04 2004 г. общо в размер на 57043.35 лв. и начислени лихви в размер на 30501.98 лв. За да постанови това решение и да откаже правото на данъчен кредит по фактура № 1002/31.10.2003 г. издадена от ДА "ДРВВЗ" съдът е приел, че такава фактура не е включена в дневника за покупки на жалбоподателя и по нея не е упражнена право на данъчен кредит, а по борсовите договори които са отразени в дневника за покупки не е осъществено прехвърляне на право на собственост (пшеница) по фактурите издадени от "Въди Ницо" ЕООД и "Витамел хляб" ЕООД е приел, че нито в ревизионното нито в съдебното производство са се събрали доказателства за реално извършени доставки, както и за начисление на данъка по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС и за жалбоподателя не е възникнало правото на данъчен кредит. Така постановеното решение е правилно по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактурите издадени от "Витамел хляб" ЕООД и ДВъди Ницо" ЕООД и неправилно по отношение на отказаното право на данъчен кредит по отношение на доставката от ДА "ДРВВЗ", тъй като в тази част то е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Според фактическите констатации в данъчния ревизионен акт и направените изводи, при извършената насрещна проверка на доставчиците "Витамел хляб" ЕООД и "Въди Ницо" ЕООД на същите е връчено искане за представяне на документи и писмени обяснения и са изискани доказателства за реалното осъществяване на доставките, доказателства за придобиване на правото на собственост върху тези стоки, счетоводни документ за начисляване на данъка, доказателства за кадрова и техническа обезпеченост и др. но такива не са били представени. Тези двама доставчика не са били открити и от вещото лице, което също не е извършило проверка в техните счетоводства поради което не е отговорило на поставените въпроси за начисление на данъка и дали счетоводството е водено редовно или не. При така установената фактическа обстановка правилни са изводите на органът по приходите и съда, че не са налице изискванията на чл. 63 и чл. 64 ЗДДС (отм.) за да се признае правото на данъчен кредит по процесните фактури издадени от тези двама доставчици. В тежест на касатора е било задължението да докаже наличието на всички кумулативно изискуеми предпоставки на чл. 64 ЗДДС (отм), за да му се признае правото на данъчен кредит. След като доставчиците не са намерени на адреса, не са представени изисканите документи, то по делото не е доказано както наличие на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС, така и изпълнение на изискването на чл. 64 т. 2 ЗДДС (отм). За да може получателят по доставката да претендира правото на данъчен кредит, наличието на реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 ЗДДС е предвидено като изискване за възникване право на данъчен кредит по смисъла на чл. 63 ЗДДС (отм). Тази разпоредба съдържа легалното определение, според което данъчен кредит е сумата от начислен данък по този закон на регистрирано лице за получена от него стока или услуга по облагаема доставка, която лицето има право да приспадне. Според чл. 32 ЗДДС облагаеми доставки са всички доставки на стоки и услуги, когато са извършени от данъчнозадължено лице и с място на изпълнение на територията на страната, а данъчно събитие по чл. 24 ЗДДС представлява доставката на стоки или услуги. Следователно наличието на реално осъществена доставка е предпоставка за възникване на право на данъчен кредит и изпълнението й следва да бъде проверено, за да бъде направена преценка дали ревизираният субект има право на приспадане на данъчния кредит, който е декларирал в подадената справка-декларация. В конкретния случай не е доказано също така и начисляването на ДДС в счетоводството на доставчиците като задължение към бюджета, което е една от кумулативно предвидените предпоставки за признаване на право на данъчен кредит, доказателствената тежест за което се носи също от данъчния субект. Предвид събраните по делото доказателства и съобразно разпределението на доказателствената тежест съдът е направил обоснования извод, че по делото не е доказано начисляването на ДДС в счетоводствата на доставчиците. Начисляването на ДДС в счетоводството следва да бъде доказано чрез представяне на надлежно заверени извлечения от счетоводните регистри на съответния доставчик относно вписванията по сметка 4532 - "Начислен данък за продажбите", както и по всички други кореспондиращи счетоводни сметки, по които са направени счетоводни записвания във връзка с осъществената стопанска операция при редовно водено счетоводство, което да бъде проверено от вещо лице чрез съдебно-счетоводна експертиза. При изготвяне на заключението вещото лице следва да направи проверка в счетоводството на съответния доставчик на адреса за кореспонденция или на друг адрес, на който е установено, че се води счетоводството му, при която да извърши проверка по посочените по-горе регистри, както и първични и вторични счетоводните документи, въз основа на което да даде заключение дали данъкът е начислен в счетоводството съгласно изискването по чл. 55, ал. 6 ЗДДС и дали същото е водено редовно. В конкретния случай не е направена такава проверка, тъй като вещото лице както се каза по-горе не е намерило доставчиците на декларираните адреси, което е изрично посочено в заключението, поради което не е даден отговор на въпроса дали ДДС е начислен в счетоводствата им съгласно изискването на чл. 55, ал. 6 ЗДДС. По делото изобщо не е установено дали доставчиците имат заведени счетоводства като съвкупност от първични и вторични счетоводни документи и счетоводни регистри, за да могат да бъдат направени релевантни изводи относно редовността на счетоводните записвания. Предвид тези съображения в тази част решението е правилно и следва да се остави в сила. В останалата част по отношение на отказаното право на данъчен кредит по фактура 1002/31.10.2003 г. делото е останало неизяснено от фактическа страна. Безспорно в случая е установено, и не се спори, че се касае до реално осъществена доставка, като от данните по делото е видно, че доставчика ДА "ДРВВЗ" е осчетоводил данъка по тази фактура по смисъла на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.). Извършено е плащане по фактурата по банков път и внасяне на ДДС по ДДС сметка. Посочено е, че счетоводството е водено редовно. Действително е извършена грешка като в дневника за покупки на жалбоподателя тази фактура не е отразена, а вместо нея погрешно са отразени номерата на борсовите договори. Тази грешка обаче не би трябвало да рефлектира върху правото на данъчен кредит на жалбоподателя след като се касае до реално осъществена сделка, фактурата съществува, налице са и останалите изисквания на чл. 64 ЗДДС за да се признае правото на данъчен кредит. Това обаче би било така само ако се установи, че при извършената корекция за м. ноември 2003 г. жалбоподателят не е ползвал данъчен кредит по коригираните фактури, а този въпрос е спорен. Не е било поставена и такава задача на вещото лице, поради което делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда при което чрез поставяне на допълнителна задача на вещото лице да се установи дали ревизирания субект е ползвал данъчен кредит за процесната доставка по коригираните фактури издадени за м. ноември 2003 г. и едва след това да се прецени наличието на това право за м. октомври 2003 г. Въпросът относно възлагането на разноските следва да бъде разрешен при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,