Решение № 7471 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 178/2016 г.

Решение № 7471 от 21.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 178/2016 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на А. И. Д., от гр. Бургас, чрез нейния пълномощник, срещу решение № 1559/28.10.2015 г. по адм. д. № 652/2015 г. на Административен съд Бургас. Счита обжалваното решение за неправилно поради противоречието му с материалния и процесуалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба-кметът на община Приморско не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторката срещу заповед № 198/31.03.2014 г. на кмета на Община Приморско, с която е разпоредено на основание чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ премахване на незаконен строеж "пристройка към съществуващ гараж с размери 1,50/9,00м" в южната част на УПИ ХI, кв. 7 по плана на гр. Китен, извършен без строителни книжа и в нарушение на чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 от ЗУТ. С обжалваното решение, което е второ по съществото на спора, съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Процесният строеж представлява пристройка към съществуващ гараж, която пристройка се изполва за жилищни нужди. Състои се от две стаи, коридор и две бани. Строежът е извършен на два етапа: Началният момент на строителството е декември 1998 г, а окончателното изграждане на пристройката е завършено края на 1999 г. Според съда, строежът, предмет на обжалваната заповед, е допустим по действащия подробен устройствен план и по правилата и нормите, действали по време на изграждането му, но не е бил деклариран съгласно нормата на § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ. Така постановеното решение е законосъобразно: С отменителното решение на касационната инстанция са дадени указания за установяване времето на строителството с оглед приложението на статута на търпимост. В случая първоинстанционният съд е установил релевантните факти и спрямо тях правилно е приложил материалния закон. Периодът на строителството е установен, като не са налице предпоставките за търпимост на строежа. Съгласно § 16, ал. 3 ПЗР ЗУТ, незаконните строежи, започнати след 30.06.1998 г., са търпими, ако са декларирани в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Доказателства за декларирането на строежа не са представени, поради което същият не е търпим. Касае се за незаконен строеж като извършен без строителни книжа. Тази му характеристика е основание да се издаде заповед със съдържание като процесната, годна да предизвика правната последица премахване. Що се касае до възражението, че адресатът на заповедта не е извършител на строежа, то същото е ирелевантно за изхода на спора. Според § 2 ПЗР на Наредба № 13/2001 г. за принудителното изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи адресат на заповедта е извършителят, собственикът на терена или притежател на ограничено вещно право. В случая касаторката като адресат на заповедта е собственик на изградено и на част от терена, поради което може да бъде адресат. Предвид изложеното спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна и решението като материално и процесуалноправно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,