Решение № 7732 от 19.8.2022 г. на ВАС, V о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ) против решение 650 от 23.12.2021 г. на Административен съд-Хасково (АС-Хасково), постановено по адм. дело 703/2021 г. Касаторът обжалва съдебното решение, като твърди, че е постановено в нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и е необосновано - касационни основания за отмяна по смисъла на чл.209, т.3 от АПК, поради което иска да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде потвърдена законосъобразността на оспорения административен акт. Съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Б. Анастасов изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отменена Заповед 1655/06.07.2021 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 и чл.108 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на Б. Анастасов за длъжността главен експерт, ранг II младши, длъжностно ниво 5 по Класификатора на длъжностите в администрацията, в Областна дирекция- Хасково, отдел Регионален технически инспекторат, считано от 06.07.2021 г. поради съкращаване на длъжността. Административният съд приема, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснато съществено процесуално нарушение и неправилно приложение на материалния закон и неговата цел - основания по чл. 146, т. 3, 4 и т. 5 от АПК. Първоинстанционният съд обосновава извод, че административния орган не е спазил утвърдената от него Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в Държавен фонд Земеделие, защото не е одобрил предложение за съкращаване на конкретен служител като определен изрично измежду другите служители на същата длъжност. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващия съд и последователно е описана в логически издържани мотиви, които изцяло се споделят от касационната инстанция и не е необходимо подробното им преповтаряне по аргумент от чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, включително и заключение на вещо лице, решаващият съд приема, че една от съществуващите 4 щатни бройки за длъжността главен експерт в отдел Регионален технически инспекторат на Областна дирекция- Хасково е прехвърлена в Областна дирекция- Пловдив и е трансформирана в длъжност главен юрисконсулт, но при запазване на други 3 щатни бройки за длъжността главен експерт. Към датата на извършената структурна промяна (06.07.2021 г.) общата численост на персона в ОД Хасково е намалена. От тези фактически констатации правилно съдът е обосновавал извод, че длъжността, заемана от Б. Анастасов не е закрита като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, а е намалена само числеността на персонала от 4 щатни бройки на 3. Съгласно глава 3, Раздел 1, т.XV от утвърдената Процедура на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", прекратяване на служебното правоотношение по инициатива на органа по назначаване се извършва въз основа на докладна записка от директора/ръководителя на съответната дирекция/структурно звено, адресирана до изпълнителния директор. По силата на т.2 докладната записка се внася за одобрение от изпълнителния директор. След одобрението докладната записка се предава на ДЧР за изготвяне на проект на заповед. По делото липсват доказателства за наличие на докладна записка, изготвена от директора на ОД на ДФЗ - Хасково, или съответната дирекция, както е предвидено в цитираните разпоредби на одобрената от органа "Процедура за назначаване, преназначаване и освобождаване на служителите в ДФ "Земеделие", с която се предлага точно Б. Анастасов да бъде съкратен от длъжността, чиято щатна численост се намалява. Това показва нарушение на изискването органът по назначаването да предприеме прекратяване на правоотношението със служителя въз основа на ясни и убедителни мотиви за съкращаване именно на Анастасов. След като органът по назначаване с утвърдената Процедура и въведени вътрешни правила се е ангажирал да предприеме прекратяване на служебното правоотношение по негова инициатива, въз основа на докладна записка, която следва да е мотивирана, т.е. при обоснована и обективно установена необходимост от същото, то същият следва да спазва предвидените правила, и съдът правилно е приел, че допуснатото нарушение е съществено и същото влече незаконосъобразност на обжалваната заповед. Правилен е извода на съда, че оспорената заповед е постановено при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като не е спазил собствените вътрешни правила. ЗДСл не предвижда специална процедура при прекратяване на служебното правоотношение по чл.106,т.2 . Утвърдени са обаче от изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" правила за освобождаване на служители на ДФЗ, наречени Процедура, приложими и при съкращаване на длъжността, съгласно т.4 от Глава 3, Раздел 1 от Процедурата. Това означава, че при преценка кои служители да останат на работа и с кои служебното правоотношение да бъде прекратено се спазват правила, оповестени публично пред служителите на ДФЗ, и тези правила ограничават нормативно установените граници на оперативната самостоятелност на органа по назначаване. Това е така, защото предвид т.XV директорът на ОД - Хасково или ръководител на съответната дирекция или структурно звено, трябва да внесе докладна записка, с която да предложи на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" кой от служителите трябва да бъде съкратен. Утвърдената в рамките на оперативната самостоятелност на компетентния орган Процедура е станала част от административното производство по издаване на заповедта по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Затова, макар и непредвидена в специалния закон, нейното спазване е условие за законосъобразност на крайния акт. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 13 от АПК, според която административните органи своевременно огласяват публично критериите, вътрешните правила и установената практика при упражняване на своята оперативна самостоятелност по прилагане на закона и постигане на целите му. Като не е спазил утвърдените от самия него правила, административният орган е издал незаконосъобразна заповед, която правилно е отменена от първоинстанционния съд. По изложените съображения касационната инстанция намира, че не са налице посочените в касационната жалба основания за отмяна на атакуваното съдебно решение. При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК служебна проверка относно валидността, допустимостта на съдебното решение и спазването на материалния закон, касационната инстанция намира, че решението е валидно, допустимо и при постановяването му е съобразен материалния закон. Предвид изложеното решението като правилно и обосновано, следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред касационната инстанция ответникът е направил разноски в размер на 800 лв., които с оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, трябва да му бъдат възстановени от бюджета на ДФЗ. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,