Решение № 7054 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2011 г.

Решение № 7054 от 18.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8592/2011 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "Провадинвест" ЕООД, представлявано управителя Бойко Цанков, срещу решение № 1130/12.05.2011 г. постановено по адм. д. № 3778/10 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/08.11.2010 г. издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район (БДЧР)- Варна и дружеството е осъдено да заплати разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, като по съществото им могат да се формулират като оплаквания за съществени процесуални нарушения, необоснованост на решението и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго решение по съществото на спора, с което да се уважи жалбата срещу АУПДВ, или връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд. Ответникът по касационната жалба - директор на Басейнова дирекция Черноморски район - Варна не взема становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна против подлежащ на оспорване съдебен акт, е процесуално допустима, а по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Варна е бил Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 23/08.11.2010 г., издаден от директора на Басейнова дирекция за Черноморски район (БДЧР) - Варна, с който е установено, че дружеството-жалбоподател, на основание чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "в" вр. с ал. 3 на чл. 194 от ЗВ и § 9 от ПЗР на ЗВ за предоставеното право на използване на водите от находище на минерална вода Район "Североизточна България", участък "Варна", сондаж 3-135х, за периода 05.03.2005 г. - 08.10.2008 г., дължи такса в общ размер 387 919,50 лева. От фактическа страна по делото е установено следното: За находище на минерална вода Район "Североизточна България", участък "Варна", сондаж Р-135х "Провадинвест" ЕООД е притежавал разрешително за водоползване на минерална вода № 003639/01.06.2005 г. издадено от министъра на околната среда и водите, с начален срок на действие 01.06.2005 г. и краен срок 01.06.2011 г. С Решение № 9/27.02.2006 г., разрешителното е било отнето от министъра на околната среда и водите на основание чл. 79, ал. 3, т. 3 от Закона за водите - нарушаване на условията на разрешителното от страна на титуляря "Провадинвест" ООД, включително и поради това, че дружеството не е изградило собствено отклонение и не е монтирало собствено разходомерно устройство за ползваната вода от сондажа. По делото е установено, че независимо от отнемането на разрешителното, "Провадинвест" ЕООД е продължило да ползва вода от сондажа. Възраженията на касатора, подкрепени с писмени доказателства, че дружеството не е реализирало приходи от дейността си в резултат на напояване в процесния имот, са ирелевантни понастоящем, тъй като на първо място доказателствата се представят едва в касационното производство и с цел нови фактически установявания, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл. 220 АПК, а от друга страна установяват само липсата на приходи от собствена дейност, но не и по категоричен начин да отричат ползването на вода за собствената дейност. От друга страна от касатора в хода на административното, а впоследствие и в съдебното производство насрещно доказване не е проведено надлежно и успешно. Поради това, при така установеното ползване на вода за напояване, действително спорни както пред първоинстанционния съд, така и понастоящем са въпросите върху какво количество вода се дължи такса за ползване и какъв следва да бъде нейният размер. Административният орган е възприел подход за изчисляване на количеството чрез извършване на проверки на място и засичане показанията на разходомерно устройство (РУ) фабр. № 9603980-04, за което е установено с констативни протоколи, че е монтирано за сондажа от трето лице за административното производство - "Бекотек" ООД, което е собственик на сондажа и чрез него се предоставя вода за ползване не само на "Провадинвест" ЕООД. Тук следва да се посочи, че именно липсата на отделно разходомерно устройство, както и липсата на собствено отклонение от водоизточника, е причината разрешителното за водоползване на минерална вода № 003639/01.06.2005 г. да бъде отнето от "Провадинвест" ЕООД. По делото дори се съдържат данни - писмо от 18.04.2005 г. от директора на БДЧР, че водоподаването към имота на "Провадинвест" ЕООД е било спряно и следва да бъде възстановено от "Бекотек" ООД. Налице са и данни за съдебен спор между "Провадинвест" ЕООД И "Бекотек" ООД относно начина на ползване на водоизточника, разходване и отчитане на ползваното количество вода. При тези данни, по делото е било безспорно установено, а и доводи в обратния смисъл не са навеждани, че до края на отчетния период в АУПДВ, "Провадинвест" ЕООД не е притежавало собствено разходомерно устройство, посредством което да бъде установено количеството на ползвана вода, а от друга страна - не е установено категорично, че водата, която се отчита от процесното РУ с фабр. № 9603980-04 е ползвана през целия период, нито че е ползвана само от "Провадинвест" ЕООД. Независимо от тази фактическа установеност, административният орган е възприел подход в хипотезите на чл. 3, ал. 1 и ал. 2 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.) в приложимата им редакцията, за изчисляване на количеството вода и таксата за нея на база констатациите в протоколите при извършените проверки съответно по периоди. Впоследствие съдът безкритично е възприел изцяло този подход, поради което е приел жалбата за неоснователна. Решението е неправилно, тъй като не е приложен правилно материалният закон, а именно чл. 6 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено ползване на воден обект (отм.) приета с ПМС № 154/28.07.2000 г., във вр. § 9 от ПЗР на Закона за водите. В Закона за водите (обн., ДВ, бр. 67 от 27.07.1999 г., в сила от 28.01.2000 г.) се съдържа правната регламентация, уреждаща собствеността и управлението на водите на територията на Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 194, ал. 1 от този закон, за правото на използване на водите се заплащат такса за водовземане и такса за ползване на воден обект, каквито такси в случая са определени с обжалвания АУПДВ. В този смисъл е и разпоредбата на § 9 от ПЗР на Закона за водите, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето, използващо водите, дължи заплащане на таксите, предвидени в този закон, считано от влизането в сила на тарифите, предвидени от този закон, независимо от етапа, на който се намира процедурата за издаване или преоформяне на разрешителното му. В случая, на основание тази нормативна база и Тарифата за таксите за правото на водоползване и/или разрешено право на ползване на воден обект, приета с ПМС № 154 от 28.07.2000 г., е определен размерът на дължимата такса за ползване на първа категория води. При изчисляването на таксата обаче е следвало да бъде съобразена и приложена разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от Тарифата, съгласно която "В случаите, в които не са монтирани водомерни устройства за разделно измерване на използваните води за цели, за които се дължат такси с различен размер, таксата за общото използвано количество се изчислява на базата на най-високата стойност по тарифата за разрешеното водоползване". Предвид безспорно установеното в съдебното производство, че посочените устройства не са монтирани, като се следвало да бъде използван този механизъм за изчисляване на таксите за водоползване в процесния акт за установяване на публично държавно вземане. При така констатираната неправилност, издаденият АУПДВ е бил материално незаконосъобразен и е следвало да бъде отменен, а като не е установил това и не го е отменил, съдът също неправилно е тълкувал и приложил относимите материално правни норми, което ангажира като последица отмяна на постановеното решение. Касаторът не е заявил претенция за присъждане на разноски, нито в първоинстанционното, нито в касационното производства, поради което такива не се присъждат в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,