Решение № 8982 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2016 г.

Решение № 8982 от 10.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4568/2016 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на М. М. К., подадена чрез адв. М. К., против решение № 29/14.03.2016 г., постановено по адм. дело № 3/2016 г. по описа на Административния съд - Т.. В касационната жалба са релевирани оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се уважи исковата претенция. Претендират се разноски. Ответната страна - НАП, ТД В., офис Т. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение, че са налице касационни основания и затова обжалваното решение следва да бъде отменено. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери оспореното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, в производство по чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1 от ЗОДОВ, съдът е отхвърлил исковата молба на М. М. К. против НАП, ТД В., офис Т., с която е предявена претенция да му бъде заплатена сумата 300 лв., представляваща имуществени вреди - разноски, направени в производството по обжалваното и отменено от съда незаконосъобразно НП № 1089209 - F 109312 от 30.06.2014 г., издадено от Директора на ТД на НАП В., офис Т.. За да постанови този резултат, административният съд е приел, че не са представени доказателства за направени по делото разноски, в това число за заплащане възнаграждение на адвокат, то предявената претенция се явява недоказана и неоснователна. Решението е правилно. Същото е постановено при изяснена фактическа обстановка и е обосновано, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. По делото не e имало спор за фактите и те накратко се свеждат до следното: С наказателно постановление НП № 1089209 - F 109312 от 30.06.2014 г., издадено от Директора на ТД на НАП В., офис Т. на Кулов е наложено административно наказание "глоба" в размер на 200 лв., връчено на 15.08.2014 г. В. К. е обжалвал пред съда горепосоченото НП, като е образувано АХД № 791/2014 г. по описа на Районен съд Т.. За защитата си по така образуваното и водено АХД Кулов е ангажирал адвокат, като по приложеното АХД № 791/2014 г. на РС Т. се намира пълномощно от 20.08.14 г. за процесуално представителство от адв. Кулова, но няма данни за заплатено адвокатско възнаграждение. Не е спорно, че Кулов действително е бил защитаван по горепосоченото дело. Установено е по делото, че с влязло в сила съдебно решение на 07.11.2014 г. по горепосоченото АХД, РС Т. е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Настоящата инстанция споделя извода на първостепенния съд, че отмяната на НП като властнически акт на административен орган, представлява материално правно основание по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ за търсене на възмездяване на причинените от него щети, в това число и заплатените разноски за процесуално представителство. Правилно е заключил административният съд, че предвид материалите по АХД № 791/2014 г. на РС Т., вкл. пълномощното от 20.08.14 г. и протокола от с. з. на 25.09.14 г., по това дело Кулов е бил представляван от пълномощник, но в решението няма данни по същото дело да е представен и приложен договор за правна помощ, не се конкретизира начина и основанието на упълномощаване, както и дали пълномощникът е адвокат. Липсват данни и по същото да е бил представен договор за правна помощ и защита. Правилно АС е установил от доказателствата по делото, че по отношение на първоначалното съдържание на Договора за адвокатска защита (преди дописване начина на плащане) достоверна дата е 03.02.2015 г., когато копие от същия е представено с искова молба по адм. дело 18/2015 г. на ТАС, установено по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Правилно наред с това АС е заключил, че не са събрани доказателства сочещи, че в производството пред Районен съд - Т. по обжалваното НП, жалбоподателят е представляван/ защитаван от адвокат по Договор за правна помощ и съдействие № 14 от 20.08.2014 г., както и съгласно който към тази дата да е извършено плащане на адвокатско възнаграждение. Изводите на адм. съд са в съответствие с ТР 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС т. 1 и 2 относно доказване на реално заплатените разноски за адвокатско възнаграждение, вкл. чрез представяне на договора за правна помощ по делото, за което е заплатено адвокатско възнаграждение. Това ТР е задължително, съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ. С ТП 2/2015 г. на ВКС и ВАС се задължават адм. съдилища да се произнасят по исканията за разноски в производствата по ЗАНН по реда на ЗОДОВ, което е сторено в процесния случай, но искът правилно е отхвърлен като недоказан по изложените по- горе съображения. По изложените съображения касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. На касационния жалбоподател не следва да бъдат присъдени претендираните разноски за двете съдебни инстанции. При този изход на спора и с оглед направено от ответната страна в настоящото производство искане, в полза на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, АПК Върховният административен съд - III отделение,