Решение № 2352 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2015 г.

Решение № 2352 от 1.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8165/2015 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "М. ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД, гр. София, представлявано от управителя Веселин Йорданов чрез адв. А., против решение № 1082/14.05.2015 г., постановено по адм. д. № 1766/2014 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок от министъра на регионалното развитие и благоустройството чрез процесуалния му представител юрк. Койчева. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата и неправилност на решението. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество, е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от "М. ИНЖЕНЕРИНГ" ЕООД против Заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Варна, с която на основание чл. 49а, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР) е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) за изброените в заповедта поземлени имоти в землището на с. Ново Оряхово, община Долни чифлик, област Варна, в частта, засягаща собствения на дружеството ПИ 000556 по КВС на с. Ново Оряхово. За да отхвърли жалбата, административният съд е приел, че оспорената заповед е изцяло законосъобразна, без наличие на основания за оспорването й по чл. 146 от АПК. Счетено е, че производството е открито, проведено и приключило от компетентния орган по реда на чл. 35а от ЗКИР, по инициатива на Държавата, действаща чрез своите изпълнително-разпоредителни органи в лицето на министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на околната среда и водите. Решението е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. По делото е установено, че касаторът е собственик на ПИ 000556 с площ от 28 083 кв. м, находящ се в землището на с. Ново Оряхово, с трайно предназначение на територията "Урбанизирана", начин на трайно ползване "Друг жилищен терен" и нов начин на трайно ползване "За друг вид застрояване". По одобрената кадастрална карта в границите на изходния ПИ 000556 са заснети и нанесени в регистъра с данни са тях три нови поземлени имота - 52115.502.33, 52115.502.36 и 52115.502.37, като първият и третият от тях са със същото трайно предназначение и начин на трайно ползване и записан собственик "М. Инженеринг" ЕООД, а вторият е с отбелязано трайно предназначение на територията "Защитена територия", начин на трайно ползване "Природна забележителност" и е записан като собствен на Държавата и на "М. Инженеринг" ЕООД. Производството по издаване на обжалваната заповед е открито със заповед № РД-16-03-2/10.06.2013 г. на началника на СГКК - Варна във връзка с писмо вх. № 10-16358/10.06.2013 г. на изпълнителния директор на АГКК с приложен списък на имотите по КВС, за които следва да се открие производство по чл. 35а от ЗКИР. Към датата на откриване на производството за създаване на КККР - 10.06.2013 г., нито изпълнителният директор на АГКК, нито началникът на СГКК - Варна, са били компетентни по свой почин, служебно, да открият производство по създаване на КККР по реда на чл. 35а от ЗКИР. Съгласно редакцията на нормата, действала към 10.06.2013 г., производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри за отделен имот или група имоти е било възможно да бъде открито по искане на собственика или инвеститора за тяхна сметка. Тази разпоредба следва текста на чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, който включва откриването на производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри в компетенциите на изпълнителния директор на АГКК. При съпоставката на двата текста се налага изводът, че законодателят е предвидил две хипотези, при които може да бъде открито производство по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри. При първата от тях - по чл. 35, ал. 1 от ЗКИР, производството се открива със заповед на изпълнителния директор на АГКК за имоти в даден район, а при втората - по чл. 35а от ЗКИР, производството се открива по искане на собственик или инвеститор за отделен или група имоти за тяхна сметка. Съюзът "и" в текста на чл. 35а от ЗКИР е ползван за разграничаване на двете хипотези. Нормата не следва да бъде тълкувана в смисъл, че за един или група имоти производството по създаване на кадастрална карта и кадастрални регистри може да бъде открито както със заповед на изпълнителния директор на АГКК, така и по искане на собственика или инвеститора. Данните по преписката налагат извода, че производството по издаване на обжалваната заповед е открито при липсата на искане от лице от кръга на лицата по чл. 35а от ЗКИР в приложимата редакция. Неправилно за такова е счетена от административния съд съвместна Заповед № РД-02-14-385/18.04.2013 г. на МРРБ и № РД-379/18.03.2013 г. на МОСВ. Същата не е адресирана до началника на СГКК - Варна и с нея няма направено искане за иницииране на производство за одобряване на КККР от нейните издатели като собственици или инвеститори на ПИ, предмет на обжалвания административен акт. Заповедта има устройствен характер - с нея се създава образувание - междуведомствена работна група със задача да координира и контролира дейностите по определяне на местоположението, вида и характеристиките на пясъчните дюни, разположени на Черноморското крайбрежие, и то във връзка със създаване на специализирани карти и регистри по ЗУЧК. В заповедта не се сочат конкретни ПИ и не може да се приеме, че същата има характер на искане по чл. 35а ЗКИР и че е по конкретното административно производство, завършило с издаване на оспорения административен акт. С оглед обстоятелството, че касаторът, който се легитимира като собственик на процесния имот и е вписан като такъв в КВС, безспорно не е инициирал административното производство, следва да се приеме, че не са били налице условията за образуване на такова по реда на чл. 35б, вр. чл. 35а от ЗКИР и същото е следвало да протече по общия ред. По аргумент от чл. 49а, ал. 3, вр. с ал. 1 от ЗКИР началникът на СГКК - Варна не е разполагал с компетентност да издаде оспорената заповед, поради което тя е нищожна. Като е приел противното, административният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се обяви нищожност на заповедта в оспорената й част. При този изход на делото разноските са в тежест на ответника и следва да се присъдят в полза на касатора по направеното своевременно искане и до доказания размер - 2985 лв., за двете съдебни инстанции, вкл. и договорено и платено адвокатско възнаграждение, което не се явява прекомерно с оглед фактическата и правна сложност на делото. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение