Решение № 5616 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2021 г.

Решение № 5616 от 11.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 2559/2021 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 64, ал. 1 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК). Образувано е по касационна жалба от "Ц. 2010" ЕООД, със седалище в гр. Габрово, представлявано от управителя И. Т., подадена чрез упълномощения представител адвокат Н. М. от АК- Габрово, срещу решение № 1149 от 05.11.2020 г., постановено по адм. дело № 874/2020 г. от Административен съд – София област. С него е отхвърлена жалбата на касатора против Решение № 566 от 16.07.2020 г. на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията) по преписка, вх. № КЗК-982/21.11.2019 г. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно на всички основания по чл. 209, т. 3 АПК. Основно се твърди, че съдът неправилно е тълкувал относимите правни норми и в частност чл. 31 ЗЗК, поради което е извел неправилни правни изводи. Релевирани са и доводи за нищожност на Mетодиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията. По тези и други съображения, развити допълнително в писмено становище, се иска отмяната му, както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Комисията за защита на конкуренцията, не ангажира становище. Ответникът - "С. С. В." ЕООД, не ангажира становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдебното решение, с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу процесното решение на КЗК, е правилно и не подлежи на касационна отмяна. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд – София област е било образувано по жалба на "Ц. 2010" ЕООД срещу Решение № 566 от 16.07.2020 г. на КЗК по преписка, вх. № КЗК-982/21.11.2019 г., с което в т. 1 УСТАНОВЯВА ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 31 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от страна на "Ц. 2010" ЕООД, : [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Г., Северна индустриална зона, ул. "И." № 4 и НАЛАГА ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ на дружеството в размер на 1% (един процент), от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2019 г., равняващ се на 6 170 лв. (шест хиляди сто и седемдесет лева), в т. 2 ПОСТАНОВЯВА ПРЕКРАТЯВАНЕ НА НАРУШЕНИЕТО ПО Т. 1, в т. 3. Решението по т. 2 подлежи на НЕЗАБАВНО ИЗПЪЛНЕНИЕ и т. 4 УСТАНОВЯВА, ЧЕ НЕ Е ИЗВЪРШЕНО НАРУШЕНИЕ по чл. 29, по чл. 32 във вр. с чл. 33, по чл. 35, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗК от страна на "Ц. 2010" ЕООД, : [ЕИК], със седалище и адрес на управление: гр. Г., Северна индустриална зона, ул. "И." № 4. С обжалваното решение Административен съд – София област е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентния за това орган, при изискуемия кворум на КЗК, в пределите на правомощията на Комисията. Решението било обективирано в предвидената в чл. 62, ал. 1 от ЗЗК писмена форма и съдържало визираните в този текст реквизити. В производството пред КЗК не били допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. По случая било извършено всестранно, пълно и обективно разследване съгласно установената в закона процедура. На страните била осигурена възможност да дават становища, да предявяват искания, да представят доказателства и да се запознаят с материалите по преписката. Решението на КЗК било надлежно мотивирано. Обсъдени били наведените от страните доводи, както и представените от ответното дружество доказателства, относими към извършеното проучване. Съдът е извършил анализ на установените до момента факти спрямо приложимото право, в случая в хипотезите на чл. 31, ал. 1 от ЗЗК, която визира противоправно деяние, чийто вредоносен резултат се изразява във въвеждане в заблуждение относно съществени свойства или относно начин на използване или предоставяне на стоките и услугите, при което изпълнителното деяние се осъществява или чрез твърдение на неверни данни за изброените обстоятелства или чрез изопачаването на факти относно тях като в двата случая резултатът се изразява в създаване на погрешна представа у възприемащия данните/фактите. Правилно е очертан предмета на правния спор очертан от твърденията в искането до КЗК за недобросъвестни действия от страна на "Ц. 2010" ЕООД, свързани с представяне на антифриз "Моritz" като произведен по технология на "Б.", Германия, съпроводено с цветовете на немското знаме, а именно че поставяната информация въвежда в заблуждение потребителите относно произхода на продукта или начина на неговото производство. Същите твърдения се поддържат и по отношение на антифриз "Лонг лайф", но в хода на проучването пред КЗК, правилно е установено, че този продукт се произвежда от дружество, различно от "Ц. 2010" ЕООД. Анализиран е и отговора до КЗК от "Ц. 2010" ЕООД в който се посочва, че закупува и влага в продукта си инхибитор на фирмата Б. с което на дружеството е предоставена и технология за производство на антифриз от същото дружество. "Б." ЕООД е отрекло предоставянето на "Ц. 2010" ЕООД и неговия партньор на технологии за производство на антифриз, че с продаваните инхибитори, на клиентите се предоставя информация за тяхното използване - в какви отношения да се разтварят, според желанието на потребителя. Тази информация се съдържа и в съпътстващ продукта информационен лист, т. е разходните норми за влагане на инхибитори или отношенията за тяхното разреждане, не могат да се отъждествят с технология за производство на антифриз. Технологията представлява процес на производство, при който конкретно са описани отделни стъпки, които трябва да се спазват. Установено е като безспорно, че "Ц. 2010" ЕООД използва собствена технология за производство. Възприети като правилни са изводите на КЗК, че "Ц. 2010" ЕООД не разполага с немска технология или такава, предоставена от немското дружество "ВАSF" за производство на антифриз, продуктът е произведен в България и в антифриза се влага само една съставка, която е с произход от Германия, на потребителите се внушава, че целият процес на производство изхожда именно от тази държава. Установено е, че по отношение на процесните продукти липсва регистрация за географско означение, но представянето на продукт с произход от конкретна държава носи аналогичния смисъл. Факт е, че крайният потребител рядко прави собствено проучване за действителния произход на изделието, което купува, а в конкретния случай, дори и да направи такова, ще стигне до извода, че продуктът е произведен в Германия, ръководейки се от информацията и символите върху поставения етикет. Прието е, че по този начин български продукт, с извършена на територията на страната добавка на един елемент, се представя като произведен по процеси на производство, произхождащи от по-високо технологически развита държава. Некоректното посочване на използваната технология въвежда в заблуждение относно съществено свойство на стоката и представлява действие, предприет в противоречие с добросъвестната търговска практика. Същото има заблуждаващ характер, създавайки у потребители представата, че продуктите са изцяло изработени по технология, изхождаща от Германия. Обосновано е прието, че нарушението на чл. 31 от ЗЗК не е резултатно, а формално, поради което е достатъчно да се докаже, че са налице твърдения, касаещи съществени характеристики на стоките, които не отговарят на обективната действителност (заблуждаващи) и достигат до потребителите, без да е необходимо да се доказват настъпили негативни последици. Съдът е споделил крайния извод на КЗК че "Ц. 2010" ЕООД е извършило нарушение по чл. 31 от ЗЗК, спрямо което правилно е била определена и имуществената санкция в размер на 1% от нетните приходи от продажби като КЗК отчела обстоятелствата, свързани с характера на нарушението, степента на обществена опасност, неговата продължителност и др. Обжалваното решение е правилно. При постановяването на съдебното решение от Административен съд – София-област не са допуснати нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, които да налагат отмяната му. Решението на Административен съд – София-област съответства на установеното по делото от фактическа и правна страна. Оплакванията, развити в касационната жалба, не са основание за отмяна на постановеното съдебно решение. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно в оспорените му части издаденото решение по преписка № 982/2019 г. на КЗК и е отхвърлил като неоснователна жалбата на "ЦЕН-2010" ЕООД срещу него. С оспореното решение на основание чл. 98, ал. 1, т. 1, чл. 98, ал. 1, т. 3, чл. 100, ал. 1, т. 6, чл. 66, ал. 1 и чл. 69, ал. 4 от Закона за защита на конкуренцията (ЗЗК) от КЗК е установено извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК от страна на "Ц.-2010" ЕООД и е наложена имуществена санкция на дружеството в размер на 1% (един процент) от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2019 г., равняващ се на 6 170 лв. (шест хиляди сто и седемдесет лева). С разпоредбата на чл. 31 ЗЗК с цел недопускане на нелоялна конкуренция се забранява въвеждането в заблуждение относно съществени свойства на стоките или услугите или относно начина на използване на стоките или предоставяне на услугите чрез твърдение на неверни сведения или чрез изопачаване на факти. В случая производството е образувано по искане на "С. С. В." ЕООД, което осъществява дейност, свързана с производство и продажба на антифриз на територията на цялата страна, каквато конкурентна дейност осъществява и "Ц. 2010" ЕООД за същия географски пазар. В хода на административното и съдебното производство категорично е установено, че "Ц. 2010" ЕООД произвежда и предлага на пазара антифриз "Мориц", като на етикета присъства информация за производството на продукта по немска технология с пълен комплект присадки на "Б.", Германия, придружена от цветовете на немския трикольор, който присъства и върху описателната част на продукта. Същевременно е констатирано, че от "Б." ЕООД с едноличен собственик "BASF" СЕ, Германия, не е предоставяно на "Ц. 2010" ЕООД и на неговия партньор – СД "Ц. Т. и с.", технологии за производство на антифриз и се ползва само една присадка на BASF за производството му, същият е произведен в България от "Ц. 2010" ЕООД, а не в Германия. В съответствие с тези констатации е направен правилен и обоснован извод от съда, че КЗК законосъобразно е приела, че "Ц. 2010" ЕООД създава невярна представа у потенциални клиенти относно съществени характеристики (произход) на продаваните стоки, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и има заблуждаващ характер, създавайки у потребители представата, че продуктите са изцяло изработени по технология, изхождаща от Германия. Съответно това поведение на "Ц. 2010" ЕООД е довело и до обоснования извод на съда за увреждане на интересите на конкурентите в лицето на "С. С. В." ЕООД, с което е нарушило разпоредбата на чл. 31 ЗЗК и законосъобразно е ангажирана имуществена санкция в размер на 1% от размера на нетните приходи от продажби на дружеството за 2019 г., равняващ се на 6 170 лева. При така установените данни по делото административният съд, като е преценил решението на КЗК за законосъобразно в оспорената му част за установяване на извършено нарушение по чл. 31 ЗЗК и налагане на имуществена санкция на "Ц. 2010" ЕООД е постановил съдебното решение в съответствие с приложимите правни норми. Пред касационната инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и от касатора не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. Неоснователни са доводите за нищожност на Mетодиката за определяне на санкциите по Закона за защита на конкуренцията поради нарушена процедура по приемането й като подзаконов нормативен акт. Към момента тя е действащ акт, независимо от правния й характер и е част от позитивното право, поради което няма нормативни пречки за прилагането й. С оглед изхода на спора е неоснователна претенцията на касатора за разноски. Предвид горното, обжалваното съдебно решение като правилно, валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,