Решение № 11866 от 5.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5957/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Галва Метал България ЕООД в несъстоятелност, ЕИК 205126364, подадена чрез процесуалния представител адв. Хаджиева, против Решение 2562/17.04.2024 г., постановено по адм. дело 6869/2023 г. по описа на Административен съд София - град. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Като съществени нарушения касаторът отчита липсата на събрани доказателства относно компетентността на органа, издал процесното митническо решение, игнорирането на възраженията за незаконосъобразно провеждане на последващия контрол и неосигуряването на правото на изслушване на жалбоподателя по смисъла на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013. Поддържа становище, че решението за ново тарифно класиране съдържа множество неточности и не е съобразено с целта на закона, за което съдът е изложил повърхностни мотиви по същество. Отправя искане за отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отменено обжалваното митническо решение или алтернативно, делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира присъждане на разноски за двете инстанции. Ответникът - директорът на ТД Митница София при Агенция Митници, чрез юрк. Станкулова, оспорва касационната жалба в хода на делото и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно и обосновано. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и при условията на евентуалност, отправя конкретни възражения срещу заявеното адвокатско възнаграждение от касатора. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като се запозна с доказателствата по делото и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за нея. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред Административен съд София - град е било Решение РЗМ-5800-1065/32-223615/14.06.2023 г. на директора на ТД Митница София издадено на основание чл. 29 от Регламент (ЕС) 952/2013 на ЕП и на Съвета от 09.10.2013 г., чл. 19, ал. 7 ЗМ и чл. 59 АПК, с което са променени кодът по ТАРИК от 7212300080 на 7212300020, ЕД 4/17 преференция от код 120 на код 100 и ЕД 8/1 номер на квотата от 098611 на текст празно, за декларираната стока по МД с МRN 21BG005808072188R0; определени са размер на публичните държавни вземания А00 - 25% мито в размер на 58 085,32 лв., изчислено при основа от 232 341,26 лв. и В00 20% ДДС в размер на 11 617,07 лв. при основа от 58 085,32 лв.; жалбоподателят е задължен да заплати и са взети под отчет суми за допълнително (защитно) мито в размер на 58 085,32 лв. и ДДС в размер на 11 617,07 лв., ведно с лихви на основание чл. 114, § 1 и § 2 Регламент (ЕС) 952/2013 г., чл. 59, ал. 2 ЗДДС и чл. 1 ЗЛДТДПДВ. От фактическа страна по делото е установено, че на 26.10.2021 г. дружеството-жалбоподател е подало посочената МД, с която е декларирало за режим допускане за свободно обращение стока с описание в ел.д. 6/8 галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 89 656 кг.; 0,58 mm х 122 mm 27 363 кг. 9 бр.; 0,58 mm x 80 mm 27 636 кг. 10 бр.; 0.58 mm x 175 mm 24 264 кг. 8 бр.; 0.58 mm х 200 mm 10 393 кг. - 6 бр.; 27AJM189/27AJN328 22319 кг. - 8 бр.; 27AGV355/27AFT577 22377 кг. - 8 бр.; 27AFK743/27AFT579 22 291 кг. - 9 бр.; 27AJJ276/27AFT624 22 669 кг. - 8 бр.. За стоката е деклариран код по КН 72123000 и код по ТАРИК 80, произход на стоките е Република Турция. В ел.д. 4/17 от МД от дружеството е отбелязан код на тарифна преференция 120 Непреференциални тарифни квоти и код на тарифната квота в ел.д. 8/1 098611, във връзка с което е приложена ставка на вносно мито (А00) в размер на 0%. Представените документи към МД са описани в съдебното решение. В резултат от възложения последващ контрол на декларирането със Заповед ЗТД-1000-409/07.06.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас, е изготвен Доклад BG001000/1/4/21.10.2022 г. В доклада са поместени констатациите и обстоятелствата, касаещи тарифното класиране на стоката по процесната МД, проведеното заключително обсъждане на основание чл. 84к ЗМ, както и предложението за вземане под отчет и досъбиране на суми за мито и ДДС в горепосочените размери. Със съобщение от 22.11.2022 г. проверяваното лице е било уведомено по смисъла на чл. 22, § 6 във вр. с чл. 29 Регламент (ЕС) 952/2013 за предстоящото издаване на решение. По делото са приети ангажираните от страните писмени доказателства, включващи превод на български език на документите към процесната МД. От правна страна административният съд е приел жалбата за допустима и неоснователна по изложените на следващо място подробни мотиви. Потвърдено е издаването на обжалваното митническо решение от компетентен административен орган, в писмена форма и с необходимото съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 АПК. Оплакванията на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и правото му на защита са обсъдени и отхвърлени като неоснователни от съда. По приложението на материалния закон спорът е сведен до преценката за тарифното класиране на стоката. Съдът се е ръководил от цитираните в мотивите решения на СЕС по дела С-396/02, С-495/03 и С-445/04, според които решаващият критерий по правило следва да бъде търсен в обективните ѝ характеристики и качества, определени в текста на позицията по Комбинираната номенклатура, както и в забележките към разделите или главите. Въз основа на събраните доказателства по делото е изяснено, че при последващия контрол от страна на самото дружество е представен различен от първоначално приложения към МД сертификат, издаден от TATMETAL, Република Турция. За разлика от сертификатите на Galva metal San. Ve Tic.A.S., Република Турция, от сертификата за изпитване за контрол на качеството ЕN10204 3.1, издаден от TATMETAL, се установява, че в химическия състав на стоката се съдържа алуминий с процентно съдържание в границите от 0,015% до 0,100%. Несъответствието с декларирания код по ТАРИК е довело до определяне на нов код 7212300080, за който не е имало направено искане пред митническите органи за ползване на непреференциална тарифна квота. Отделно от това, съответната квота към 26.10.2021 г. е била изчерпана и ставката на допълнителното мито е в размер на 25%. Според заключението на решаващия съд, митническият орган няма правомощия да прилага служебно непреференциално тарифно класиране за конкретната квота на основание разпоредбите на Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447/24.11.2015 г. Обжалваното решение на Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Установените факти от първоинстанционния съд са основани на доказателствата по делото. Всички наведени оплаквания от страна на Галва Метал България ЕООД в несъстоятелност, са изследвани последователно и обективно от съда, в резултат на което крайното заключение по приложението на материалния закон е правилно. Неоснователни са оплакванията на касатора, насочени срещу съдебния извод за липса на допуснати съществени нарушения на процесуалния ред за извършване на последващ контрол по смисъла на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 2 ЗМ. Административният съд обосновано е отхвърлил всички доводи в тази насока. Със Съобщение 32-403317/22.11.2022 г. на директора на ТД Митница Бургас е изпратено уведомление до Галва Метал България ЕООД по реда на чл. 22, § 6 Регламент (ЕС) 952/2013 и е предоставена възможност на заявителя да изрази становище и да упражни правата по чл. 34 АПК, което не е сторено от негова страна. Относими за преценката в случая са и констатациите в съдебното решение във връзка с осигуряване на правото на изслушване и погрешно изпратеното електронно съобщение до ТД Митница Бургас от 31.01.2023 г. на различен от официалния адрес за кореспонденция. При постановяване на съдебното решение е извършена дължимата проверка на оплакванията на жалбоподателя относно компетентността на митническия орган, издал процесното Решение РЗМ-5800-1065/32-223615/14.06.2023 г. Административното производство е в рамките на последващия контрол въз основа на Заповед за възлагане по чл. 84в ЗМ с ЗТД-1000-409/07.06.2022 г., изменена впоследствие със Заповеди ЗТД-1000-566/08.08.2022 г. и ЗТД-1000-627/07.09.2022 г. Твърдението за недоказаност на условията за заместване при възлагането на контрола е в противоречие с представените Заповеди ЗТД100-561/05.08.2022 г. и 0-3296/05.09.2022 г., издадени съответно от директора на ТД Митница Бургас и директора на Агенция Митници. Правилно административният съд е приел, че спорът между страните по делото се свежда до тарифното класиране на процесната стока, описана в МД с МRN 21BG005808072188R0 като галванизирани стоманени ленти с широчина по-малка от 600 mm 89 656 кг.; 0,58 mm х 122 mm 27 363 кг. 9 бр.; 0,58mm x 80 mm 27 636 кг. 10 бр.; 0.58 mm x 175 mm 24 264 кг. 8 бр.; 0.58 mm х 200 mm 10 393 кг. - 6 бр.; 27AJM189/27AJN328 22319 кг. - 8 бр.; 27AGV355/27AFT577 22377 кг. - 8 бр.; 27AFK743/27AFT579 22 291 кг. - 9 бр.; 27AJJ276/27AFT624 22 669 кг. - 8 бр.. В тази насока следва да бъде съобразено и посоченото от СЕС в т. 36 от решението по дело С-670/19, Gardinia Home Decor GmbH, според което, общите правила за тълкуването на КН предвиждат, от една страна, че класирането на стоките се определя съгласно термините на позициите и на забележките към разделите и към главите и от друга, че текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност. Наред с това в постоянната съдебна практика се приема, че в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките определящият критерий за тарифното класиране на стоките трябва като цяло да се търси в техните обективни характеристики и свойства, както са определени в текста на позицията от КН и на забележките към раздела или главата вж. т. 26 и 27 от решенията по дело, C144/15, Customs Support Holland; т. 50 и 51 по дело C138/18, Estron, т. 26 от дело C559/18, TDK-Lambda Germany и др. Релевантните факти и правни изводи на първоинстанционния съд при преценката в тази връзка са изградени върху писмените доказателства, представени от Галва Метал България ЕООД в несъстоятелност, в рамките на редовно проведения последващ контрол от митническите инспектори и отговорите от негова страна на отправените пет броя искания за представяне на документи и обяснения. Данните и констатациите са описани на стр. 3-5 от съдебното решение и предвид липсата на касационни възражения в това отношение е безпредметно да бъдат изяснявани повторно. Други доказателства, освен изтъкнатите (представени и в превод на български език от процесуалния представител на ответника и приети в с.з. на 26.03.2024 г.), не са разглеждани от решаващия съд във връзка с преценката на обективните характеристики и качества на стоката и приложението на непреференциалните тарифни квоти в случая. В същия смисъл е практиката на ВАС при аналогична фактическа обстановка - Решение 11069/17.10.2024 г. по адм. дело 4512/2024 г.; Решение 11020/16.10.2024 г. по адм. дело 5438/2024 г., Решение 9305/30.07.2024 г. по адм. дело 4154/2024 г. и др. Регламентацията на еднаквото управление на тарифните квоти и тарифното класиране на стоките от държавите членки се съдържа в нормите на чл. 49 и сл. от дял II, глава 1, раздел 1 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Съгласно чл. 50, §1 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията, националните митнически органи не са компетентни да се произнесат по искането в МД от 26.10.2021 г. за ползване на тарифна квота, а да извършат проверка на валидността му съгласно законодателството на Съюза за откриване на тарифната квота. Валидното искане се предава незабавно на Комисията с посочване на датата на приемане на митническата декларация и на точното количество, за което е неправено искането - чл. 50, §2 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. Механизмът на разпределяне на количеството по тарифни квоти е уреден в чл. 51 Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията. С оглед на изложеното и независимо че към 26.10.2021 г. съответната квота е била изчерпана, се явява правилен изводът на първоинстанционния съд, че при липсата на надлежно подадена декларация за стоката с код по ТАРИК 7212 30 00 80, липсва и валидно подадено заявление за ползване на тарифна квота, относима към този код. По този въпрос настоящата касационна инстанция препраща към останалата част от мотивите на първоинстанционния съд на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК. Като е стигнал до краен извод за законосъобразност на оспореното митническо решение и е отхвърлил оспорването, Административен съд София - град е постановил правилно решение, което не страда от твърдените пороци в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 АПК. При този изход на спора претенцията на Галва Метал България ЕООД в несъстоятелност, за присъждане на разноски е неоснователна. С оглед на своевременното искане в тази насока, на ответника по касация следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер 200 лв. на основание чл. 143, ал. 3 АПК вр. чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,