Решение № 8395 от 11.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4508/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение 5644/19.02.2025 г. на Административен съд София-град (АССГ), постановено по адм. дело 6436/2024 г., в частта, в която Национална агенция за приходите (НАП) е осъдена на основание чл. 82, ал. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО да заплати на П. Г. П. сумата от 500 (петстотин) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване правото на защита на лични данни във връзка с неоторизиран достъп до лични данни, разгласен на 15.07.2019 г., ведно със законната лихва считано от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане и в частта, в която НАП е осъдена да заплати разноски по делото. Касационният жалбоподател счита, че решението в обжалваната му част е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага съображения в подкрепа на твърденията си, че първоинстанционният съд е постановил решението без да изложи мотиви, които да аргументират реализиран фактически състав на отговорността по чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679. Твърди, че приетото от съда безспорно обстоятелство за нарушаване на Регламент (ЕС) 2016/679 от страна на НАП е в несъответствие с обективната фактическа обстановка и представените по делото доказателства. Моли решението, в обжалваната му част, да се отмени. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение. Представя списък на разноски. Касационният жалбоподател се представлява от юрк. Чилова и юрк. Танев. Ответникът по касация П. Г. П. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Моли решението в обжалваната му част да се остави в сила. Претендира разноски за настоящата инстанция. Представя списък на разноските. Претендира заплащане на адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 от Закона за адвокатурата (ЗА). Ответникът по касация се представлява от адв. Юрукова и адв. Юруков. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е частично основателна по следните съображения: Производството пред АССГ е образувано по предявен иск от П. Г. П. срещу НАП за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, в резултат на неизпълнение в достатъчна степен от страна на ответника на задължението по чл. 59, ал. 1 от Закона за защита на личните данни (ЗЗЛД), чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните), наричан по-нататък Регламент (ЕС) 2016/679 или ОРЗД заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 15.07.2019 г., алтернативно от датата на завеждане на исковата молба (16.09.2019 г.) до окончателното ѝ изплащане. Производството по адм. дело 6436/2024 г. по описа на АССГ се е развило при условията на чл. 226, ал. 1 АПК, след отмяна на първоначално постановеното Решение 2652/20.04.2021 г. по адм. дело 11271/2019 г. на АССГ, с Решение 7500/18.06.2024 г. по адм. дело 6376/2021 г. на Върховния административен съд и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. В решението ВАС е определил правната квалификация на предявения иск, подлежащите на установяване факти и е дал задължителни указания до съда за конкретно разпределение на доказателствената тежест между страните. В изпълнение на дадените указания, при повторното разглеждане на спора АССГ с Определение 16065 от 04.09.2024 г, постановено в закрито заседание, е разпределил доказателствената тежест между страните, като е дал указания, че в тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял посочените в исковата молба неимуществени вреди в резултат от осъществения нерегламентиран достъп до лични данни. Административният съд е дал указания на ответника НАП, че в негова тежест е да докаже, че в качеството си на администратор на лични данни, съгласно чл. 24, пар. 2 и пар. 3 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679, е положил всички усилия и е осъществил всички подходящи политики, взел е всички подходящи мерки за защита личните данни на всички физически и юридически лица, които притежава и обработва в служебно качество, както и, че се придържа към одобрените кодекси за поведение или одобрени механизми за сертифициране, както и, че прилага конкретни подходящи технически и организационни мерки, съобразени с конкретните рискове. Съдът е приел от фактическа страна следното: На 15.07.2019 г. от електронните масиви на НАП неправомерно е била изтеглена информация, съдържаща лични данни на множество лица, както и, че за ищеца има разпространени лични данни в резултат на осъществения нерегламентиран достъп, включващи ЕГН и данни от данъчна декларация за облагане с патентен данък (чл.43 от ЗОДФЛ). За установяване на факта, че НАП е предприела всички необходими мерки за защита на личните данни, ответникът е представил писмени доказателства подробно описани от съда. В хода на съдебното производство е назначена и приета съдебна компютърно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице Н. К., чието заключение съдът е кредитирал и посочил какво е установил от него. В хода на съдебното следствие, проведено по адм. дело 11271/2021 г. по описа на АССГ, са събрани гласни доказателства показанията на свидетеля И. В. М., които съдът е кредитирал и посочил какво е установил от тях. Въз основа на така установените факти съдът от правна страна е приел, че искът е допустим и частично основателен. След анализ на предпоставките за основателност на иска по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и позовавайки се на Решение от 14.12.2023 г. на СЕС по дело С-340/2021 г., е приел, че е налице първата предпоставка на визираната в чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ хипотеза, а именно налице е незаконосъобразно бездействие от страна на държавен орган да изпълни вмененото му от чл. 24 и чл. 32 от Регламент (ЕС) 2016/679. В тази връзка е изложил съображения, че извършените от НАП действия след неправомерния достъп до личните данни на ищеца, в изпълнение на изискванията на ОРЗД не санират предходното бездействие и не водят до освобождаване от отговорност за неимуществени вреди. Поради това е приел, че по делото е останал недоказан фактът, че предприеманите организационни и технически мерки в дейността на НАП по обработката на лични данни, са подходящи с оглед тяхното естество, обхват, контекст и цели на обработването, както и съществуващите рискове за правата на физическите лица, за които те се отнасят. Приел е, че е налице и втората предпоставка за ангажиране на отговорността на НАП. В тази връзка е посочил, че ищецът е доказал настъпването на неимуществени вреди. По отношение на размера на претърпените вреди съдът е посочил, че вземайки предвид характера и тежестта на претърпените вреди, тяхната продължителност и неблагоприятното им отражение в личната сфера на ищеца, сумата от 500 лв. е справедлива, за да обезщети неимуществените вреди, които той е претърпял. Предвид основателността на иска за претърпени имуществени вреди е приел за основателен и иска за заплащане на лихва за забава. С оглед изхода на спора е присъдил и разноски. Обжалваното решение е валидно и допустимо като постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и подписано от разгледалия делото съдия, при наличие на положителните и липса на отрицателните предпоставки за упражняване на правото на иск. Решението е частично неправилно по следните съображения: Предявеният иск е с правно основание чл. 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679, във връзка с чл. 39 ЗЗЛД, чл. 203 АПК, вр. чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Предвид чл. 82 от Регламент (ЕС) 2016/679 предметът на доказване изисква установяване на: 1. нарушение на правата на субекта на данни по Регламент (ЕС) 2016/679 в резултат на обработване на личните му данни, което не е в съответствие с регламента; 2. причинена материална или нематериална вреда; 3. причинна връзка между нарушението на правата по регламента и причинената вреда. В съображение 36 на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено че от текста на член 82, параграф 1 от ОРЗД ясно следва, че наличието на вреди , които са били нанесени , е едно от условията за правото на обезщетение, предвидено в посочената разпоредба, както и наличието на нарушение на този регламент и на причинно-следствена връзка между тези вреди и това нарушение, като тези три условия са кумулативни. Първоинстанционният съд правилно е приел, че е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на администратора на лични данни. Защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни е основно право. Съгласно чл. 8, параграф 1 от Харта на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС) всеки има право на защита на неговите лични данни. Регламент (ЕС) 2016/679 предвижда задължения за администраторите на лични данни и обработващите лични данни да осигурят необходимата защита на тези данни, така че да се гарантира тяхното законосъобразно обработване, в съответствие с принципите определени в чл. 5 ОРЗД. Членове 24 и 32 от Регламент (ЕС) 2016/679 задължават администратора на лични данни (какъвто се явява НАП) да вземе подходящите технически и организационни мерки, за да гарантира и да е в състояние да докаже, че обработването се извършва в съответствие с регламента и със закона. Същите не са конкретно посочени, защото подходът, който е възприет, е всеки администратор сам да определи кои да бъдат тези мерки. С оглед чл. 82, параграф 3 от ОРЗД предвиждащ, че администраторът или обработващият лични данни се освобождава от отговорност съгласно параграф 2, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за събитието, причинило вредата, тежестта да докаже, че са взети подходящите организационни и технически мерки, е на администратора/обработващия, а не на лицето, което твърди, че в резултат на липсата на такива мерки, е претърпяло вреда. Разпоредбата ясно възлага тежестта на доказване върху администратора на лични данни, при възражение от негова страна за освобождаване от отговорност за причинени вреди в резултат на нарушаване на регламента, да установи по несъмнен начин, че е предприел подходящите и ефективни организационни и технически мерки, така че по никакъв начин не е отговорен за изтичането на личните данни на ищеца в интернет пространството, в резултат на извършения неправомерен пробив в информационната система на НАП. В т. 3 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС изрично е посочено, че принципът на отчетност на администратора, закрепен в член 5, параграф 2 и конкретизиран в член 24 от Регламент 2016/679, трябва да се тълкува в смисъл, че в исково производство за обезщетение по член 82 от този регламент разглежданият администратор носи тежестта за доказване на обстоятелството, че приложените от него мерки за сигурност по член 32 от посочения регламент са подходящи. В процесния случай ответникът не е представил доказателства, от които да се установи, че същият е приложил подходящите мерки за сигурност. Правилно решаващият съд е приел, че доказателствената тежест за установяване на този факт е била в тежест на НАП и той не се е справил с нея. В т. 5 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е прието, че член 82, параграф 3 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че администраторът не се освобождава от задължението си по член 82, параграфи 1 и 2 от този регламент за обезщетяване на претърпените от дадено лице вреди само поради факта, че тези вреди произтичат от неразрешено разкриване на лични данни или неразрешен достъп до такива данни от трета страна по смисъла на член 4, точка 10 от посочения регламент, като посоченият администратор трябва тогава да докаже, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Именно това обстоятелство е останало недоказано от ответника в производството, че причинилият съответните вреди факт не може по никакъв начин да му бъде вменен. Това е резултат от несправянето на ответника да докаже благоприятните факти, които са били в негова тежест. В съображение 74 от ОРЗД е предвидено, че администраторът следва да е длъжен да прилага подходящи и ефективни мерки и да е в състояние да докаже, че дейностите по обработването са в съответствие с настоящия регламент, включително ефективността на мерките. Тези мерки следва да отчитат естеството, обхвата, контекста и целите на обработването, както и риска за правата и свободите на физическите лица. А в съображение 146 е предвидено, че администраторът или обработващият лични данни следва да бъде освободен от отговорност, ако докаже, че по никакъв начин не е отговорен за вредите. Ответникът въпреки ангажираните доказателства, не е успял да докаже, че е приложил подходящи организационни и технически мерки за осигуряване на нивото на риска предвид достиженията на техническия прогрес, разходите за прилагане и естеството, обхватът, контекста и целите на обработването, както и рисковете с различна вероятност и тежест за правата и свободите на физическите лица. Ответникът е следвало да докаже такова изградено ниво на сигурност, което свежда до минимум риска от неправомерно унищожаване, загуба, промяна, неразрешено разкриване или достъп до лични данни, но същият не се е справил с доказателствената тежест. Не е доказал, че по никакъв начин не е отговорен за събитието причинило вредата. Правилно съдът е приел, че е налице втората предпоставка за основателност на исковата претенция. Ищецът твърди причинена неимуществена вреда, подробно описана в исковата молба. В т. 6 от диспозитива на Решение от 14 декември 2023 г. по дело С-340/21 на СЕС е посочено, че член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че опасенията, които субект на данни изпитва, вследствие на нарушение на този регламент, от потенциална злоупотреба с неговите лични данни от трети лица, могат сами по себе си да представляват нематериална вреда по смисъла на тази разпоредба. Тежестта на доказване е на ищеца. В Решение от 4 май 2023 г. по дело С-300/21 на СЕС е предвидено, че член 82, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) трябва да се тълкува в смисъл, че самото нарушение на разпоредбите на този регламент не е достатъчно, за да се присъди право на обезщетение (т. 1). Член 82, параграф 1 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска национална разпоредба или практика, която поставя поправянето на нематериални вреди по смисъла на тази разпоредба в зависимост от условието нанесените на субекта на данните вреди да са достигнали определена степен на значимост (т. 2). Член 82 от Регламент 2016/679 трябва да се тълкува в смисъл, че за да се определи размерът на обезщетението, дължимо на основание на закрепеното в този член право, националните съдилища трябва да приложат вътрешните правила на всяка държава членка относно обхвата на паричното обезщетение, стига да са спазени принципите на равностойност и ефективност на правото на Съюза. В случая ищецът е ангажирал доказателства за твърдените като преживени негативни емоции, свързани с потенциалната възможност за злоупотреба с негови лични данни от трети лица. От показанията на разпитания по адм. дело 11271/2021 г. по описа на АССГ свидетел се установяват, както правилно е посочил решаващият съд, настъпването на неимуществените вреди. Настоящата инстанция намира, че съдът неправилно е определил размера на обезщетението. Съгласно чл. 52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), приложим предвид чл. 4 ЗОДОВ, обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. В съдебната практика се приема, че справедливостта като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Този размер следва да е съответен на конкретно установените по делото обстоятелства свързани с продължителността на увреждането и отражението им върху ищеца. Предвид ангажираните доказателства за претърпените вреди притесненията на ищеца във връзка с изтеклите му лични данни, периодът и причината за тези притеснения, съобразявайки факта, че информация какви точно данни са изтекли за ищеца е събрана в съдебното производство, настоящата инстанция намира за справедливо и законосъобразно присъждането на обезщетение в размер на 250 лв. Този размер на обезщетението е съразмерен на доказаните като претърпени неимуществени вреди, отговаря на конкретните факти по делото и е в съответствие с обществените представи за справедливост. За сумата от 250 лв. присъдена като обезщетение обжалваното решение следва да се остави в сила. В останалата част - до присъдения от съда размер от 500 лв., искът е неоснователен. Решението на АССГ в тази част следва да се отмени и се постанови ново, с което искът да се отхвърли. По отношение на предявения иск за присъждане на лихва. Решението на първоинстанционния съд с което се присъжда лихва за периода от 15.07.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като неправилно следва да се отмени. Лихвата се претендира от ищеца алтеранативно, без да са уточнени условията на заявената алтернативност. На основание чл. 84, ал. 3 от ЗЗД при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана, а според чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата като за действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Датата 15.07.2019 г. е датата, на която е оповестен теча на лични данни, но не може да се приеме, че това е датата на забавата на длъжника. Поради тази причина законната лихва следва да се дължи от датата на завеждане на исковата молба. По отношение на разноските присъдени от първата инстанция предвид изхода на спора по касационната жалба. На основание чл. 10, ал. 3, изр. второ ЗОДОВ, съгласно който съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат или юрисконсулт, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска, дължимите разноски за първата инстанция при условията на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 1 от Закона за адвокатурата (ЗА) са в размер на 100 лв. До този размер обжалваното решение, в частта за присъденото адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38 ЗА, следва да се остави в сила. В останалата част решението следва да се отмени. На основание чл. 10, ал. 2 АПК разноските за държавна такса са правилно определени от съда. Предвид изхода на спора на касатора за касационната инстанция се дължи юрисконсултско възнаграждение съобразно уважената част от касационната жалба, на основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ, в размер на 50 лв. По аргумент от разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не му се дължат разноски за заплатената държавна такса за настоящата инстанция. На процесуалния представител на ответника по касация, осъществил безплатна правна помощ при условията на чл. 38 ЗА, с оглед правната и фактическа сложност на делото и размера на уважената част от първоначално предявения иск се дължат разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 100 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо АПК, Върховният административен съд, пето отделение