Решение № 139 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5967/2014 г.

Решение № 139 от 13.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5967/2014 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Василка Илиева Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 70/22.01.2015 г. е допуснато касационно обжалване, по касационна жалба на адв. Е. Л. -пълномощник на Е. Л. Г. и С. Т. Г. и касационна жалба на Е. С. Н., чрез пълномощника му адв. С. Б. срещу решение № 98/30.06.2014 г. на Варненски апелативен съд, постановено по в. гр. д. № 241/2014 г., с което е потвърдено решение № 232/24.02.2014 г. по гр. д. № 2995/2012 г. на Варненски окръжен съд, с което са осъдени Е. Л. Г. и С. Т. Г. да заплатят солидарно на С. Ж. Ж. сумата 8 180 /осем хиляди сто и осемдесет/ евро, представляваща дължимия двоен размер на платено по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 22.12.2011 г. капаро в общ размер на 4 090 евро, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 26.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 1 039,75 лв. Осъден е и Е. С. Н. да заплати на С. Ж. Ж. сумата 31 820 /тридесет и една хиляди осемстотин и двадесет/ евро, представляваща дължимия двоен размер на платено по предварителен договор за покупко - продажба на недвижим имот от 22.12.2011 г. капаро в общ размер на 15 910 евро, на основание чл. 93, ал. 2 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от подаване на исковата молба - 26.09.2012 г. до окончателното изплащане на сумата, както и разноски в размер на 4 044,58 лв. Касационното обжалване е допуснато с оглед проверка допустимостта на обжалваното въззивно решение. Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, след като провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и при извършената проверка намира следното: Производството по делото е образувано по предявен от С. Ж. Ж. против Е. С. Н., Е. Л. Г. и С. Т. Г. иск с правно основание чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД за заплащане на сумата от 40 000 евро, представляваща двойния размер на получено капаро в размер на 20 000 евро при сключване на предварителен договор за покупко - продажба от 22.12.2011 г. Твърди се в исковата молба, че на 22.12.2011 г. между страните е подписан предварителен договор за покупко - продажба на посочения в същия недвижим имот, 70 % от който са собственост на ответника Н. и 30 % общо за другите двама ответници - съпрузите Г., при уговорена продажна цена 39 000 евро, от които ищцата заплатила 20 000 евро като капаро. Останалата част от цената - 19 000 евро било договорено да бъде платена по банков път на основание сключен договор за кредит между купувача /ищцата/ и [фирма]. Посочва датата 15.06.2012 г., уговорена като краен срок за сключване на окончателен договор. Тъй като не разполагала с всички изисквани от банката документи, ищцата изпратила покана до тримата ответници да й предадат необходимите документи за одобряване на кредита и изповядване на сделката в уговорения срок. На 13.06.2012 г. в отговор на поканата й, пред нотариус С. се явил само един от продавачите - ответникът Г., който предложил да бъдат предоговорени цената и срока. С него било договорено изготвянето и съответно подписване на Анекс към договора от 22.12.2011 г. Такъв Анекс ведно с покана бил изготвен и изпратен с писмо с обратна разписка до тримата продавачи, но доставен само на Н., а другите двама адресати въпреки уведомлението за пратката, не са я потърсили. На посочената в поканата дата - 13.07.2012 г. в кантората на нотариус И. не се явил никой от ответниците. Междувременно на 28.06.2012 г. ищцата получила чрез пълномощника си адвокат нотариална покана, с която ответниците я канят на 06.07.2012 г. да се яви в кантората на нотариус Т., за да изповядат сделката, на която дата се явила отново само ищцата. С решението си първоинстанционният съд е уважил исковете - главен и акцесорен, като е приел, че договорът е прекратен по причини, за които ответниците отговарят, поради което като неизправна страна дължат на купувача по предварителния договор дадения задатък в двоен размер, съобразно квотата на всеки един от тях в съсобствеността. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, като е приел, че изразеното становище от пълномощника на ищцата в проведеното на 31.05.2013 г. съдебно заседание - "претендираната сума да бъде заплатена солидарно, съобразно квотите"представлява уточняване размера на претенциите спрямо всеки от ответниците. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 93, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, е посочил, че ако задължението не е изпълнено от страната, която е получила задатъка, другата страна при отказ от договора, може да иска задатъка в двоен размер. За успешното провеждане на иска ищцата следва в условията на пълно и главно доказване да установи в процеса, че между нея и ответниците е възникнало валидно облигационно отношение, в което е включена действителна акцесорна реална клауза, по силата на която ищцата е предала на ответниците твърдяната и уговорена сума под формата на задатък, както и, че като изправна страна по договора е упражнила правото си да се откаже от него поради неизпълнение от страна на ответниците по причина, за която те отговарят. Приела е, че страните са били обвързани от валидно сключен предварителен договор; налице е изправност от бъдещия купувач/ищцата - заплатено е уговореното в предварителния договор капаро в размер на 20 000 евро, както следва: на Н. - 15 910 евро /10 910 + 5 000/, а на Г. - 4 090 евро; ищцата многократно е канила ответниците да представят изисканите от банката във връзка с отпускането на кредит документи; кредит не е бил отпуснат поради непредставяне на необходимите документи; за ищцата е станало невъзможно изпълнението на задължението й остатъкът от продажната цена да бъде заплатен чрез банков кредит. С оглед на това поведение от страна на ответниците и отправеното им от ищцата в нотариалните покани предупреждение е приел, че предварителният договор е развален на основание чл. 87, ал. 1 от ЗЗД поради неизпълнение от страна на ответниците. Проверката относно допустимостта на въззивното решение е обвързана от отговорът на процесуалноправните въпроси за правомощията на въззивната инстанция при констатирана в хода на въззивното производство нередовност на исковата молба. Индивидуализацията на спорното право се извършва от ищеца чрез основанието и петитума на исковата молба, която трябва да отговаря на предвидените в чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК изисквания. За редовността на исковата молба съдът следи служебно, тъй като надлежното предявяване на иска е условие за допустимост на процеса и на постановеното по съществото на спора съдебно решение. При констатиране на несъответствие между съдържанието на исковата молба и изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК съдът трябва да процедира по начина, указан в чл. 129, ал. 2 ГПК, като предостави възможност на ищеца да отстрани пороците на молбата чрез ясно и точно формулиране на исковата претенция, а ако той бездейства - да върне исковата молба на основание чл. 129, ал. 3 ГПК. Процесуалните действия по чл. 129, ал. 2 ГПК са абсолютно задължителна предпоставка за прилагане на неблагоприятните последици по чл. 129, ал. 3 ГПК, поради което преди да бъдат извършени съдът не разполага с правомощия да върне исковата молба и да откаже да разгледа предявения иск по съображения за недостатъчна индивидуализация на спорното право. Когато недостатъците на исковата молба са констатирани за пръв път във въззивното производство, въззивният съд е длъжен да процедира по аналогичен начин, в каквато насока са и задължителните указания в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, които не са загубили значение и при действието на ГПК от 2007 г. и т. 7 от Тълкувателно решение № 2/2.07.2004 г. на ОСГК на ВКС. Въззивният съд не е съобразил, че в петитума на исковата молба не са индивидуализирани ответниците и не е посочен начина и размера, по който се претендира осъждането на всеки от тях. Не е съобразил изложените факти и обстоятелства в обстоятелствената част на исковата молба, както и липсата на доказателства за плащането на съответната част от претендираното капаро по чл. 3 от предварителния договор, а също така как са предявени субективно съединените искове, съответно каква е цената на всеки от кумулативните искове. Когато има разделност на правата и/или задълженията, както е в случая, задължително трябва да се посочи цената на всеки един от субективно съединените искове. Само в отношенията между съпрузите Е. и С. Г., доколкото не е оборена презумпцията за съвместния принос при придобиване по време на брака на идеална част от собствеността, е налице солидарност в задълженията. Посоченото изискване е условие за редовност на исковата молба, доколкото конкретизира петитума, а по този начин определя и предмета на иска. Редовната искова молба е и процесуално условие за надлежното упражняване на правото на иск, за което съдът е длъжен да следи служебно /във всички инстанции/. Освен това цената на иска е от значение и за определяне родовата и функционална подсъдност, включително възможността от касационен контрол. В случая, първоинстанция съд не е процедирал по реда на чл. 129, ал. 2 ГПК и не е проявил активност съгласно задълженията си по чл. 145, ал. 1 ГПК, за да очертае обективните и субективни граници на исковете, с които е сезиран, които процесуални действия се дължат и от въззивната инстанция с оглед правомощията й на съд по съществото на спора. Като не е процедирал по указания начин, Варненски апелативен съд е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което е довело до недопустимост на атакуваното решение. Това е порок, за който касационната инстанция следи служебно, като не е обвързана от касационните оплаквания, нито от становищата на страните. С оглед гореизложеното обжалваният съдебен акт, постановен по съществото на спора, следва да бъде обезсилен на основание чл. 293, ал. 4, предл. 2 ГПК, а делото върнато на въззивния съд за предприемане на действия по чл. 129, ал. 2 ГПК. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на IV г. о.