Решение № 350 от 17.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 318/2010 г.

Решение № 350 от 17.06.2010 г. на ВКС по н. д. № 318/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Цветинка Пашкунова Касационното производство е образувано по протест на представител на Окръжна прокуратура /ОП/, гр. С. срещу оправдателна присъда от 12.04.2010 г. на Смолянски окръжен съд /ОС/, по ВНОХД№ 19/2010 г. Депозираният протест обективира недоволство от постановения въззивен съдебен акт, изразено чрез декларация за допуснато нарушение на материалния закон, без да се визират конкретни форми на проявление на предвидените в чл. 348 от НПК касационни основания и да се предлагат подкрепящи ги фактически аргументи и юридически съображения. Релевираните оплаквания очертават необоснованост на атакуваната присъда- несъответност на приетата за установена от въззивната инстанция фактология на събрания доказателствен материал, като същите са съпроводени с искане за отмяна на оправдателната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от ОС - Смолян. В допълнително представено по делото писмено изложение, прокурор при Смолянска ОП конкретизира касационния протест, като поставя акцент на налични гласни и писмени доказателствени средства /свидетелски показания, оглед на веществено доказателство и техническа експертиза/, обезпечаващи обвинителната теза за осъществено от Е. Р. престъпно посегателство по чл. 339, ал. 1 НК. В съдебно заседание на 8.06.2010 г. представителят на Върховната касационна прокуратура поддържа подадения протест. Подсъдимият Р., редовно уведомен не участва лично в настоящото производство, като неговите процесуални права и законни интереси се охраняват от упълномощен адвокат. Защитата пледира за правилност на атакувания въззивен съдебен акт и моли същият да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд в пределите на инстанционния контрол по чл. 347НПК, за да се произнесе взе предвид следното: С присъда от 14.01.2010 г., постановена по НОХД № 156/2009 г., Девинският районен съд /РС/ е признал Е. В. Р. за виновен в извършено на 7.05.2009 г. престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК и ангажирал неговата наказателна отговорност с налагане на санкцията ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМ МЕСЕЦА, при строг режим за изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. С въззивен акт № 44/12.04.2010 г., по ВНОХД№ 19/2009 г., в инициирано по жалба на подсъдимото лице производство, на основание чл. 336, ал. 1, т. 3, вр. чл. 304 от НПК, ОС - Смолян е отменил първоинстанционната присъда и оправдал Е. Р. по повдигнатото му обвинение по чл. 339 от НК, поради недоказаност. Касационният протест на прокурора е НЕОСНОВАТЕЛЕН. Въззивният съд, по реда на Глава Д. и първа от процесуалния кодекс е проверил изцяло правилността на атакуваната присъда и след проведено допълнително съдебно следствие, последвано от прецизно и всеобхватно обсъждане на доказателствената съвкупност, инкорпорирана по делото е изградил своето вътрешно убеждение и изложил убедителни мотиви по фактите и приложимите към тях материалноправни норми. Изпълнявайки стриктно задълженията си, регламентирани в чл. 313-340 НПК, оторизираният орган е анализирал фактическите и правни изводи на първостепенния съд, като в съответствие с подкрепящите ги безспорни доказателства и в аспекта на депозираните от страните възражения е формирал заключение за незаконосъобразност на атакувания осъдителен акт, предпоставящо отмяната му и постановяване на оправдателна присъда. Компетентно въззивната инстанция е приела, че приобщените при наказателното разследване доказателствени източници установяват по категоричен и несъмнен начин, че при осъществена на 7.05.2009 г. от В. С. и В. М. полицейска проверка у подсъдимия Р бил открит и иззет сигнално-газов пистолет, марка "Sieger" PP. За оръжието бил уведомен находящият се извън града дежурен офицер М., по чието разпореждане то било занесено в КПП "Забрал" и разглобено, чрез махане на пълнителя и проверка на цевта за патрони. Доказани са и последващите действия на полицаите по привеждането на Е. Р. в РУ на МВР Д., оформянето на протокол за доброволно предаване, подписан от задържания и предоставянето на пистолета на С. С., работещ в служба "КОС" и на Г. Тодоров, вещо лице в НТЛ при ОД-МВР, гр. С., които констатирали липса на задължителния за този вид оръжие газоразпръсквач, променяща неговото предназначение. На 23.06.2009 г. е образувано досъдебно производство срещу Е. Р. за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК, като в хода на проведеното разследване е извършен оглед на веществени доказателства- газсигнален пистолет, марка "Sieger" PP с 2 броя халосни патрони, калибър 9 мм; и изготвена балистична експертиза, дала компетентно мнение, че представеният за изследване обект е с премахнат преграден дифузьор /цевна муфа/ и представлява огнестрелно оръжие по смисъла на чл. 4 от ЗКВВООБ. В рамките на очертаните фактически положения въззивният съд правилно е приложил и материалният закон. Обоснована е интерпретацията на конкретиката по делото, сочеща на опорочена процедура по претърсване и изземване /чл. 160 - чл. 164 от НПК/, некоректно заместена със съставянето на съдържащия непълноти протокол за доброволно предаване от 7.05.2009 г., и на дерогиране на установения в чл. 109 - чл. 111 от НПК нормативен регламент за описване, прилагане и съхранение на веществените доказателства. Визираните обстоятелства, преценени в корелативна взаимовръзка с изтеклия продължителен период от датата на инкриминираното посегателство до извършения на 6.07.2009 г. от разследващия орган оглед на оръжие, марка "Sieger" PP, и коментирани при подчертано внимание на възможния достъп и реализирана интервенция спрямо него от различни лица, създават сериозни съмнения че процесният сигнално-газов пистолет е бил в състоянието, в което е намерен у Р. В контекста на изведената доказателствена необезпеченост на обективната съставомерност на инкриминираното поведение на подсъдимия по чл. 339, ал. 1 от НК не могат да бъдат пренебрегнати и предложените в съдебно заседание на 17.12.2009 г., пред РС- Д. разяснения на изготвилия техническото заключение Р. Г. Основавайки се на специалните си познания вещото лице заявява, че в своята практика не е имал случай на изследван газов пистолет "Sieger" PP, турско производство - аналог на инкриминирания по делото, без изискуемата се втулка, като не изключва подобен фабричен дефект и уточнява, че установяването на съществуващ преграден дифузьор в процесното оръжие е невъзможно по експертен път. Убедителна е и предложената аргументация за недоказаност на субективните измерения на инкриминираното престъпление, при форма на изпълнително деяние - държане на огнестрелно оръжие. Същата се базира на лимитираните в обясненията на подсъдимия и в свидетелските показания на А., С. и М. фактически данни за волеизявленията на Е. Р., че е закупил по надлежния ред иззетия "Sieger" PP, удостоверено с фактура № 144 от 5.02.2007 г., и за придобитите впечатления и непосредствени възприятия при визуалния контакт на посочените участници в наказателния процес с инкриминирания предмет, индициращи на формирани представи за притежаван газов пистолет. В подкрепа на гореизложеното е и мотивацията в атакувания съдебен акт за характеристиките на находящите се в оръжието халосни патрони, кал. 9 мм, предназначени за стрелба с газ-сигнални пистолети и годни за употреба. Обсъдените факти и предпоставените от тях правни изводи обуславят позиция за липса на безспорни доказателства, за това на 7.05.2009 г. Е. Р. да е държал огнестрелно оръжие /сигнално-газов пистолет, марка "Sieger" PP, калибър 9 мм., с премахнат преграден дифузьор /, без надлежно разрешение, поради което законосъобразно подсъдимият е оправдан за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Недопустимо е постановяването на осъдителна присъда при недоказаност на обвинението по несъмнен начин и при неизяснени в пълнота обстоятелства, касаещи същото. Само когато всички факти, включени във веригата на причинно-следствения процес на престъпното деяние и отнасящи се до неговия извършител бъдат установени безусловно и категорично, съдът може да ангажира наказателната отговорност на подсъдимото лице. Съдебният акт не може да почива на предположения и хипотези, на съмнителни и колебливи заключения досежно осъщественото престъпление, обективните му и субективни признаци, и неговото авторство. Това е гаранция за охрана на процесуалните права на обвиняемия и подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията за невиновност, прокламирана в чл. 31, ал. 3 от Конституцията на Р България и изрично установена в чл. 16 от НПК, и за осигуряване на справедлив процес в аспекта на императивните предписания на чл. 6, т. 2 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В тази насока е задължителната и константна практика на ВС и на ВКС на Р България. По изложените съображения, настоящият състав не констатира налични касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, налагащи отмяна на обявената от ОС - Смолян, по ВНОХД№ 19/2010 г. оправдателна присъда № 44/12.04.2010 г. и връщане на делото за ново разглеждане на въззивната инстанция, като счита че в пределите на възложените правомощия следва да остави в сила атакувания от прокурора съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение