Решение № 721 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2013 г.

Решение № 721 от 21.01.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10720/2013 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административно-процесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Вархим" ЕООД гр. Мездра против решението, постановено по адм. дело № 776/2012 г. по описа на Административен съд Велико Търново /АСВТ/, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 061102268/4.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 377/17.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила и при несъответствие с целта на закона. Твърди, че по делото са налични всички доказателства, въз основа на които се установява реалност на доставките, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Иска да бъде отменено обжалваното решение и РА. Подробни съображения в подкрепа на становището си и искането са изложени в касационната жалба и в становище по съществото на спора. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Велико Търново при ЦУ на НАП, в отговор на касационната жалба, подаден от упълномощения процесуален представител юрск. Иванов, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решението на АСВТ в частта, в която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу РА № 061102268/4.04.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП Велико Търново в обжалваната му по административен ред част, потвърден с решение № 377/17.07.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" Велико Търново при ЦУ на НАП, а именно относно установени задължения на "Вархим" ЕООД по ЗДДС във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактури № 0000010048/17.03.2008 г. и № 0000010049/28.03.2008 г., издадени от "Брикел" ЕАД, във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 380/28.03.2008 г., издадена от "Атометергостройпрогрес" ЕАД, както и във връзка с непризнато право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 2000000091/10.02.2008 г., издадена от "Ем фуудс" ЕООД. За да отхвърли жалбата на дружеството, съдът е възприел тезата на приходните органи за липса на реалност на направените доставки и оттам за неправомерно начисляване на данъка по смисъла на чл. 70, ал. 5 ЗДДС, което е довело до наличие на отрицателна предпоставка за възникване на правото на данъчен кредит. Според дружеството - касатор доставките на стоки - 1 брой Преса, 1брой Абкант машина и 1 брой Вибростенд по фактурите, издадени от "Брикел" ЕАД и "Атометергостройпрогрес" ЕАД, както и доставката на транспортни услуги по фактурата, издадена от "Ем Фуудс" ЕООД, са реално извършени, за което са позовава на събраните писмени доказателства, на приетите експертни заключения на счетоводни и техническа експертизи, както и на събраните гласни доказателства. Решението на АССГ в тази си част е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения, довели и до необоснованост на акта. Административният съд не е съобразил всички събрани по делото доказателства, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност, ценил е избирателно доказателствата. Като е допуснал тези нарушения съдът не е установил правилно фактическата обстановка по спора, в резултат на което е достигнал до правни изводи в противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че всички относими към спора доказателства са събрани, без да са допуснати процесуални нарушения, не се налага събирането на нови доказателства, след отмяна на незаконосъобразното съдебно решение в тази му част, касационната инстанция следва да реши спора по същество. Същината на спора относно реалността на направените доставки се концентрира върху индивидуализацията на стоките, върху приемо-предаването на същите, върху кадровата и техническа обезпеченост на доставчиците и извършения транспорт. Не е спорно, че от счетоводна страна, както при доставчиците, така и при получателя е налице надлежно осчетоводяване, отчетени са приходи от продажбата при доставчиците, подадени са необходимите документи и декларации във връзка с начисляването на данъка. Тези обстоятелства са установени и въз основа приетите съдебно-счетоводни експертизи. Доставките са заплатени чрез погасяване на задължения - чрез цесия и прихващане, които обстоятелства също са установени чрез приетите експертни заключения в съдебната фаза на производството. Обратно на приетото от АСВТ, касационният съд намира, че е установено пълно, чрез събраните писмени доказателства и заключението на приетата съдебно-техническа експертиза, както и на счетоводните експертизи, че закупените ДМА, освен че касаят предмета на дейност на РЛ, са заприходени като ДМА при спазване изискванията на ЗСч и са налични при получателя в производствената база в с. Черепиш, като няма данни РЛ да е придобивало други машини, идентични или дори сходни с процесните активи. Същите съответстват на описанието по фактурите и приемо-предавателните протоколи към тях и на документите за заприходяване. Съдът необосновано е счел, че е надлежно проведено оспорването от ответника, направено по реда на чл. 193 ГПК, на писмените доказателства, частни документи - приемо-предавателни протоколи от 26.11.2008 г., 28.11.2008 г., и товарителница от 26.11.2008 г. Съдът не е кредитирал и е игнорирал събраните гласни доказателства от св. Ангелов и Костов с единственото основание, че тези свидетели са в трудови правоотношения с ревизираното лице. На първо място обстоятелството за налични трудови правоотношения между свидетелите и РЛ не съставлява презумпция за заинтересованост на свидетелите. Съгласно приложимия текст на чл. 172 ГПК такава заинтересованост е само възможна. За да игнорира тези свидетелски показания, съдът е следвало да прецени показанията с оглед на всички други данни по делото. Като не е сторил това и не ценил изначално събраните гласни доказателства, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила. Ако беше ценил тези доказателства, заедно с останалите доказателства, вкл. заключения на приети и неоспорени експертизи, вкл. договори, споразумения, пътни листа, вземайки предвид и вменената на свидетелите отговорност при лъжесвидетелстване, съдът не би достигнал до извода, че оспорването е надлежно. Свидетелите категорично установяват приемо-предаването на стоките, както и автентичността на положените от тях подписи върху частните документи, обективиращи предаването на машините. От друга страна фактът на заприходяване на машините като ДМА е достатъчен, за да се счете, че е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ. Доказано е приемо-предаването на стоките и оттам прехвърлянето на правото на собственост. Ирелевантно е между кои лица е извършено приемо-предаването. Съгласно приложимата разпоредба на чл. 301 ТЗ действията на лице без представителна власт се считат потвърдени, ако търговецът от чието име се действа не се противопостави веднага след узнаването на тези действия. В случая е налице такова узнаване най-късно към момента на подаване на СД по ЗДДС и счетоводното отписване на стоките при доставчиците, или на заприходяването при получателя, които действия не само не са противопоставяне по смисъла на закона, но съставляват и изрично приемане на резултатите от сделката и фактическото предаване на стоките. С оглед вида на машините - втора употреба, произведени преди 1998 г., касационният съд намира индивидуализацията при заприходяването им, чрез отбелязване на инвентарни номера, за обективно достатъчна. В заключението си вещото лице Мачев отразява и съответствието в наименование и функционално предназначение между описанието на машините във фактурите и счетоводната документация от една страна и установеното при проверката им на място от друга страна. Що се отнася до произхода на стоките при доставчиците е установено, с оглед данните от писмените доказателства и заключението на счетоводната експертиза - допълнително заключение, че към момента на продажбите машините са били заведени като ДМА, придобити от доставчиците през м. 12.2007 г. Транспортирането на машините е за сметка на РЛ, за което са налице писмени доказателства - товарителници и пътни листа, отчетени са разходи за горива, работна заплата и осигурителни вноски, свързани с доставката на активите /по заключение на ССчЕ от 12.11.2012 г./ Предвид установената им наличност при доставчиците, приемо-предаването, както и наличността им при получателя, се приема, че спорните доставки на стоки са реално извършени. Като е достигнал до обратния извод административният съд неправилно е ценил доказателствата и доказателствените средства в тяхната съвкупност, постановил е необосновано и незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено. Вместо това, по съществото на спора, следва да се постанови решението, с което да се отмени като незаконосъобразен ревизионният акт. Със съображения за реално извършена доставка на услуги - транспорт на въглища по фактура № 2000000091/10.02.2008 г., издадена от "Ем фуудс" ЕООД, следва да се отмени обжалваното решение и в частта, в която е отхвърлена жалбата срещу РА досежно отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1500 лева по тази фактура като вместо това се постанови по съществото решение, с което да се отмени РА и в тази му част. При наличие на редовно осчетоводяване и деклариране на доставката, както и на удостоверяващи транспорта надлежни документи - три броя товарителници, са налице достатъчно данни за осъществяване на транспортната услуга. Обстоятелството, че доставчикът не е открит на адреса си при извършване на насрещна проверка не е достатъчно, за да се приеме, че същият не разполага с кадрова и материална обезпеченост за извършване на транспорта. В тази връзка следва да се съобрази даденото задължително тълкуване на относимите текстове от Директива 2006/12/ЕО, направено от СЕС по съединени дела № С-80/11 и С-142/11, според което не е се допуска национална практика за отказ от право на приспадане поради това, че ДЗЛ не се е уверило, че издателят на фактурите е бил в състояние да извърши доставката, когато не са налице данни за данъчна измама и не се твърди извършване на такава, както е в процесния случай. С оглед изхода на спора първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта, в която са присъдени разноски в тежест на жалбоподателя. В тежест на бюджета на приходните органи следва да се присъдят направените разноски от дружеството, които съобразно представените доказателства и списък на разноски са в размер на 11250 лв. за първата инстанция и 10225 лв. за касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение