Решение № 3971 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 861/2018 г.

Решение № 3971 от 28.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 861/2018 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Светлозара Анчева Производството е по реда на чл. 237 и сл. от АПК. Образувано е по искане на Г. В. В., находящ се в затвора в гр. Л. за отмяна по чл. 239, т. 5 АПК на влязло в сила решение № 5472/02.05.2017 г., постановено по адм. дело № 8305/2016 г. по описа на Върховния административен съд, Трето отделение, с което е оставено в сила решение № 827/27.04.2016 г. по адм. дело № 1623/2015 г. на Административен съд - гр. Б.. Твърди, че е искал да се яви лично в съдебното заседание пред касационния съд, но никой от затворническата администрация не го е уведомил и не е бил конвоиран за да участва по делото. Молителят излага и твърдение, че не е разбрал за решението на касационния съд, а само е получил покана за доброволно изпълнение за юрисконсултското възнаграждение на другата страна, присъдено от Административен съд - гр. Б. Подробни съображения са изложени в искането за отмяна, с което се иска отмяна на влязлото в сила решение на ВАС, Трето отделение или да се реши спора по същество от настоящата инстанция. В съдебно заседание искането за отмяна се поддържа лично от Г. В.. Ответникът по искането за отмяна Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" чрез юриск. Л. Н., упълномощена със заповед № 997/16.03.2017 г. на директора на посочената дирекция в депозирано по делото писмено становище го оспорва с искане за отхвърлянето й и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия счита, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна и в срока по чл. 240, ал. 1 АПК и е процесуално допустимо и разгледано по същество е основателно поради следните съображения: С решение № 827/27.04.2016 г. по адм. дело № 1623/2015 г. по описа на Административен съд - гр. Б. е отхвърлен иска на Г. В. В. на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), предявен срещу ГД "Изпълнение на наказанията" за обезщетение за вреди в размер 5 300 лв. със законната лихва за периода от 01.05.2015 г. до 16.08.2015 г., през което е бил настанен в килии 232 и 234 в затвора в гр. Б. със затворени отвори за проветрение/наблюдение на вратите на спалните помещения. С решение № 5472/02.05.2017 г. по адм. дело № 8305/2016 г. тричленен състав на ВАС, Трето отделение е оставено в сила като правилно посоченото по-горе първоинстанционно решение. Основанието за отмяна в искането на Г. В. неправилно е посочено като такова чл. 99 АПК, който регламентира възобновяване на влязъл в сила административен акт, а не на отмяна на влязло в сила съдебно решение, но предвид изложените в искането съображения, изводът е, че основанието за отмяна на касационното решение е по чл. 239, т. 5 АПК, според който се допуска отмяна на влязла в сила решение, когато страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Касае се за извънистанционен способ за контрол при лимитативно изброени от законодателя основания, едно от които е това по чл. 239, т. 5 АПК. Наистина явяването пред Върховния административен съд не е задължително, но при всички случаи законът изисква страните да са редовно призовани лично или чрез пълномощник, за да може да се проведе съответното съдебно заседание. В процесния случай Вълев не е бил уведомен за съдебното заседание на касационната инстанция на 12.04.2016 г., като по този начин са нарушени неговите права на страна в касационното производство да защити своите права в процеса. По делото е приложено известие-обратна разписка, от което се установява, че за Г. В. е получено на 04.08.2016 г., но не се установява кой е подписал това известие, нито има данни Вълев да е бил уведомен за провеждане на съдебното заседание пред касационната инстанция на ВАС, Трето отделение, не му е предоставен и отрязък от призовката да я подпише, нито е бил конвоиран да присъства на това заседание. По този начин това нарушение е основание по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила касационното решение. С оглед гореизложеното настоящият петчленен състав счита, че искането за отмяна е основателно и на основание чл. 239, т. 5 АПК решението на касационния съдебен състав на ВАС, Трето отделение следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг касационен състав на ВАС за произнасяне по касационната жалба на Г. В. срещу първоинстанционното решение на Бургаския административен съд. Водим от горното и в същия смисъл на основание чл. 244, ал. 1 АПК Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия