Решение № 4871 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 475/2015 г.

Решение № 4871 от 29.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 475/2015 г., VI о., докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ гр. Русе против решение № 28/26.11.2014 г., постановено по адм. дело № 337/2014 г. на Административен съд Русе, с което е отменено решение ПЕО № 89/26.08.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-3671/09.07.2014 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ да бъде отпусната на Йордан Любенов Кънев, от гр. Мартен обл. Русе, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и преписката е изпратена на ТП на НОИ гр. Русе за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. В жалбата се поддържат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Поддържа се, че основният спор е категоризиране труда на лицето на длъжността "шофьор" в селското стопанство за времето от 24.07.1977 г. до 09.10.1979 г., от 01.08.1980 г. до 01.03.1983 г. и от 01.07.1984 г. до 31.10.1984 г. Счита, че административният орган е положил необходимите усилия за събирането на писмени доказателства и изясняване на всички обстоятелства свързани с положения труд от Кънев през посочения период. Твърди се, че с оглед на събраните по делото доказателства положеният от Кънев труд за визирания период не е от втора категория. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата подадена против обжалвания административен акт. Ответникът по касационната жалба- Йордан Кънев оспорва наведените оплаквания и счита решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото, намира следното: Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд Русе е отменил решение ПЕО № 89/26.08.2014 г. на Директора на ТП на НОИ гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № ИП-3671/09.07.2014 г. на Ръководителя по пенсионно осигуряване за отказ да бъде отпусната на Йордан Любенов Кънев, от гр. Мартен обл. Русе, лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е изпратил преписката на ТП на НОИ гр. Русе за решаване на въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания. От събраните поделото доказателства се установява, че със заявление вх. № ОП-18971/17.06.2014 г. Йордан Кънев е поискал да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Въз основа на приложените към заявлението документи за осигурителен стаж пенсионният орган е изготвил опис на осигурителния стаж на жалбоподателя, според който на молителят е зачетен осигурителен стаж от втора категория 10 години, 1 месец и 26 дни и от трета категория 27 години, 8 месеца и 10 дни или общ осигурителен стаж, превърнат към трета категория - 40 години, 4 месеца и 20 дни, при което сборът от осигурителния му стаж и навършената към датата на заявлението възраст бил 98 години 1 месец и 3 дни. Според отразеното в описа на осигурителния стаж, стажът на жалбоподателя в периодите 27.04.1977 г. - 09.10.1979 г. (по трудова книжка № 657/10.10.1979 г.), 01.08.1980 г. - 01.03.1983 г. и 01.07.1984 г. - 31.10.1984 г. (по удостоверение обр. УП-13 № АС-94Й-3292-41/09.01.2012 г.), положен в АПК Сливо поле и АПК Русе, р-н Мартен като шофьор е зачетен като трета категория. С Разпореждане № ИП-3671/09.07.2014 г. на Кънев е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст с мотива, че жалбоподателят не отговаря на изискванията за отпускане на исканата пенсия по § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като не притежава 15 години стаж положен при условията на втора категория труд и няма сбор от осигурителен стаж и възраст 100. С Решение ПЕО № 89/26.08.2014 г., предмет на настоящето производство, горестоящият административен орган е отхвърлил жалбата на Кънев и потвърдил разпореждането за отказ. В решението е посочен като спорен единствено незачетения от втора категория стаж на жалбоподателя в периодите 27.04.1977 г. - 09.10.1979 г., 01.08.1980 г. - 01.03.1983 г. и 01.07.1984 г. - 31.10.1984 г. на длъжност "шофьор". За стажа си в тези периоди Кънев е представил пред пенсионния орган трудова книжка № 657 от 10.10.1979 г., в която са отразени следните записвания: в периода от 27.04.1977 г. до 31.12.1978 г. е заверен трудов стаж с продължителност 1 г., 10 месеца и 3 дни на длъжност "Шофьор, според заработ. ", в АПК "Съветска Русия" с. Сливо поле - Русенско; в периода от 01.01.1979 г. до 09.10.1979 г. е заверен трудов стаж с продължителност 8 месеца и 10 дни на длъжност "Шофьор според заработката" в ПАК "Димитър Благоев", участък Мартен; от 12.02.1980 г. до 12.11.1984 г. (4 години, 3 месеца и 3 дни) жалбоподателят е работил в АПК "Русе" - Русе с означена в трудовата книжка вид дейност "Селско стопанство" като е бил преназначаван на длъжностите "тракторист машинист", "шофьор", "товаро - разтоварач" и "шлосер монтьор". На длъжността "шофьор" е назначен в периодите от 13.09.1980 г. до 19.12.1982 г. и от 08.06.1984 г. до 12.11.1984 г. Отделно от това за периодите след 1980 г. Кънев е представил на пенсионните органи и удостоверение обр. УП-13 изх. № АС-94Й-3292-41/09.01.2012 г., издадено от архивохранилище при ТП на НОИ - Русе, въз основа на което било извършено и зачитането на положения от него стаж. Според отразеното в това удостоверение за периодите от м. 8.1980 г. до м. 2.1983 г. вкл. и от м. 6 до м. 10.1984 г. жалбоподателят фигурира в разплащателните ведомости на длъжност "шофьор" в Автобаза в АПК - Русе, район Мартен. В предоставената допълнително информация от сектор "Осигурителен архив" с писмо изх. № ОП-22649/4/08.08.2014 г. е посочено детайлно в кои месеци на каква длъжност или без длъжност фигурира жалбоподателят в съхраняваните в архива ведомости и кога и какви звена и видове дейност са посочени, включително и за периода от 27.04.1977 г. до 09.10.1979 г., когато са налице единствено машинно обработени ведомости съдържащи цифрови кодове без необходимата разшифровка, освен звено Автотранспорт с код 660 (ССП). За установяване на съществените за спора обстоятелства- какви автомобили е управлявал Кънев- в хода на съдебното производство са разпитани и двама свидетели - Захари Данев и Георги Китев, колеги на Кънев за целия или за част от процесните периоди. Свидетелят Данев сочи, че е работил заедно с Кънев, който от постъпването си през м. април 1977 г. в АПК, клон Мартен е работил като шофьор на големите товарни камиони-"ГАЗ" и "ИФА" в селското стопанство. Свидетелят Китев също сочи, че е работил като шофьор заедно с Кънев в АПК Сливо поле и в Мартен като Кънев е управлявал товарни автомобили - камиони "ЗИЛ" и "ИФА" за селскостопанска дейност. С оглед на така събраните доказателства първоинстанционният съд е направил извод, че в периодите 27.04.1977 г. - 09.10.1979 г., 01.08.1980 г. - 01.03.1983 г. и 01.07.1984 г. - 31.10.1984 г. Кънев е работил като шофьор в АПК като е управлявал товарен автомобил, с който е превозвана селскостопанска продукция, поради което трудът му следва да бъде зачетен като труд от втора категория на основание т. 66и ПКТП (отм.). Настоящият касационен състав на съда намира, че така постановеното решение е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че длъжността "шофьор" е от втора категория и се обхваща от т. 66и от ПКТП (отм.), тъй като Йордан Кънев е полагал труда си като шофьор на товарен автомобил в селскостопанската дейност на АПК Сливо поле и АПК Русе, р-н Мартен-превозване на селскостопанска продукция, торове, препарати. С оглед вида на управлявания автомобил и отрасъла на дейността, положеният труд е от II категория, поради което неправилно административният орган е зачел трудът му от III категория. Направените от съда фактически изводи кореспондират със събраните по делото доказателства. Установените обстоятелства водят до извода, че лицето е работило като шофьор на товарен автомобил в селското стопанство и положеният от него труд следва да се причисли към групата на механизаторите по т. 66и от ПКТП (отм.). Изводът за категорията труд е правен извод, който административният съд е направил въз основа на анализ на правнорелевантните факти и е неоснователно оплакването за установяването му "чрез събиране на гласни доказателства". В мотивите към решението си съдът се е основал на изискуемите по чл. 40 от НПОС писмени доказателства - трудова книжка, удостоверение за пенсиониране УП-3, издадено въз основа на ведомостите за заплати, а установените с тях факти и обстоятелства са потвърдени от показанията на разпитаните по делото свидетели Данев и Китев. Като е отменил оспорените административни актове, с които е отказано на жалбоподателя отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания за правилното прилагане на т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.) Русенският административен съд е постановил обосновано и законосъобразно решение. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че не са налице твърдяните касационни основания за отмяна. Обжалваното първоинстанционно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,