Решение № 14989 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2010 г.

Решение № 14989 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6075/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Матейска Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по повод на постъпила касационна жалба от Маргарита Славчева Николова, гр. София, чрез адв. Боряна Павлова, против Решение № 165 от 4.01.2010 г. на СГС (Софийски градски съд), III А (обединен III-А и III-Ж) състав по адм. дело № 803/2005 г. Касационната жалбоподателка счита, че с решението съдът е допуснал нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, което е основание за касационно обжалване съгласно чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. По подробно развити съображения моли да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно, както и обжалвания административен акт. Според нея съдът не е изпълнил точно указанията на ВАС и е пренебрегнал обстоятелства и доказателства, които са от значение за спора. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. В открито съдебно заседание пълномощникът поддържа жалбата и моли да бъде уважена като основателна. От ответника - Кмета на Столична община, чрез процесуалния му представител са постъпили писмени бележки, в които се оспорва жалбата като неоснователна и недоказана и се моли да бъде оставено в сила атакуваното с нея решение. Счита за правилен извода на съда, че не са налице предпоставките на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони. Ответникът Стефан Славчев Георгиев - редовно призован чрез адв. Димитър Циков, не взема отношение по жалбата на Маргарита Славчева Николова. Участвуващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, допустима е, но по същество е неоснователна. В тази връзка заявява, че поддържа изцяло становището на представителя на ВАП, респективно аргументите изложени в подкрепа на него в съдебно заседание на 21.02.2005 г. по адм. дело № 9890/2004 г. на ВАС 4-то отделение. Правилността на същото допълнително се потвърждава и от назначените в изпълнение на задължителните указания на ВАС от 2.03.2005 г. единична и тройна СТЕ. Видно от заключението на същите, частта от имотите в кв. 72, червено оцветена и по буквите АБВГДА с площ по графични данни около 3 760 кв. м действително не е засегната от постройките, но върху нея са изпълнени тревни площи, пътеки, монтирани са пейки и детски съоръжения. Понятието фактическо строителство по смисъла на чл. 2 ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. включва в себе си и благоустройствените работи, свързани с функционалното предназначение и правилната експлоатация. Следователно фактическото строителство на процесното мероприятие заради което е извършено отчуждаването на целия терен не само, че е започнало, но и е осъществено. Първоинстанционният съдебен акт следва да бъде оставен в сила от касационната инстанция. С оглед датата на пощенското клеймо - 3.02.10., касационната жалба се явява депозирана в законоустановения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен срок от надлежно упълномощен адвокат - пълномощник на страна по чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна. С решение от 4.01.2010 г. по адм. дело № 803/2005 г., в производство по чл. 33 - 45 ЗАП във връзка с чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, Софийски градски съд, Административно отделение, III-А (обединен между III-а и III-ж) състав отхвърля като неоснователна жалбата подадена от Маргарита Славчева Николова и Стефан Славчев Георгиев, срещу отказ № РД-54-33/1.10.2003 г. на Кмета на Столична община, с който им е отказано отмяна на отчуждаването върху 1/6 идеална част от имот, придобит въз основа на давностно владение и представляващ нива в м. "Становец", цялата с площ от 6.7 дка, отчужден от наследодателката им Божана Георгиева въз основа на регулачна преписка № 491/1958 г. С втори диспозитив като логическа и законна последица от този изход на спора съдът осъжда двамата жалбоподатели да заплатят на Столична община - Д "ОНИ", гр. София, разноските по делото в размер на 150 лева. Първоинстанционният съд е приел въз основа на отразеното в единичната експертиза на вещото лице инж. Дачева, потвърдено от заключението на мнозинството, изготвило тройната съдебно-техническа експертиза, че фактическото строителство на мероприятието, за което е извършено отчуждаването на целия терен не само е започнало, но и е реализирано - построен е жилищен блок на три етажа, който към момента се използва като адм. сграда за нуждите на район "Искър", улиците са реализирани, извършено е "озеленяване" по смисъла на чл. 61 от ЗУТ, а дали същите са поддържани или не, е обстоятелство не влияещо на факта на реализирането им. Съдът е констатирал от АДС № 242/10.02.1997 г., че парцел I с площ от 7 225 кв. м, в който попада спорната част от отчуждения имот представлява публична общинска собственост, което по аргумент от чл. 7, ал. 2 и ал. 4 във връзка с чл. 3, ал. 2, т. 3 от ЗОбС, също е пречка за отмяна на отчуждаването. Посочил е също, че в хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др. закони, единствен правно-релевантен факт е този на започнатото или осъществено строителство, с оглед на което не се обсъжда въпроса за частичното изпълнение на мероприятието и дали от останалото незасегнато място може да се образува парцел. За ирелевантна за спора е приета законността на реализираните мероприятия, както и законосъобразността на устройствените планове, с които те са предвидени. На това място следва да се отбележи, че така постановеното съдебно решение не е обжалвано от Стефан Славчев Георгиев, поради което спрямо него то е влязло в сила. Това е възможно и правно допустимо, тъй като двамата жалбоподатели пред Софийски градски съд не са необходими другари. Съгласно чл. 4 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС (обн., ДВ, бр. 15 от 21.02.1992 г.), искането за отмяна на отчуждаването се прави в 6-месечен срок от влизането на закона в сила. Този срок е възстановен с § 2 от Преходните и заключителни разпоредби на ЗОСОИ (обн. ДВ, бр. 107/18.11.1997 г.) и изтича на 22.05.1998 г. В това реституционно административно производство всеки един от бившите собственици или техните наследници може отделно, самостоятелно и независимо от останалите да упражни правото си да поиска отмяна на отчуждаването и при наличие на условията за това, административният орган или съдът отменят отчуждаването съобразно правото на собственост (на лично основание или по наследство) към момента на отчуждаването, без да конкретизират идеалните части по квоти. С отмяната на отчуждаването собствеността се възстановява само в патримониума на тези лица, които са подали молба за реституция, за разлика от земеделската реституция, при която подаденото заявление за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи от един наследник ползва всички останали наследници (чл. 14, ал. 1 от ППЗСПЗЗ). Съдебното решение, преценено по касационната жалба на Маргарита Славчева Николова, е правилно и не страда от твърдяните в нея пороци, които да налагат неговата отмяна. Необходимо е да се констатира факта, че делото се намира за втори път във Върховния административен съд по реда на касационното производство. При първоначалното разглеждане от Софийски градски съд по адм. х. дело № 4116/2003 г. е постановено решение от 08.07.2004 г., с което съдът отменя Заповед - отказ № РД-54-33/1.10.2003 г. на Кмета на Столична община, с която не е уважено искането вх. № 11-94р-14-03/24.06.2003 г., за отмяна на отчуждаването на имот 1/6 ид. част от имот пл. № 5545, 5533 в кв. 2 стар, м. "Гара Искър", отчужден с решение от 1951 г., по жалба на Маргарита Славчева Николова и Стефан Славчев Георгиев от гр. София; отменя отчуждаването върху имот 1/6 ид. част от имот пл. № 5545, 5533 в кв. 2 стар, м. "Гара Искър", отчужден с решение от 1951 г. по заявление по преписка вх. № 11-94р-14-03/24.06.2003 г. по искане на Маргарита Славчева Николова и Стефан Славчев Георгиев от гр. София, върху 3760 кв. м и осъжда Кмета на Столична община да заплати на Маргарита Славчева Николова и Стефан Славчев Георгиев разноски по делото в размер на 330 лева. С решение № 1945 от 2.03.2005 г. по адм. дело № 9890/2004 г., в касационно производство образувано по касационна жалба на Кмета на Столична община, тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение отменя горното решение от 8.07.2004 г. по адм. дело № 4116/2003 г. на Софийски градски съд и връща делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Касационният състав е приел, че при преценката на основния правопораждащ факт - реализация на отчуждителното мероприятие, съдът е длъжен да изследва и последващите планови преотреждания по отношение на имота и съответно изпълнени ли са техните предвиждания. Посочил е, че такова преотреждане е направено с утвърждаването на последния регулационен план през 1989 г., съгласно който мястото попада в два урегулирани поземлени имота, предназначени за озеленяване, за търговски център, БНБ, ДСК и административна сграда. Вещото лице е отразило само прокараните улици с тротоари и извършеното строителство на сгради, а не е изследвало изпълнението на другото благоустройствено мероприятие - озеленяване. Отбелязал е, че в същото време по делото съществуват данни, отразени в справката за застрояването на имота, че върху него е изграден парк с алеи, алейно осветление, пейки, дървета и тревни площи. Върнал е делото за изясняване на тези обстоятелства, които са от съществено значение за спора. Тези указания на ВАС като касационна инстанция са изпълнени. При повторното разглеждане на делото, което вече е с № 803/2005 г., новият състав е назначил друго вещо лице, различно от това, което е било изслушано при първоначалното разглеждане на делото. Според представената техническа експертиза, частта от имотите в кв. 72, червенооцветена и по букви АБВГДА (на приложената комбинирана скица) е с площ по графични данни около 3760 кв. м с непосредствен излаз на улици, общо около 130 л. метра. Мястото не се засяга от постройки, но според вещото лице мероприятието "озеленяване" е реализирано, защото: върху терена са изпълнени тревни площи, пътеки, монтирани са пейки и детски съоръжения, налице са насаждения - бор, бреза и др., които са елемент на озеленяване. Поради оспорване на това заключение, съдът е допуснал изслушване на тройна СТЕ със същата задача. Двама от членовете на тройната експертиза изцяло потвърждават написаното в едночленната експертиза - червенооцветената част от имотите има размерите за образуване на самостоятелен парцел, но в нея има изградени алеи, озеленени градинки, пейки, дървесна растителност, т. е. елементи на озеленяване. Тази техническа експертиза е подписана с особено мнение от едно от вещите лица, според което при два пъти оглед на място е установил, че тревата е толкова изродена от паламида и други диворастящи, че не може да се установи дали някога са засявани култивирани тревни смески; съществуващите две растителни групи са засадени напълно хаотично - едната група представлява отсечени в основата 6 бр. широколистни дръвчета от пъновете на които са израснали издънкови клони, между които стърчи една бреза, а другата група се състои от един отдавна изсъхнал смърч, една джанка, туя и ела, като и двете групи заемат незначителна част от процесния имот. Има само една алея с остатъци от асфалтова настилка, върху която има няколко пейки, които според вещото лице са поставени след датата на подаване на жалбата. От към страната на общината част от имота се използва за неофициален автопаркинг. Това е становището изразено в особеното мнение, което съдът не е възприел, независимо, че това вещо лице е специалист по озеленяването. По делото не е спорно обстоятелството, че по ЗПИНМ е бил отчужден незастроен недвижим имот, с оглед на което случаят попада в хипотезата на чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС. Съгласно тази разпоредба, единствената предпоставка за да бъде отменено отчуждаването освен общите условия, посочени в чл. 1, ал. 1 - отчуждаването да е извършено до 21 април 1990 г. по един от изчерпателно изброените в текста териториално-устройствени и благоустройствени нормативни актове и молителите да попадат в кръга на лицата, имащи право да искат отмяна на отчуждаването, е върху имота да не е започнало фактическо строителство към момента на влизането на закона в сила. В този текст няма изискване от евентуално останала свободна, незасегната от строителство част от имота да може да се образува самостоятелен парцел, така както това е предвидено в хипотезите на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от същия реституционен закон, при които задължително се извършва проверка дали са налице нормите за лице и повърхност, необходими за парцел по отменения вече ЗТСУ (чл. 54, ал. 1 ППЗТСУ) или за урегулиран поземлен имот по действащия понастоящем ЗУТ (чл. 19, ал. 1, т. 1). В разпоредбата на чл. 2 от реституционния закон не е поставено като изискване законност на строителството, както изрично това е прието в текста на чл. 10, ал. 7 от ЗСПЗЗ, която правна норма касае земеделската реституция и не се прилага по аналогия за реституцията на отчуждени имоти по конкретно изброените в чл. 1, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС нормативни актове. Мероприятието "озеленяване" е комплексно по своя характер с много елементи на парково строителство. Не се спори по въпроса, че върху процесния терен има трева, храсти, дървета, асфалтови алеи, пейки. Всичко това води до извода за осъществяване на фактическо строителство по благоустройственото мероприятие по преотреждането през 1989 г. за "озеленяване", само за изследване реализацията на което делото е върнато от ВАС на СГС за ново разглеждане. Съгласно константната съдебна практика неподдържането на имота в състоянието, в което се е намирал непосредствено след осъществяване на фактическото строителство, неизползуването му по предназначение за нуждите, за които е бил отчужден или нуждата от него е отпаднала впоследствие, не са основания да се приеме, че мероприятието не е реализирано. В тази връзка е неотносимо, че към момента на огледите на вещото лице теренът е изоставен и буренясал. Отделно от това следва да се отбележи, че реализацията на мероприятието, за което е отчужден един имот се прави в зависимост от започналото изграждане на предвиденото строителство в целия терен, включващ не само процесния имот, а и всички останали отчуждени имоти, влизащи в него и отредени за едно и също мероприятие. При това положение не са налице законоустановените в чл. 2 от ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС предпоставки за отмяна на отчуждаването и възстановяване на собствеността на правоимащия, като е ирелевантно обстоятелството от незасегнатата част може ли да се обособи самостоятелен парцел. Отделен е въпросът коя е тази част, тоест къде точно са разположени претендираните като собствени на жалбоподателката идеални части от 1/6 идеална част в границите на частта от имота с площ от около 3760 кв. метра. С оглед изложеното, решението на Софийски градски съд е съобразено с материалния закон, обосновано е и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК не се констатира съдебното решение да е нищожно или недопустимо, поради което същото следва да бъде оставено в сила в обжалваната му от Маргарита Славчева Николова част. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,