Решение № 836 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2010 г.

Решение № 836 от 18.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13536/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Таня Вачева Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Иван Петров Петров от гр. София против решение № 10471 от 17.08.2010 г., постановено по адм. д. № 4003/2010 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 57, постановено по протокол № 7 от 4.03.2010 г. на Висшия съдебен съвет за налагане на дисциплинарно наказание "дисциплинарно освобождаване от длъжност" за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 307, ал. 3, т. 3 и т. 4 от Закона за съдебната власт. Релевират се оплаквания за неправилност на съдебния акт поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се неговата отмяна и произнасяне по съществото на спора с отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски. Ответникът Висшият съдебен съвет, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, намира касационната жалба за неоснователна по същество. С атакуваното решение тричленният състав на Върховния административен съд е приел, че с оглед на проведените телефонни разговори и личен контакт на жалбоподателя с лицето Красимир Георгиев в контекста на провежданите конкурси за административни длъжности в звената на съдебната система, касаторът Петров е нарушил правилата на Етичния кодекс, както и с действията си е накърнил престижа на съдебната власт, поради което е извършил дисциплинарни нарушения по чл. 307, т. 3 и 4 от ЗСВ. Приел е също, че наложеното наказание отговаря на тежестта на нарушенията, формата на вината, обстоятелствата при които са извършени и поведението на магистрата. При извършената служебна проверка за законосъобразност на акта е достигнал до извод, че решението на ВСС е постановено от компетентен орган, в установената от закона форма, при точно приложение на материалния закон и при спазване на административнопроцесуалните правила. Изложил е съображения и за съответствието с целта на закона. Решението е правилно. Касаторът е бил кандидат за участие в избор на заместник на Главния прокурор при Върховна касационна прокуратура. За да квалифицира действията на жалбоподателя като дисциплинарно нарушение по смисъла и на т. 5.6 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както ВСС, така и тричленния състав, са изложили мотиви, в които са анализирани установените факти и обстоятелства, касаещи нерегламентирани и компрометиращи телефонни контакти и осъществени лични срещи на Иван Петров с лицето Красимир Георгиев в активен период свързан с назначаване на магистрати на ръководна длъжност. Тази норма от ЕК визира създаването на възможност за компрометиране, без да изисква резултат, поради което е без значение за спора поводът, по който магистратът е поддържал процесните отношения - дали във връзка с кандидатстване за кариерно израстване или по друг повод. Отричането от жалбоподателя на вмененото му дисциплинарно нарушение не опровергава изводите за нарушаване правилата на професионалното поведение и етика, изискващи се от магистратите - въздържане от действия, с които се накърнява престижа и достойнството на магистрата и на съдебната власт. В тази връзка оспореният акт на ВСС, както правилно е прието от тричленния състав, е мотивиран с всички съпътствуващи актове по приемането му, при точна квалификация на дисциплинарното нарушение. То е наложено с оглед установената безспорно фактическа обстановка, а дисциплинарното наказание е определено съгласно изискванията на чл. 309 от ЗСВ и съответствува на тежестта на нарушението, формата на вината, изключителните обстоятелства при които е извършено - ползване на лични контакти за израстване в кариерата и поведението на магистрата, поради което съответствува на целта на закона. Настоящата касационна инстанция изцяло споделя изложените мотиви от тричленния състав, поради което не следва да ги излага повторно. Правилно е прието, че Кодексът за етично поведение на българските магистрати са писани правила за морално-етичното поведение на магистратите, с които те следва да се съобразяват и тяхното нарушение е достатъчно основание да ангажира отговорността на магистрата. Характерът на дисциплинарните нарушения като предмет на образуваното дисциплинарно производство се извеждат от фактическите основания, посочени в предложението, от които е ясно, че на жалбоподателя са вменени дисциплинарни нарушения по чл. 307, ал. 3, т. 3 и 4 от ЗСВ. Същите са установени безспорно в хода на административното производство и не са опровергани в хода на съдебното. В тази връзка Етичният кодекс като система от правила за поведение изисква от магистратите да избягват всякаква дейност, която би могла да урони престижа на професията и доверието в съдебната власт. Нарушаването на тези правила има за последица търсене на дисциплинарна отговорност, вкл. и "дисциплинарно освобождаване от длъжност". При определяне на конкретното наказание Висшия съдебен съвет е спазил принципа на съразмерност, отчетена е формата на вина, тежестта на нарушението, отчетено е неговото поведение в контекста на установеното от дисциплинарния съвет нарушение, имплицитно е съобразена и длъжността, за която магистратът кандидатства с оглед завишените изисквания и отговорности. Специалната разпоредба на чл. 309 от ЗСВ не предвижда при индивидуализация на дисциплинарното наказание да бъде отчетена репутацията на магистрата до извършване на нарушението, резултатите от дейността му и цялостния му принос за развитието на съдебната система. Оплакването за нарушаване на правото на защитата с въвеждането на нови факти от административния орган при определяне на наказанието е неоснователно. От мотивите, изразяващи се в изказвания на членове на съвета, които съпътстват самото решение на ВСС е видно, че наказанието е свързано с безкритичността на магистрата към допуснатото от него нарушение и този факт се потвърждава от изказванията на членове на Висшия съдебен съвет. Наложеното дисциплинарно наказание е свързано единствено и само с относимите факти и обстоятелства по това производство и липсват данни за въвеждане на нови такива от ВСС, по които касаторът да не е могъл да се защити. Реализирани си правата му пред първоинстанционния съд, но констатациите на органа не са опровергани. Не намира опора в доказателствата и закона становището, че е подменено правното основание на дисциплинарното нарушение, за което е образувано дисциплинарното производство. При идентичност на фактите и спазена процедура при провеждането на дисциплинарното производство, точната правна квалификация е от компетентността на дисциплинарнонаказващия орган. Възложената на етичната комисия проверка от ВСС е относно нарушение на т. 5.9 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, но предложението за образуване на дисциплинарно производство е за създаване на неправилна представа за начина на извършване на назначенията и накърняване престижа на съдебната власт. В този смисъл правото на защита на дисциплинарноотговорното лице не е нарушено. С посоченото поведение са осъществени и двата състава на дисциплинарно нарушение. Начинът, по който е извършено нарушението, времето, мястото и обстоятелствата са посочени в мотивите на решението на дисциплинарния състав. Съответни на закона и доказателствата по делото са изводите на дисциплинарния орган, че конкретното съдържание на провежданите разговори е неотносимо към установената по несъмнен начин укоримост на поведението на магистрата. В тази насока са и изказванията на членовете на ВСС Галина Захарова, Вельо Велев, Анелия Мингова. Защитната теза на Иван Петров, че контактите му с конкретно цитираното лице не са по повод кандидатурата му за кариерно израстване, се опровергава от честотата на телефонните разговори с компрометираното лице, личните срещи и интензивността на контактите в деня преди провеждането на избора и в самия ден на избор, което навежда на основателно съмнение за целения резултат. Нещо повече, прекратяването им точно в деня на публичното оповестяване на дейността на лицето Георгиев е още едно основание в подкрепа на направения извод за демонстрирано поведение в разрез с правилата на професионалната етика и морал. Постановеното решение не почива на предположения и основателни съмнения, а на безспорно установените факти. Критерият за морал на магистрата е общественият интерес. Дължимото поведение и обществените принципи налагат определени правни и морални задължения, като наред с този интерес магистратът следва да спазва и определени критерии за етично поведение. С поведението си магистратът следва да се въздържа от действия, уронващи престижа на съдебната власт. В този смисъл магистратът не само не трябва да допуска нерегламентирани контакти за своя угода, но и не трябва да да създава такова впечатление. Неоснователен е касационният довод за неправилност на съдебния акт поради нищожност на оспореното решение и незаконосъобразност поради съществени нарушения на административнопроцесуалните правила. Тези възражения са наведени и пред първоинстанционния съдебен състав, който е изложил подробни правни съображения, споделяни изцяло от касационния състав. При тази фактическа обстановка и приемайки изводите за законосъобразност на оспорения индивидуален административен акт, решаващият състав на съда е постановил решението в съответствие с материалния закони и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Същото е обосновано и мотивирано. Изводите му кореспондират с установените факти и обстоятелства по делото и са изградени въз основа на тях и закона. Постановено е в отсъствие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да се остави в сила. При този изход процеса разноските претендирани от касатора не следва да се присъждат. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,