Решение № 50018 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2022 г.

Решение № 50018 от 7.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1644/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Геника Михайлова Производството е по чл. 295, ал. 1 ГПК. До касационно обжалване е допуснато решение № 44/27.01.2022 г. по гр. д. № 500/21 г., с което Окръжен съд – Велико Търново, потвърждавайки решение № 1216/09.10.2019 г. по гр. д. № 1246/2019 г. на Районен съд – Велико Търново е приел за установено, че ищецът Х. Х. Х. не дължи на ответника "Енерго – Про Продажби" АД сумата 7 032. 71 лв. – корекция на сметка по фактура № 22.03.2019 г. за доставена електрическа в периода 14.02.2018 г. – 13.02.2019 г. за обект в [населено място], [улица], по партида с клиентски № [№], абонатен № [№]. Касационният контрол е допуснат по следните процесуалноправни въпроси: 1. Когато съдът е приел, че за установяването на факти в предмета на доказване са необходими специални знания, които налагат да се допусне експертиза, длъжен ли е съдът да следи дали приетото заключение е пълно, ясно и обосновано, а да обоснове решението си основно на него, без да го прецени във връзка с останалите събрани доказателства? 2. Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е съдът да приеме, че фактът не се е осъществил, само защото за него липсват преки доказателства и може ли да приеме за осъществен факт, установим чрез т. нар. опитни правила? и 3. Липсата на преки доказателства кога е осъществено софтуерното вмешателство в средството за търговско измерване (СТИ), монтирано в обекта, достатъчно ли е съдът да достигне до извод, че ищецът не дължи сума поради разлика между потребената и месечно отчитаната енергия за минал период? По първият процесуалноправен въпрос е формирана трайна практика на Върховния касационен съд, съгласно която заключението на вещото лице, както всяко друго доказателствено средство, също трябва да бъде обсъдено в съвкупност с всички останали доказателства по делото, а не изолирано. Когато съдът е приел, че за изясняване на някои въпроси от неговия предмет са необходими специални знания, за които се налага назначаване на вещо лице, е длъжен и сам да следи дали представеното заключение е пълно, ясно и обосновано и дали отговаря на поставената задача. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещо лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл. 202 ГПК, а да прецени доказателствената му сила съобразно обосноваността му. Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Във всички случаи съдът не може да постановява решението си въз основа на предположения или то да е необосновано - без констатациите и изводите му логически да следват от извършената съвкупна преценка на доказателствата по делото, вкл. без необходимата надлежна обосновка в съответната област на науката, изискваща специални знания и наложила ползването на експертно заключение. В този смисъл са решение № 113/28.02.2011 г. по гр. д. № 1062/2010 г., IV-то ГО, решение № 108/16.05.2011 г. по гр. д. № 1814/2009 г., IV-то г. о., решение № 142/20.06.2017 г. по гр. дело № 3673/2016 г., IV-то ГО, решение № 12/25.02.2019 г. по гр. д. № 1456/2018 г., III-то ГО., решение № 130/13.11.2018 г. по гр. д. № 4807/2017 г., III-то ГО на ВКС, решение № 25 от 02.07.202 г. по гр. д. № 2976/19 г., , ІІ-ро ГО, решение № 163/03.02.2021 г. по гр. д. № 123/20 г., ІІІ-то ГО и др. По втория и третия процесуалноправен въпрос също е формирана трайна практика на Върховния касационен съд. Прието е, че от ГПК не произтича изискване всеки релевантен факт да бъде установен пряко. Възможно е осъщественият факт да не е оставил следа (доказателство) или да не може да бъде намерен носител на тази следа (доказателствено средство), годен да бъде представен пред съд. Когато за отделен факт липсват преки свидетелства, съдът не може да направи извод, че фактът не се е осъществил. Обратното, съдът е длъжен да прецени установените факти и да приеме за осъществен и такъв факт, който според неопроверганите по конкретното дело опитни правила, съпътства друг, установен факт. В този смисъл са решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г. IV-то ГО, решение № 56/21.06.2022 г. по гр. д. № 1629/2021 г. IV-то ГО, решение № 60171/15.07.2021 г. по гр. д. № 3277/2020 г., IV-то ГО и др. По съществото на касационната жалба. За да уважи предявения отрицателен установителен иск за недължимост на сумата по издадената фактура, представляваща корекция на сметките на ищеца за доставената в обекта електрическа енергия за заявения с иска период, въззивният съд е приел, че ответното дружество не е установило по безспорен начин, че записът на цифрови данни (показания) в невизуализирания за отчет регистър на СТИ показва действително измерено количество електрическа енергия. Изводът почива на следните логически положения, изведени от заключението на съдебно-електротехническата експертиза: не може да се установи от кой момент е въведен спорния запис на цифрови показания в ненастроения за отчет регистър; в БИМ не е извършено изследване на двата тарифни регистъра - 3 и 4 чрез натоварване на СТИ в работен режим, с цел да се провери дали се натрупват показания в тях, а само в случай, че такива се натрупват би могло да се приеме с голяма степен на вероятност, че наличният запис на цифрова информация е последица от реално преминала през СТИ електрическа енергия и на последно място - не е установена конкретната причина за възникването на записа, доколкото вещото лице заявява, че не може да се установи. При тези съображения въззивният съд е приел, че самото обстоятелство на метрологична годност на СТИ към датата на проверката и липсата на данни за техническата му неизправност, не е достатъчен аргумент в полза на приложеното от ответното дружество нормативно основание за преизчисляване на количеството електрическа енергия. Обжалваното решение не съответства на така установената практика на ВКС. Основателни са касационните оплаквания, че въззивният съд при съществено нарушение на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е очаквал ответникът да проведе успешното доказване на основанието на вземането, оспорено с отрицателния установителен иск, при обсъждане само на пряко установените факти, и в частност на фактите, засвидетелствани със съставените протоколи. Въззивният съд също така не е взел предвид установената от ВКС практика (решение № 75/13.04.2021 г. по гр. д. № 2206/2020 г.), за това, че по тези дела е приложима и човешката презумпция, според която производителят на измерителни уреди в серийно производство ги пуска на пазара с нулеви показатели, а тя важи не само за явните, но и за скритите регистри. Тази презумпция въззивният съд е следвало да намери за неприложима, но само ако по делото са събрани доказателства, че уредът е бил използван преди монтажа, а при последващия монтаж регистърът не е бил проверен и изчистен. Такива данни по делото обаче няма. Налице е касационното основание по чл. 281, т. 3, пр. 2 ГПК и въззивното решение следва да бъде отменено. Не се налага извършване на съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде решен по същество. По делото е установено, че ищецът Х. Х. Х. е потребител на електрическа енергия, доставяна в обект в [населено място] на [улица],. За измерване на количествата доставена електроенергия в този обект на 02.12.2015 г. е монтиран електромер фабр. № 1115031500720874, а в съставения за монтажа констативен протокол № 1501094/02.12.2015 г. е удостоверено, че показанията на дневна и нощна тарифа са нулеви. На 13.02.2019 г. служители на ответното дружество съставят констативен протокол № 1502430, с който удостоверят демонтажа на електромера. В протокола е посочено, че в тарифа Т. 1 (нощната) фигурира отчет за потребена 4618. 5 квтч електроенергия и в тарифа Т. 2 (дневната) фигурира отчет за потребена 1161. 1 квтч електроенергия. Документът е подписан от двама служители на ответното дружество и от двама свидетели. Демонтираният електромер е предаден за експертиза в БИМ и видно от протокол от 13.03.2019 г., при извършването й е установена намеса в тарифната схема на електромера, поради която в тарифа Т. 3 (невизуализирана на екрана) е отчетено 36381. 9 квтч преминала енергия. Ответното дружество извършва корекция на дължимите от ищеца суми за действително доставената електроенергия в периода14.02.2018 г. – 13.02.2019, т. На 27.07.2020 г. е издадена фактура за плащане от ищеца на сумата 7 032. 71 лв. поради действително доставеното в обекта количество електроенергия. От приетото пред първата инстанция и неоспорено заключение на техническата експертиза се установява, че електромерът е от одобрен тип, преминал е метрологична проверка през 2015 г. и има срок на метрологична годност 6 години; при монтирането му за обекта е бил с нулеви показания по всички регистри, което следвало от преминатата метрологична и ведомствена проверка; няма намеса в схемата на присъединяване, което означава, че отчетената в скритите регистри електроенергия е доставена и регистрирана в тях; има неправомерно вмешателство в софтуера на средството за търговско измерване, довело до отчитане на част от потребената енергия в невизуализирана тарифа; изчисленията по издадената от ответника фактура са математически точни, като енергията е коректно остойностена в подпериоди съгласно измененията в цените. Заключението на комплексната експертиза, допусната и приета при второто въззивно разглеждане на делото, не му противоречи. В него експертите сочат като възможни причини за разликата между отчетеното количество енергия във визуализираните и невизуализирания регистър на СТИ софтуерна намеса или техническа неизправност. При така установените факти, включително при зачитане на материалната доказателствена сила на протоколите на БИМ, отрицателният установителен иск е неоснователен. В основанието на вземането, оспорено с иска, е точното количество на потребената, но незаплатена енергия, доставена в обекта. В случая електромерът, отчитал доставената в обекта енергия, е монтиран с нулеви тарифи. Ищецът не е опровергал опитното правило, че когато СТИ е монтирано в обекта като ново и с нулеви показатели в явните регистри, следва да се приеме, че нулеви са и показателите в скритите регистри. Тази презумпция би била неприложима, ако напр. има данни уредът да е бил използван преди монтажа му преди последващия монтаж регистърът да не е бил проверен и изчистен. Такива твърдения респ. доказателства по делото няма. След като е установено, че отчетената по невизуализираната тарифа енергия е доставена в обекта за исковия период, крайният клиент (ищецът) дължи заплащане на цената й. Не е установено възникналото задължение да е погасено. Настоящият състав е длъжен да отхвърли отрицателния установителен иск. При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да се поставят разноските, които ответникът (сега касатор) е направил по делото. При тези мотиви, съдът