Решение № 9026 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2014 г.
ВАСV отделение24.07.2015 г.докладчик Еманоил Митев
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 598 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 945/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград и вместо него постановява: ОТМЕНЯ Решение № БД-12-П/2012 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите - Благоевград и връща делото на същия орган за произнасяне по Заявление вх. № 1852/25.04.2012 г. на Борис Кръстев Шалев от гр. София. ОСЪЖДА Регионална инспекция по околната среда и водите - Благоевград, да заплати на Борис Кръстев Шалев от гр. София, ул. Опълченска № 46-48, ет. 8, сумата 1065,00 (хиляда шестдесет и пет) лева разноски по делото за всички съдебни инстанции. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 9026 от 24.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8370/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Борис Кръстев Шалев от гр. София, против решение № 598 от 14.04.2014 г., постановено по адм. дело № 945/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград (АСБ). С обжалваното решение е отхвърлена като неоснователна жалбата на Шалев против Решение № БД-12-П/2012 г. на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) - Благоевград. Недоволен, Шалев обжалва решението. Твърди, че същото е неправилно поради допуснати от съда нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Моли да се отмени то и се постанови друго решение - по съществото на спора, с което се отмени обжалваното от него Решение № БД-12-П/2012 г. на директора на РИОСВ - Благоевград и му се върне преписката за продължаване на процедурата. Претендира и за направените по делото разноски. Фактически, видно от текста на касационната жалба и представеното "писмено становище" по делото, се оспорват само правните изводи на АСБ. Конкретни доводи за необоснованост и за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила не са изложени. Ответната страна - директорът на РИОСВ - Благоевград, не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, 3-членен състав на пето отделение (ВАС), за да се произнесе по касационната жалба, съобрази следното: По жалбата на Шалев против Решение № БД-12-П/2012 г. на директора на РИОСВ - Благоевград е било образувано адм. дело № 499/2012 г. по описа на АСБ. С постановеното по него решение № 1811 от 7.12.2012 г. жалбата е уважена и решението на директора на РИОСВ - Благоевград е отменено. По жалба на директора на РИОСВ против решение № 1811/2012 г. във ВАС е било образувано адм. дело № 1532/2013 г. С постановеното по него решение № 15360/20.11.2013 г. решението на АСБ е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав. Образувано е било адм. дело № 945/2013 г., приключило с обжалваното в настоящото производство решение № 598 от 14.04.2014 г. Безспорно установено по делото е, че със Заявление вх. № 1852/25.04.2012 г. Шалев, в качеството му на възложител, е поискал от директора на РИОСВ - Благоевград, да се извърши преценка на необходимостта от извършване на екологично оценка (ЕО) за подробен устройствен план (ПУП) - план за застрояване (ПЗ) в обхват поземлен имот (ПИ) - парцел II съгласно парцеларния план на местността "Турско парче", община Рила. Безспорно е също, че посоченият имот в одобрената със Заповед № РД-18-84 от 10.12.2009 г. на изпълнителния директор на Агенцията за геодезия, картография и кадастър (АГКК) кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на землище манастир "Рилски манастир", е индивидуализиран с идентификатор 62685.89.1. Той е идентичен с имот № 000082 по картата на възстановената собственост (КВС), парцел II, на същото землище с ЕКАТТЕ 62685, община Рила, Област Кюстендил. С обжалваното от Шалев Решение № БД-12-П/2012 г. на директора на РИОСВ - Благоевград е прекратена процедурата за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО, в т. ч. процедурата по оценка за съвместимост с предмета и целите за опазване на защитените зони (ЗЗ) за ПУП-ПЗ в обхват: ПИ с идентификатор 62685.89.1 по одобрените КККР на землище ман. "Рилски манастир" (идентичен с имот № 000082 по КВС в землище ман. "Рилски манастир" с ЕКАТТЕ 62685), общ. Рила, обл. Кюстендил. С обжалваното решение съставът на АСБ е приел, че оспореното от Шалев решение на директора на РИОСВ - Благоевград, е правилно и законосъобразно, издадено от компетентен орган, в съответната форма и постановено при спазване на административнопроизводствените правила. Собственият на Шалев ПИ попада в границите на защитена територия (ЗТ) по смисъла на Закона за защитените територии (ЗЗТ) - природен парк "Рилски манастир" (ПП "РМ"), "Зона за природосъобразно ползване" съгласно Плана за управление на ПП "РМ". Той попада и в границите на две ЗЗ по смисъла на Закона за биологичното разнообразие (ЗБР) - ЗЗ "РМ" с идентификационен код BG000496 за опазване на природните местообитания и на дивата флора и фауна и ЗЗ "РМ" с идентификационен код BG000496 за опазване на дивите птици. Самият ПУП - ПЗ, като попадащ в обхвата на т. 9.1 от Приложение № 2 на Наредба за условията и реда за извършване на екологична оценка на планове и програми (Наредбата за ЕО), на основание чл. 2, ал. 2 от същата Наредба за ЕО, подлежи на оценяване за необходимост от ЕО. Като попадащ в ЗТ и ЗЗ, същият подлежи и на оценка за съвместимост (ОС) по чл. 2, ал. 1, т. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените територии (Наредбата за ОС). При извършване на проверката за допустимост по чл. 37, ал. 2 от Наредбата за ОС, директорът на РИОСВ, на основание чл. 7а, ал. 1 и 2 от Наредбата за ЕО, във вр. с чл. 13, ал. 1 от Наредбата за ОС, е приел искането на Шалев за недопустимо, поради което е прекратил процедурата за преценяване на необходимостта от извършване на ЕО. Настоящият състав на ВАС не споделя така изложените правни доводи в решението на АСБ, което съдържа вътрешни противоречия. Не се спори между страните, че за процесния имот не е одобряван ПУП - ПЗ. Имотът попада в границите на ЗТ - ПП "РМ" и ЗЗ - "РМ". В същото време, ПИ с идентификатор 62685.89.1 попада в кадастрален район № 89 с трайно предназначение - урбанизирана територия и начин на трайно ползване (НТП) - за друг вид застрояване. Спорният момент е дали притежавайки характеристики като описаните, ПИ попада в изключенията по чл. 6, ал. 2 ЗЗТ или не. По делото е разпитан вещото лице инж. Пасков, назначен след връщането на делото за второ разглеждане от друг състав на АСБ. При разпита по време на съдебното заседание проведено на 4.03.2014 г., съществуващото противоречие между твърдените в експертизата му обстоятелства, че имотът е урбанизирана територия с НТП - за друго строителство от една страна и това, че той попада в ЗТ той изяснява, като твърди че то (противоречието), се дължи на ползваните два различни плана като основание за изготвянето на КККД и на Плана за управление на ПП "РМ". Експертът е изяснил, че ликвидационните съвети, действайки на основание Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ) и Правилника за прилагането му (ППЗСПЗЗ), са продали единствено сградния фонд. Въз основа на този продаден сграден фонд е направен кадастрален план (наречен още парцеларен план и план на новообразуваните имоти) за заснемане на съществуващото положение на сградите, на които се определя прилежаща площ. Прилежащата площ е актувана като държавна, след което е продадена на собствениците на сградите. Процесния имот II се обособява с площ от 5191 кв. м. през 1994 г. Тогава, по искане на Ликвидационния съвет на ТКЗС - Пиперево, е изготвен кадастрален план на Почивна база "Турското парче" и е установена нормативно необходимата площ, прилежаща към почивната станция "Турско парче", собствена на ТКЗС - Пиперево. С Протокол от 1994 г. и заверена скица от председателя на Общинската поземлена комисия и инспектор "Земя и земеползване" към Областната дирекция "Земеделие" - Кюстендил, са били утвърдени границите на парцел II с площ от 5191 кв. м. Парцелът е актуван като частна държавна собственост с Акт № 1249/1997 г. на областния управител на Софийска област. В последствие той го е продал. Изяснено от вещото лице е също, че при изготвянето на КККР са заснемани имотите, съществуващи на място, докато Плана за управление на ПП "РМ" е изготвян на основа на лесоустройствените проекти, изготвени от Агенцията по горите. В същия не е взета предвид информацията, съществуваща във всички карти, изготвени до момента на одобрението му. В Приложение № 5 към експертизата, озаглавено "Списък на обектите от инфраструктурата на територията на ПП "РМ", населено място Рилски манастир и долината на река Рилска в непосредствена близост до ПП", са записани и коментирани отдели и подотдели, предмет на лесоустройствените проекти, а не имотите с техните планоснимачни номера. Изхождайки от уникалния номер на имота (неговия идентификатор), даден му с КККР, собственият на жалбоподателя ПИ, освен дадените вече характеристики, попада в населено място "Манастир "Рилски манастир" с код 62685, район 89 и носи № 1. Той е в границите на селищното образование, което е със строителни граници, макар и неописани в Плана за управление на ПП "РМ". Изхождайки от знанията си на геодезист, експертът Пасков е определил имота като селищно образование, въпреки че зонирането не е координирано с някакви координати Съобразявайки всички данни, изнесени в двете заключения, изготвени и приети от съда по делото съдът приема, че КККР, като изготвена въз основа на заснемане на място на действителното положение на процесния имот, е по-достоверен източник на информация за статута на имота. Планът за управление борави с данни, несъобразяващи тези, установени и нанесени в КККР. По посочената причина, въпреки особеностите на имота, който безспорно е урбанизирана територия с НТП - за друго строителство, той е нанесен и влиза в ЗТ на ПП "РМ", съгласно Плана за управление на ПП. Въпреки това обаче, следва да се приеме, че имотът е част от селищно образование, състоящо се от множество сгради (над 32), построени с някакво разрешение въпреки липсата на строителни граници, определени по съответния ред върху околовръстни полигони. Процесният имот не е селскостопански имот, предвид построената в него почивна станция. Той не е и горски такъв, предвид представеното по делото Удостоверение № 256/07.02.1997 г. (л. 35) на Горско стопанство "Рилски манастир", че парцелът не попада в Държавния горски фонд. Предвид изложеното, настоящият състав на ВАС счита, че имотът на Шалев следва да се причисли към изключенията по смисъла на чл. 6, ал. 2 от ЗЗТ. По посочената причина той не е част от ЗТ на ПП "РМ". С оглед безспорният статут на ПИ с идентификатор 62685.89.1 на друго селищно образования, неправилно директорът на РИОСВ - Благоевград е приел, че той е част от ЗТ, тъй като не съставлява гора, земеделска земя или водна площ. Като такъв, за него не действат забранителните режими по чл. 31, т. 9 от ЗЗТ. Направеното инвестиционно предложение за имот с идентификатор № 62685.89.1 по одобрената КККР за землището "Манастир "Рилски манастир", с издадено разрешение за изработване на ПУП № УТ-02-256/12.09.2008 г. на Община Рила (л. 15, 41) се явява такова в съответствие с предмета и целите на Плана за управление на ПП "РМ" в частите му за: а/ модернизиране на съществуващата в имота сграда - почивна база "Турско парче" без промяна на застроената площ и капацитета; б/ обособяване на вход за влизане в имота, закрит охранителен пост, паркинг за леки автомобили и линии на пешеходно преминаване и в/ изграждане на трафопост, открит басейн, открит бар, детски кът, барбекю, септична яма и тенис корт (т.е. общо позициите, описани на л. 48, без № 10 и 12), като не отговаря в частта му по позиции № 10 и 12 - изграждане на индивидуални къщи и стопанска част. Необходимостта от ЕО следва да се прецени и обоснове за всеки обект от инвестиционното намерение от директорът на РИОСВ. Предвид изложеното, оспореното решение на директора на РИОСВ - Благоевград следва да се отмени, а преписката следва да се върне на органа за продължаване на процедурата, съобразно изложеното по-горе. По делото е направено искане от Шалев за присъждане на направените от него разноски. С оглед изложените фактически и правни доводи, същото се явява основателно. Следва то да бъде уважено за направените разноски пред двете съдебни инстанции с оглед целите на процесуалната икономия. По делата са представени доказателства за разноски в размер общо на 1065 лв.: 10 лв. ДТ при първото разглеждане на делото, 450 лв. възнаграждение на вещо лице, 600 лв. адвокатски хонорар при първото разглеждане от ВАС и 5 лв. ДТ за касационната му жалба. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение