Решение № 13621 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2016 г.

Решение № 13621 от 9.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4696/2016 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 -228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от П. М. Н. срещу решение № 782 от 11.02.2016 г., постановено по административно дело № 581/2015 г. от Административен съд С.-град (АССг), с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 5386/21.05.1998 г., издадена от полицейски орган при 07 Полицейско управление при Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР). По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на материалния закон се иска отмяната му и постановяване на ново по съществото на спора, с което се обяви нищожността на оспорената от него заповед. Ответникът по касационната жалба - Полицейски орган при 07 РУ-СДВР чрез процесуален представител и в представено от него писмено становище оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: Първоинстанционният е сезиран от Н. с искане за обявяване на нищожността на заповед № 5386/21.05.1998 г. на полицейски орган при 07 ПУ - СДВР, с която на основание чл. 70 и чл. 71 от Закона за Министерство на вътрешните работи е задържан за 24 часа. След изяснява на спора по същество обосновано в обжалваното решение е прието, че жалбата е неоснователна, а оспореният акт не е нищожен. За да обоснове този извод съдът е извършил пълна проверка за законосъобразност на акта, като въз основа на събраните доказателства е изведен законосъобразен извод, че същата не страда от пороците по чл. 145 АПК, а още по-малко в степен да водят до нейната нищожност. Наведените в касационната жалба доводи са неоснователни. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от Конституцията на Р. Б. предвижда, че в изрично предвидени в закона случаи компетентните органи могат да задържат гражданин за срок от 24 часа. Безспорно разпоредбата на чл. 70 и чл. ЗМВР в действалата към момента на издаване на заповедта, редакция е изрично предвидена в закон възможност в хипотезата на която е задържан и жалбоподателя. От съдържанието на заповедта се установява, че същият е уведомен за правото си на адвокатска защита от момента на задържането, както и за възможността да обжалва същата в предвидения в закона срок пред Началника на служба "Полиция"- СДВР, като няма данни същата да е оспорена. В съответствие с възможността, предвидена в Основния закон за оспорване на заповедта за задържане разпоредбата на чл. 70, ал. 3 ЗМВР (ред. ДВ бр. 122/1997 г.) предвижда право на Задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането. Съдът е длъжен да се произнесе по жалбата незабавно. Обстоятелството, че същата не оспорена от жалбоподателя пред орган на съдебната власт не обосновава извод за допуснато нарушение на конституционна разпоредба. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав на ВАС приема, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение