Решение № 3908 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2008 г.

Решение № 3908 от 25.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11159/2008 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 от АПК. С решение от 23-04.2008 г. постановено по адм. д. № 34/2007 г., Пернишкият административен съд е отменил заповед № 350/30.05.1994 г. на кмета на община гр. Радомир като незаконосъобразна. Срещу решението е подадена касационна жалба от Райка Георгиева Лазарова от гр. София с наведени оплаквания за допуснати нарушения по чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Касационна жалба е подадена и от Община гр. Радомир с наведено оплакване за недопустимост на решението. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мнение за основателност на жалбите и незаконосъобразност на решението. Върховният административен съд, II отд. след като прецени наведените касационни основания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледани по същество са неоснователни. За да постанови този правен резултат, решаващият състав на административния съд гр. Перник е приел за незаконосъобразна, заповедта, предмет на обжалване. Решението е допустимо и законосъобразно. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната цялост са направени обосновани изводи за незаконосъобразност на обжалвания индивидуален административен акт. Страните не спорят, че процесната заповед издадена на 30.05.1994 г. на основание чл. 32, ал. 1 т 5 от ЗТСУ (отм.) и чл. 75 от ППЗТСУ (отм.) е одобрено изменението на ДРП между п. II - 35, III - 34, IV - 34, ХI - 79, ХI - 35 в кв. 6 по плана на с. Кленовик. С последваща заповед № 312/31.08.1998 г. кмета на община - Радомир е отменил обжалваната. Данните са сочили, че с решение влязло в сила постановено по адм. д. № 1109/2001 г., Пернишкият окръжен съд е отменил последната - № 312/1998 г. като незаконосъобразна. Съответни на доказателствата по делото и законосъобразни са съображенията, че обжалваната пред административния съд заповед № 350/30.05.1998 г. е постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. След като не е била изпълнена процедурата по установения от закона ред - чл. 194, ал. 1 респ. чл. 82, ал. 3 от ППЗТСУ (отм.) от ЗТСУ (отм.), административният акт да се съобщи по реда на ГПК на всички заинтересувани лица, каквото е било задължението на административния орган, само на това основание същата е незаконосъобразна, още повече че по делото не е било доказано обратното с надлежни доказателства от касаторите. Обстоятелството, че ответника Владимиров е участвал в производството по образуваното адм. д. № 1109/2001 г. на Пернишкия окръжен съд с предмет заповед № 312/1998 г. не може да валидира обжалваната заповед, с оглед нарушената процедура по съобщаването на процесната, за да могат да бъдат реализирани правата му. Затова правилно съдът е приел, че жалбата на Стоян Владимиров е била процесуално допустима и законосъобразно е разгледал по същество. Правилно съдът е приел също така, че при издаването на обжалвания акт са допуснати и други съществени нарушения водещи до отмяната му, изразяващи се в липса на вярното посочване на съответния квартал, в който се правят изменения за посочените в него имоти, липсата на категорична към заповедта скица, изобщо все от категорията на тези, които водят до незаконосъобразност на акта. Приемайки изводите за незаконосъобразност на обжалвания административен акт, съдът е постановил решението в съответствие с материалния закон и наведеното оплакване за неговото нарушение е неоснователно. Решението е обосновано. Изводите му кореспондират със събраните по делото доказателства и същото е постановено въз основа на тях и закона. Решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 АПК следва да се остави в сила. Следва да се отбележи, че цитираното от касатора решение № 12273/14.11.2008 г. постановено по адм. д. № 9530/2008 г. на ВАС, IV отд. представлява становище на състав на съда и не може да бъде обсъждано и възприето от настоящия. По изложените съображения Върховният административен съд, II отд. и на основание чл. 221, ал. 2 изр. 1 от АПК