Решение № 7113 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2011 г.

Решение № 7113 от 21.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9990/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Василка Стоичкова Борисова, подадена чрез процесуален представител адв. Васева, срещу Решение № 3199/28.06.2011 г. по адм. д. 7607/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата й против Ревизионен акт (РА) № 100900478/29.03.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 1327/07.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага съображения в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на РА и претендира разноски. Ответникът - директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите, редовно призован за съдебно заседание, представляван от юрк. Испиридонова, взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Василка Стоичкова Борисова против № 100900478/29.03.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - гр. София, потвърден с Решение № 1327/07.09.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения по ЗДДС за периода 15.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в размер на 8 215,17 лв. и лихва за просрочие в размер на 2 776,68 лв. Установено е, че Борисова за периода 2005 - 2007 г. като физическо лице е извършвала дейности по строителство и продажба на недвижими имоти заедно със съпруга си и двамата си сина. Получените от продажбите доходи не са декларирани в ГДД за съответния период, поради което от страна на органа по приходите правилно е прието, че са налице данни по чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и е връчено уведомление по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК. Установено е също така, че жалбоподателката към 31.12.2006 г. е формирала облагаем оборот от 12 последователни месеца от извършени продажби на недвижими имоти в размер на 60 737,76 лева, като не е подала заявление за регистрация по ЗДДС в законоустановения срок до 14.01.2007 г. Прието е, че дължи ДДС за извършените от нея облагаеми доставки от продажби на недвижими имоти за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация по ЗДДС - 15.01.2007 г. до 31.12.2007 г., когато е отпаднало основанието за задължителна регистрация поради намаления оборот. Съдът е обсъдил всички събрани по делото доказателства, включително и заключенията на изготвените експертизи както в хода на административното, така и на допусната в съдебното производство. Приел е, че съгласно приетите по делото доказателства по безспорен начин е установено, че извършваната от Борисова дейност попада в определението на независима икономическа дейност по чл. 3, ал. 2, изр. 2 от ЗДДС и последната е следвало да подаде заявление за регистрация по ЗДДС. Приел е и за неоснователни доводите за липсата на реализиран облагаем оборот от над 50 000 лева за период не по дълъг от 12 последователни, съобразно изискването на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС. В изготвените заключения в хода на административното производство този оборот е определен на 60 737,76 лева. В приетото по делото допълнително заключение по допуснатата по делото ССЕ облагаемия оборот също е посочен над 50 000 лева. Ето защо за нея към 31.12.2006 г. е възникнало задължението за подаване заявление за регистрация по ЗДДС. Правилно е определен и размерът на данъка за извършените облагаеми доставки. Правилно е определена и основата по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, след като жалбоподателката чрез неподаване на данъчна декларация фактически е укрила реализирани от нея доходи. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Касационната жалба е подробна, но на практика в нея се излагат отново фактическите и правни доводи на Василка Стоичкова Борисова от жалбата против ревизионния акт, на които решаващият съд е дал отговор. Всички твърдения са разгледани от административният съд и въз основа на събраните по делото доказателства са направени обосновани изводи за законосъобразност на РА. Правилно Административен съд София-град е обосновал извод, че законосъобразно данъчната ревизия е извършена по реда на чл. 122 от ДОПК, защото е установено по категоричен начин, че жалбоподателката е формирала облагаем оборот за регистрация по ЗДДС, но не е подала в срок заявление за регистрация и не е декларирала реализираните печалби от продадените от нея недвижими имоти в подадена справка-декларация. Налице са основания за облагане на укрити доходи по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 102, ал. 3, т. 2 от ЗДДС жалбоподателката дължи ДДС за извършените от нея облагаеми доставки за периода от възникване на задължението за регистрация до датата на отпадането му. Правилно този данък е начислен от ревизиращия екип по реда на чл. 122, ал. 2, вр. чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК, вр. чл. 102, ал. 3 от ЗДДС. Правилни са изводите на административния съд по отношение на определената данъчна основа при продажбата на недвижимите имоти. В хода на ревизионното производство са възложени три броя експертизи за определяне на себестойността на продажната/ пазарната цена на продадените имоти по реда на чл. 60 от ДОПК. С тези експертизи е определена пазарната цена на реализираните имоти, която цена правилно ревизиращия екип е приел като данъчна основа при продажбата им, която формира облагаемия с ДДС оборот. Приходите от продажбите са определени на базата на продажната /пазарната цена/, определена от експертните оценки, като приходът, получен от Борисова от всяка продажба, е определен пропорционално на дела й в правото на собственост на продадения обект. Възлагането на експертизите е направено с Акт за възлагане № 4/30.03.2009 г., Акт за възлагане № 7/13.05.2009г и Акт за възлагане № 8/13.05.2009 г. Експертните оценки са изготвени от лицензиран оценител на недвижими имоти и са приобщени към ревизионното производство. Заключенията на ВЛ в тези експертизи не са опровергани от заключението на изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза относно пазарната цена на имотите. Изводите на съда за наличие на облагаем оборот и необходимостта жалбоподателката да подаде заявление за регистрация по ЗДДС се подкрепят и то заключенията на допуснатите и приети в съдебно заседание съдебно счетоводни експертизи. Обосновано съдът не е кредитирал допълнително представеното заключение на ВЛ по изготвената съдебно-счетоводна експертиза при което данъчната основа на извършените продажби е намалена с дължимия ДДС, тъй като в изготвените съдебно-технически експертизи не е посочено, че определената цена включва ДДС. Правилно е приел и за неприложима в процесния случай хипотезата на чл. 67, ал. 2 от ЗДДС, доколкото към момента на договарянето на съответната доставка жалбоподателката не е била лице регистрирано по ЗДДС и за нея не е било налице задължението за включването на ДДС към договорената цена. Правилна е и преценката на съда по отношение на доказателствената сила на нотариалните актове съставени за покупко-продажбата на недвижими имоти. Обвързващата сила на нотариалния акт като официален документ по смисъла на ГПК задължава органа по приходите да приеме направените пред нотариуса изявления само по отношение на удостовереното с акта за прехвърляне на собствеността върху недвижимия имот. Материалната доказателствена сила на нотариалното удостоверяване не се разпростира върху останалите уговорки между страните по сделките, в т. ч. и за договорената цена. Те не са обвързващи за ревизиращия орган и следва да бъдат преценявани с оглед останалите събрани при ревизията доказателства. Неотносими към спора са и представените с молба от 05.04.2012 г. допълнителни доказателства доколкото касаят различно от настоящото производство. При определяне на размера на данъчната основа са обсъдени относимите към конкретния случай обстоятелства, при което също не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение. Всички останали доводи в касационната жалба относно начина на формиране на данъчната основа са насочени като оплаквания против ревизионния доклад и ревизионния акт, поради което са взети предвид при постановяване на обжалваното пред настоящия съдебен състав съдебно решение. При формиране на фактическите и правните си изводи административният съд не е допуснал нарушения на материалния закон или необоснованост, поради което касационната инстанция не следва да възпроизвежда правилните констатации и мотиви от първоинстанционното съдебно решение. Въз основа на приетите по делото заключения на съдебните експертизи съдът е обосновал и изводите си относно стойността на реализираните приходи и доколко те се отразяват при формиране на данъчната основа за облагане по реда на чл. 122 от ДОПК. С оглед разпределението на доказателствената тежест при условията на чл. 124, ал. 2 от ДОПК административният съд е достигнал до правилния извод за законосъобразност на РА. Не са допуснати процесуални нарушения при събиране и анализиране на доказателствата по делото. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд, осмо отделение намира, че обжалваното решение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. При този изход на спора разноски на касатора не се дължат. На ответника по касационната жалба също не следва да бъдат присъждани разноски за тази инстанция. За данъчната администрация в чл. 161, ал. 1, изр. 3 ДОПК е предвидено да се присъжда юрисконсултско възнаграждение в размер до минималното възнаграждение за един адвокат. Текстът не предвижда присъждане на това възнаграждение за всяка инстанция за разлика от изречение първо на същата алинея. След като вече е присъдено възнаграждение от административния съд по делото в дължимият размер, няма основание за определяне на допълнително юрисконсултско възнаграждение за процесуалното участие в касационното производство на представител на Д "ОУИ" - София, тъй като дължимото вече е присъдено от административния съд, поради което направеното искане от процесуалния представител на ответника по касационната жалба е неоснователно. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение