Решение № 11587 от 30.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7293/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса В. Търново, подадена чрез пълномощника Т. Тодоров, служител в РЗОК с юридическо образование и придобита правоспособност, с която се обжалва Решение 2183 от 28.06.2024 г. по адм. дело 285/2024 г. по описа на Административен съд В. Търново. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и необоснованост, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Направено е искане за отмяна на първоинстанционния съдебен акт. Ответникът М. Г. И., в качеството на родител и законен представител на [заличен текст] Е. Л. П. от град Велико Търново, чрез адвокат С. Киров от ВТАК изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл.211, ал.1 от АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл.210, ал.1 от АПК и срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията, посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е основателна. С Решение 2183 от 28.06.2024 г., постановено по адм. дело 285/2024 г., Административен съд В. Търново е отменил Отказ 2407300157 от 19.03.2024 година на директора на РЗОК - Велико Търново и изпратил преписката по заявлението от 13.03.2024г. на М. Г. И., в качеството ѝ на законен представител на [заличен текст] Е. Л. П. от град Велико Търново за ново произнасяне, съобразно указанията за тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на обжалваното решение. Със същия съдебен акт първоинстанционният съд осъдил НЗОК - София да заплати на М. Г. И. от град Велико Търново, в качеството ѝ на законен представител на [заличен текст] Е. Л. П. от град Велико Търново разноски в размер от 10 лева, както и да заплати на адвокат С. Д. К. от ВТАК адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер от 1000 лева. Административният съд е приел, че оспореният административен акт постановен в нарушение на чл.69, ал.6-8 от ППЗХУ, което е довело и до противоречие на отказа с нормата на чл.68 от ППЗХУ във връзка с чл.73 от ЗХУ. Изложил е съображения, че същият незаконосъобразен, тъй като е издаден при съществeно нарушаване на административнопроизводствените правила, в противоречие със закона и преследваната от него цел чл.146, т.3, 4 и 5 от АПК, Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че ЛКК към ДКЦ 1 Велико Търново ЕООД с протокол от 19.02.2024 година е установила [заличен текст] на [заличен текст] П., изразяващо се в [заличен текст]. Поставена е диагноза [заличен текст] . Препоръчано е провеждане на консервативно лечение с [заличен текст]. В протокола е посочен код на необходимото помощно средство по списък спецификация на ПСПСМИ [номер] и словесно е изписано [заличен текст] . Обстоятелството, че [заличен текст] Пецурова страда от [заличен текст] се установява и от представени по делото два бр. амбулаторни листове, първият от които удостоверява преглед от професор В. Яблански, а вторият амбулаторен лист установява преглед от доктор В. Михайлов. В първия лист е посочено обективно състояние [заличен текст], а във втория лист е посочено наличието на [заличен текст]. Основната диагноза е [заличен текст]. На 13.03.2024 година майката на детето е подала заявление до РЗОК В.Търново за отпускане на помощно средство, в което е посочила кода по списъка спецификация на ПСПСМИ съобразно протокола на ЛКК. Със заявлението е отправила искане да бъде отпуснато помощно средство с код на главната група 03 /[заличен текст]/, код на подгрупата 01 /[заличен текст]/, код на техническата характеристика [заличен текст], на стойност от 700 лв. В заявлението е посочено изрично, че става въпрос за лице под [възраст] възраст. Към заявлението е приложен протокола на ЛКК. С допълнително заявление от М. И. са представени Амбулаторен лист от 19.02.2024 година /240509077С4В/, както и Мидицински протокол на ЛКК 129 от 19.02.2024 г. На 19.03.2024 година комисия в РЗОК В.Търново, назначена със Заповед РД 18-25 от 19.03.2024 год., издадена от касатора, е провела заседание, в което е взела множество решения за одобрения за отпускане на ПСПСМИ. По отношение заявлението на [заличен текст] П., подадена чрез законния ѝ представител, комисията е взела решение за отказ на основание чл.34, т.26 от Правилника за устройството и дейността на НЗОК и чл.8, ал.1 от Правилата за работите на комисиите в ЦУ на НЗОК и РЗОК за разглеждане на заявления за предоставяне на помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия и ремонтни дейности, предназначени за хора с увреждания. Комисията е приела, че става въпрос за [заличен текст]. Посочено е, че става въпрос за предварителен контрол по чл.69, ал.6 от ППЗХУ, като описаната от ЛКК анамнеза и обективно състояние не съответстват на дадената техническа характеристика, което е условие за отпускане на помощното средство. Посочено е, че в заявлението, и в допълнителното такова, не била обоснована необходимостта от отпускането на такова помощно средство. Въз основа на горното и с така посочените мотиви е постановен процесният Отказ 2407300157 от 19.03.2024 година на директора на РЗОК - Велико Търново. Настоящият съдебен състав намира, че горният административен акт е постановен в нарушение на административнопроизводствените правила, поради което правилно е отменен от първоинстанционния съд, а преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. По делото не се спори, а и от събраните писмени доказателства се установява, че [заличен текст] Е. Л. П. страда от [заличен текст], във връзка с което заболяване съответната ЛКК е предписала провеждане на [заличен текст]. Спорното обстоятелство е във връзка с посочения в протокола на ЛКК код на помощното средство, който е възпроизведен и в заявлението за отпускането му и доколко този код съответства на помощното средство, изписано словесно в протокола на ЛКК и отговарящо на нуждите на пациента. Съобразно разпоредбата на чл.69, ал. 6, изречение първо от ППЗХУ, по заявленията се извършва предварителен контрол за предоставянето, като се проверява съответствието им с изискванията по спецификацията и спецификацията списък по чл. 68 от ППЗХУ. Дори обаче да се приеме, както се твърди в обжалвания отказ, че в заявлението за отпускане е посочен код на ПСПСМИ, който не отговаря на анамнезата по протокола на ЛКК и обективното състояние на лицето, то касаторът съобразно разпоредбата на чл. 69, ал. 7 от ППЗХУ е следвало да уведоми писмено за това заявителя и да му предостави тридневен срок от съобщението за отстраняване на тази нередовност, както и да му укаже последиците от неизпълнение на горното, а именно, че производството по заявлението ще бъде прекратено. Нещо повече, съгласно чл. 68, ал. 8 от ППЗХУ - в случаите на ал. 7 НЗОК, съответно РЗОК, при необходимост предприемат служебни действия за подпомагане на заявителя за отстраняване на несъответствията. В настоящия случай обаче отказът е постановен при неспазване на посочените правила. Неприлагането на чл. 69, ал. 7 и ал. 8 от ППЗХУ от страна на касатора представлява допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК, което е довело до накърняване правата на заявителя в административното производство. Касаторът не се е съобразил с особеностите на конкретния случай и целите на ЗХУ, посочени в чл. 2 от закона. Правилото на чл. 3 от ЗХУ сочи, че законът гарантира правата на хората с увреждания по начин, който осигурява зачитане на човешкото им достойнство и равното им третиране в личния, обществения и политическия живот, като се прилагат индивидуален подход и индивидуална оценка на потребностите. Затова при преценката по основателността на конкретно искане, подадено от лице с увреждане, при упражняване на предоставеното му от закона право, съответният административен орган следва във всички случаи да отчита особеностите на регламентираните със ЗХУ и ППЗХУ обществени отношения, както и нормативните актове, които ги изменят, както и да съобрази дали с издавания от него административен акт се осъществява целта на закона, защото отказът за адекватно правоприлагане противоречи на целите на посочените по-горе нормативни разпоредби. Налице е в настоящия случай и явно несъответствие с целта на закона - съгласно чл. 146, т. 5 от АПК. При тези съображения касационният съдебен състав намира, че решението на Административен съд В. Търново е правилно, постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора, заявената акцесорна претенция за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител на ответника по касация следва да бъде уважена. В полза на същия следва да бъдат присъдени разноски по чл.38, ал.2, вр. ал.1 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер от 1000 лева за производството пред касационната инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,