Решение № 13151 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2019 г.

Решение № 13151 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3055/2019 г., VI о., докладчик съдията Стела Динчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директора на ТП на НОИ - Пловдив срещу решение № 207 от 30.01.2019 г. по адм. дело № 1587/2018 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 2153-15-108/18.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01089 от 7.03.2018 г. на ръководителя на пенсионното осигуряване при ТП на НОИ - Пловдив. В касационната жалба се излагат се твърдения за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния закон- отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени съображения в жалбата се иска отмяна на обжалваното решение. Претендират се разноски по делото представляващи юрисконсултско възнаграждение. Ответникът К. Тенчева чрез адв. Тенчев представя отговор по касационната жалба, в който твърди, че същата е неоснователна. Прави искане съдът да отхвърли изцяло касационната жалба. Претендира разноски за касационната инстанция представляващи адвокатски хонорар. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като взе предвид доводите в жалбата и доказателствата по делото и при извършената служебна проверка на обжалваното решение на основание чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е допустима като подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отменил по жалба на Тенчева решение № 2153-15-108/18.05.2018 г. на директора на ТП на НОИ - Пловдив и потвърденото с него разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01089 от 7.03.2018 г. на ръководителя по "Пенсионно осигуряване" в ТП НОИ - Пловдив, с което на К. Тенчева на основание чл. 68, ал. 1 и 2 от КСО е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст считано от 15.09.2017 г. като при отпускането на пенсията е зачетен осигурителен стаж от трета категория за периода 6.07.1977 г. до 23.06.1982 г., когато лицето е работило на длъжност "техник-пл. дело "Б" контрола" съгласно издадено удостоверение от "Областна служба по селекция и репродукция в животновъдството" гр. Стара Загора. Въз основа на всички събрани по делото доказателства съдът е приел, че на 7.11.2017 г. К. Тенчева е подала заявление за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и ал. 2 от КСО. Длъжностното лице по пенсионното осигуряване е зачело осигурителен стаж, както следва: от III категория – 35 години, 05 месеца и 27 дни, от II категория – 01 година, 03 месеца и 03 дни и от I категория – 00 години, 10 месеца и 27 дни. С разпореждане № [ЕГН]/протокол № N01089 от 7.03.2018 г. на ръководителя на "Пенсионно осигуряване" в ТП НОИ - Пловдив на Тенчева е зачетен стаж от трета категория за периода 6.07.1977 г. до 23.06.1982 г. съгласно издадено удостоверение от "Областна служба по селекция и репродукция в животновъдството" гр. Стара Загора. Разпореждането е оспорено по административен ред и с решение от 18.05.2018 г. Директорът на ТП на НОИ - Пловдив е оставил жалбата без уважение и е потвърдил разпореждането. За да постанови това решение органът е приел, че трудът положен от лицето в периода 6.07.1977 г. до 23.06.1982 г. не следва да се зачита като такъв от втора категория. Установено е, че през този период лицето е било назначено на длъжност "техник-пл. дело "Б" контрола" в "Окръжен селекционен център по животновъдство" гр. Стара Загора. В разчетно платежните документи е записана на длъжност "техник" в сектор "говедовъдство". В т. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); липсва длъжност "техник". Длъжностите посочени в тази точка от правилника са описани като "осеменител в говедовъдството, овцевъдството, свиневъдството". Административният орган е преценил, че двете длъжности не са идентични, поради което няма правно основание стажът положен в периода 6.07.1977 г. до 23.06.1982 г. да се зачита за втора категория. Във връзка с гореизложеното административният орган с решението от 18.05.2018 г. е отхвърлил жалбата на Тенчева. С процесното решение съдът е отменил решението на директора на ТП на НОИ - Пловдив. В производството пред административния съд е била изслушана и приета съдебно-зоотехническа експертиза, съгласно която лицата работещи в отдел "говедовъдство" на длъжност "зоотехник" и "техник" са били на щат при осигурителя "Окръжен селекционен център по животновъдство" гр. Стара Загора, а работното им място е било в кравефермите в селищата-част от състава на АПК "Загоре" гр. Стара Загора. Служебните задължения на зоотехниците и техниците е била пряко свързана с животните. Изводът, който е направило вещото лице в заключението си е, че е налице идентичност в работата на длъжността "техник-осеменител" и длъжността "осеменител в говедовъдството". Въз основа на приетото заключение на вещото лице и след като е обсъдил всички доказателства по преписката и тези събрани по делото съдът е приел, че К. Тенчева е завършила 45 дневен курс за осеменяване на крави и е положила и успешно издържала изпит на 13.03.1976 г. по специалността "техник-осеменител на крави". Същата има завършено средно специално образование в Техникум по Механизация и автоматизация на селското стопанство в гр. Хасково по специалността "Животновъдство" със специалност "техник-животновъд и тракторист". Работила е непосредствено с животните в кравефермите в населените места част от АПК "Загоре". Като е преценил тези факти и обстоятелства съдът е направил извод, че К. Тенчева е полагала труда си в отрасъл "Говедовъдство, овцевъдство и свиневъдство" и е била непосредствено заета с работа с животните. Била е назначена на длъжност "техник" в отдел "Говедовъдство" в "Областна служба по селекция и репродукция в животновъдството" гр. Стара Загора и следователно изпълняваната от Тенчена трудова функция напълно покрива изискването по т. 66и от ПКТП (отм.);. Въз основа на този извод е постановил решението си като е отменил решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив и е върнал преписката на органа по пенсионното осигуряване за издаване на ново разпореждане съгласно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е изяснил релевантните по спора факти и обстоятелства, обсъдил е представените доказателства, които са относими, допустими и необходими, както и доводите на страните, въз основа на което е извел обосновани и правилни изводи, които се споделят напълно от настоящия състав. Спорният момент по делото е дали трудът положен от Тенчева за периода 6.07.1977 г. до 23.06.1982 г. следва да се зачита като такъв от втора категория. Категоричният отговор на този въпрос е, че този труд следва да се зачита от втора категория. Въз основа на всички събрани по делото доказателства, които първоинстанционният съд е обсъдил подробно и които са изброени по-горе, следва да се направи обоснования извод, че трудът положен от Тенчева на длъжност "техник" в отрасъл "Говедовъдство" напълно съответства на изискванията на чл. 66и от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране (отм.); и неправилно на лицето не е зачетен този труд за втора категория. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК настоящият състав на съда напълно споделя изводите на Административен съд - Пловдив относно неправилността на решението на Директора на ТП на НОИ - Пловдив. С касационната жалба не са представени доказателства свързани с касационните основания, които да променят фактическите и правни изводи на съда в обжалваното решение. Искането на ответника по касация за присъждане на направени разноски е основателно. Следва да са осъди ТП на НОИ - Пловдив да заплати на К. Тенчева разноски по делото в размер на 550 лева представляващи адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,