Решение № 8720 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2021 г.

Решение № 8720 от 10.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 5595/2021 г., II о., докладчик съдията Мартин Аврамов Производството е по реда на чл. 208-228 АПК. П. Г. и К. Г., гражданин на Република Австрия, обжалват Решение № 2035/29.03.2021 г. по адм. дело № 12350/2020 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлена жалбата им срещу извършеното изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София за самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.901.883. 1. 8, с административен адрес гр. София, район "Лозенец", [адрес], обективирано в Писмо изх. № 24-24290/08.10.2020 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър – София-град. Ответниците Т. Т. и Ж. Т. в писмени отговор и защита, а началникът на СГКК – София – чрез процесуалния си представител в проведеното открито съдебно заседание, излагат становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за правилност на решението. Касационната жалба е допустима, но неоснователна. Правилни са решаващите изводи на съда за законосъобразността на атакувания пред него административен акт. Според данните в писмото, промяната е предприета на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, приложима при отпадане на основанието за извършено записване в случаите на ал. 2 и чл. 41, ал. 6 ЗКИР. От фактическа страна е обосновано с постъпилото пред органа заявление на Т. Т. с приложени завещание и съдебно решение в производство по чл. 108 ЗС. В резултат на разпоредената правна промяна данните в кадастралния регистър за П. Г. и К. Г. като собственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.901.883. 1. 8 са заличени. С представеното като част от административната преписка Решение № 2696/12.04.2019 г. по гр. дело № 15851/2014 г. на Софийския градски съд е отхвърлен искът на оспорващите с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението на същия апартамент от ответниците Т. Т. и Ж. Т.. По това дело е бил представен Нотариален акт № 146, том I, рег. № 6241, дело № 125/2014 г., с който ищците са признати за собственици на основание придобиване по наследство по закон и влезли в сила решения на СГС (за унищожаване на договори за покупко-продажба на апартамента от 2008 г.). Неоснователно е възражението на касаторите, че Нотариален акт № 146, том I, рег. № 6241, дело № 125/2014 г. не е отменен по реда на чл. 537, ал. 2 ГПК. Искът по чл. 108 ЗС съдържа в себе си и установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за принадлежността на правото на собственост на ищците. В случая между страните е налице влязло в сила решение, с което със сила на пресъдено нещо е признато по отношение на ответниците, че вписаните в КРНИ лица не са титуляри на правото на собственост съобразно поддържаните придобивни основания, удостоверени с нотариалния акт. Правата им са отречени със съдебното решение, което пък поражда правното основание по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР за промяна на вписването в регистъра относно въпросния имот. Касаторите се позовават на съдебна практика – Решение № 49/18.05.2018 г. по гр. дело № 1957/2017 г. на Върховния касационен съд, в подкрепа на довода, че отхвърлянето от съда на предявен ревандикационен иск не решава със сила на пресъдено нещо спора за собственост. Мотивите към цитирания акт обаче визират отричането със съдебно решение на претендирано от ищеца абсолютно вещно право на собственост на предявеното основание, т. е. с решението е аргументирана тезата, че отхвърлен ревандикационен иск на едно основание не преклудира завеждането на такъв иск на друго основание. В приключилото производство по чл. 108 ЗС пред СГС ищците се легитимират като собственици чрез представения и по настоящото дело нотариален акт. С решението по гр. дело № 15851/2014 г. съдът е приел за установено, че ищците не са собственици на имота именно на заявените придобивни основания, на които е издаден същия нотариален акт. Следователно, признаващият правото на собственост на П. Г. и К. Г. нотариален акт е загубил легитимиращото си действие, основанието за записването в кадастралния регистър е отпаднало – чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, изменението на кадастъра е материално законосъобразно, а потвърждаващото го съдебно решение - правилно. Изложеното мотивира оставянето в сила на обжалваното решение. Резултатът от спора е предпоставка за присъждане на своевременно заявените и платени разноски за адвокатско възнаграждение в полза на ответниците Т. Т. и Ж. Т.. Неоснователно е възражението на касаторите за прекомерност на хонорара от 800 лв. Неговият размер е под предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум от 900 лв. за представителство по административни дела по ЗУТ. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение

ОСОБЕНО МНЕНИЕ на съдията Славина Владова: Не споделям мнението на мнозинството на състава за правилност на оспореното съдебно решение № 2035 от 29.03.2021 г. по адм. д. № 12350/2020 г. на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалба на П. Н. Г. и К. Г. срещу извършено изменение на данни в кадастралния регистър на недвижимите имоти на гр. София досежно самостоятелен обект в сграда идентификатор № 68134.901.883. 1. 8 с административен адрес гр. София, ул. "Кричим" № 12б, вх. А, ет. 3, ап. 8, обективиран в писмо изх. № 24 – 24290 от 8.10.2020 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ - гр. София. С посоченото писмо – индивидуален административен акт – на основание чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е допуснато изменение на кадастралния регистър на недвижимите имоти относно самостоятелен обект идентификатор № 68134.901.883. 1. 8 като са заличени като данни собственици относно жалбоподателите П. Н. Г. и К. Г., легитимиращи се с нотариален акт № 18, том CXXVIII, рег. № 52948, д. № 40184 от 21.10.2014 г. на Агенцията по вписванията. Съгласно чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР основанията за изменение на данните в кадастралния регистър са: 1. отпадане на основанието за извършено записване; 2. в случаите на ал. 2 и 3. В случаите на чл. 41, ал. 6. Макар и от оспорения акт да не става ясно в коя от трите хипотези на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР е процедирано одобреното изменение на кадастралния регистър, може да се направи предположение, че не се касае за втората и третата хипотеза. Това е така, тъй като втората хипотеза касае чл. 53, ал. 2 ЗКИР, който предвижда, че "При наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи", т. е. ако беше приел наличието на тази хипотеза административния орган би следвало да остави вписани в КР както жалбоподателите П. Г. и К. Г., така и заинтересованите страни пред първата инстанция, а именно Т. Т. и Ж. Т.. Третата хипотеза по чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР касае също съгласно чл. 41, ал. 6 ЗКИР вписване на всички лица при наличие на дублиращи се титули за собственост или вещни права, но при първоначалното създаване на кадастралната карта, т. е. и тя не е приложима в случая. По пътя на това изключване следва да се приеме, че оспореното изменение на КР е извършено в първата хипотеза на чл. 53, ал. 1, т. 2 ЗКИР, а именно отпадане на основанието за извършеното записване. В случая обаче не е налице това основание, тъй като записването на П. Г. и К. Г. в КР по отношение на самостоятелния обект в сграда е станало въз основа на представения от тях нотариален акт от 2014 г., който акт не е отменен или обезсилен по предвидения за това ред, съответно не е налице отпадане на основанието, въз основа на което те са били вписани в КР. Не може да се приеме, че е налице отпадане на основанието за записването им в КР с оглед на представеното по делото съдебно решение 2696 от 12.04.2019 г. по адм. д. № 15851/2014 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен иск с правно основание по чл. 108 за предаване на владението на обекта, заведен от П. Г. и К. Г. срещу Т. Т. и Ж. Т.. Това е така, тъй като с това решение не е отменен посочения нотариален акт от 2014 г., съответно това решение не води до отпадане на основание за извършеното записване. В случай, че административният орган е имал предвид именно това съдебно решение като основание за извършване на промяната и в случай, че е приел същото като индикатор за разрешен спор за собственост, то изменението на КР би следвало да е извършено на основанията по чл. 53а, ал. 1, т. 1 ЗКИР, а именно влезнало в сила съдебно решение, което обаче в случая не е така и не е посочено нито като правно основание нито в акта има мотиви в тази насока. Напротив това съдебно решение въобще и не е цитирано в акта. В връзка с изложеното считам, че не е налице посоченото в оспорения административен акт основание за заличаването на жалбоподателите в КР, съответно заличаването им е извършено в противоречие с материалния закон. Намирам, че оспореният административен акт е издаден не само в противоречие с материалния закон, но и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като не става ясно на кое точно основание административният орган е приел, че са налице основания за изменение на КР, като страните и съдът са поставени в положение да гадаят волята на административния орган, което пък води до нарушаване на правото на защита на страните. По изложените съображения считам, че оспореното съдебно решение на АССГ е неправилно и същото следва да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което се отменя оспореният административен акт. Съдия: /Славина Владова/