Решение № 12946 от 29.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8413/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по две касационни жалби на Главния архитект на община Стара Загора, чрез процесуалния му представител юрк. Бундова, и на К. С. Г., чрез процесуалния й представител адв. Петрунова, против решение 1923 от 07.06.2024г., постановено по адм.д. 699/2023г. по описа на Административен съд - гр. Стара Загора, с което по жалбата на П. К. И., Ц. Т. М. и А. П. М. управител на етажната собственост /ЕС/ с адрес гр. Стара Загора, [жк], [улица], [вх.], е отменена заповед 19 12 368 от 10.10.2023г. на главния архитект на община Стара Загора, с която на основание чл. 129 ал. 2 и чл. 110 ал. 1 т. 3 ЗУТ е одобрено изменение на план за застрояване /ПЗ/ за УПИ VI 525, кв. 699 по плана на гр. Стара Загора , като имота се отрежда жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване /Жк/ - високо етажно свободно основно застрояване с височина Ндо 24м. и устройствени показатели макс. плътност на застрояване 50%, макс. Кинт 2,5, мин. озеленена площ 40%, съгласно приложен проект. С решението е оставена без разглеждане жалбата на П. К. И. против заповедта. В касационната жалба на главния архитект на община Стара Загора се твърди неправилност на оспореното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и поради необоснованост отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че неправилно съдът е прложил чл. 22 ал. 6 ЗУТ, който е неотносим в конкретния случай. Напротив посочва, че в случая е налице хипотезата на чл. 22 ал. 3 ЗУТ и съответно приложимите разпоредби относно установяване на наличието на законово предвидените отстояния ас тези на чл. 31 ал. 2 и ал. 4 и чл. 32 ал. 1 и ал. 3 ЗУТ, които са били спазени при изработването и одобряването на спорния ПУП. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърлят жалбите срещу заповедта. Претендира разноски. В касационната жалба на К. Г. се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 2-9 т. 3 АПК. Навежда съображения, че съдът е направил необосновани изводи некореспондиращи със събраните доказателства и приетите по делото съдебно технически експертизи. Навежда съображения, че съдът е приложил неотносими към спора разпоредби на чл. 22 ал. 6 ЗУТ и чл. 81 от 7 от 22.12.2003г. и схематичните положения по приложение 2 от нея, вместо релевантните разпоредби на чл. 31 и 32 ЗУТ и чл. 22 ал. 3 ЗУТ.Навежда съображения и за недопустимост на решението като постановено по недопустими жалби, тъй като твърди, че жалбоподателите в първата инстанция П. К. И., Ц. Т. М. и А. П. М. управител на етажната собственост /ЕС/ с адрес гр. Стара Загора, [жк], [улица], [вход] не попадат в кръга на лицата по чл. 131 ал. 1 във връзка с ал. 2 ЗУТ, за които е налице правен интерес от оспорване на заповедта. Поради това иска решението да бъде обезсилено и да бъдат оставени без разглеждане жалбите на посочените жалбоподатели от първата инстанция и производството по делото прекратено. Алтернативно иска решението да бъде отменено и жалбите срещу заповедта да бъдат отхвърлени, а в случай, че бъде установено съществени нарушение на съдопроизводствените правила иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Претендира разноски за двете инстанции. Ответниците Ц. Т. М. и А. П. М., в качеството му на управител на етажната собственост /ЕС/ с адрес гр. Стара Загора, [жк], [улица], [вх], чрез процесуалния си представител адв. Димитров, изразяват становище за неоснователност на касационните жалби. Претендират разноски по представен списък. Ответникът П. К. И. не изразява становище по касационните жалби. Касаторът К. С. Г. изразява становище за основателност на жалбата на главния архитект на община Стара Загора, каквото становище застъпва и главният архитект по отношение на касационната жалба на Г.. Останалите ответници Община Стара Загора, М. С. Б., С. Д. Б., М. Е. Ж., П. Е. Ж., Т. П. Г., Я. Н. К., И. А. А., Н. Я. К. със съгласието на законен представител Я. Н. К., Едноличен търговец "М. - Г. Минчев", "Боби - Кар" ЕООД, Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител А. Г. Д., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител Ц. Т. М., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител С. С. С., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител Г. Т. М., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител П. К. И., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител М. А. М., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител Н. П. Н., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител Х. Г. Х., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител М. З. М., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител И. Г. У., Етажна собственост на [улица]бл. [номер] [вх.] с управител К. С. Б., не се явяват и не изпращат представители в открито съдебно заседание и не изразяват становище по касационните жалби. Прокурорът от Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационните жалби и неправилност на оспореното съдебно решение. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 211 от АПК, от надлежни страни, адресати на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, в частта, с която е отменена заповед 19 12 368 от 10.10.2023г. на главния архитект на община Стара Загора. В частта, с която се оспорва съдебното решение досежно оставянето без разглеждане на жалбата на П. К. И. против заповедта и прекратяване на производството по делото в тази му част касационните жалби и на К. С. Г. и главния архитект на община Стара Загора са недопустими, като подадени от лица, за които не е налице правен интерес от оспорване на решението в тази му част. Това е така, тъй като касаторите не са адресати на тази част на решението и в тази му част, то не засяга техни права или законни интереси и не създава задължения за тях, съответно не е неблагоприятно и те не са адресати на тази част на решението. Поради това в тази част касационните жалби следва да бъдат оставени без разглеждане. Разгледани по същество в допустимата си част касационните жалби са неоснователни. За да постанови оспореното решение АС гр. Стара Загора е приел на първо място, че жалбите на ЕС на с адрес гр. Стара Загора, [жк], [улица], [вх.], чрез процесуалния и на Ц. Т. М. са допустими, тъй като УПИ VI 525 по действащия план на гр. Стара Загора е бил отерден с предназначение за обществено обслужване и с предвидено застрояване, което е ниско с височина до 10 м., а с оспорената в производството заповед се променя неговото предназначение от такова за обществено обслужване в такова за комплексно жилищно сторителство с предвидено застрояване на жилищна сграда с височина до 24м. Съдът е приел, че посочените жалбоподатели като собственици на жилища и на ограничени вещни права в УПИ I 434, който е съседен на имота, предмет на плана, са заинтересовани от оспорването именно поради това, че е променено предназначението му. Изложил е съображения, че само това е достатъчно да обоснове правен интерес на тези жалбоподатели от оспорване на заповедта, като в изложението е констатирал и наличие на намалени отстояния, наличието на които е приел въз основа на графичната част на плана, като е извел допълнителен извод за допустимост на оспорването и поради тези предпоставки. За се произнесе по съществото на спора съставът на АС гр. Стара Загора е приел, че заповедта, предмет на производството е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, без допуснати нарушения на административно производствените правила от категорията на съществените, но при неправилното приложение на материалния закон. Направил е извод, че винаги, когато се касае за застрояване в квартал отреден за комплексно застрояване, разстоянията между сградите новопредвидени и съществуващи винаги е по правилата на комплексното застрояване, включително в хипотезата на чл. 22 ал. 3 ЗУТ в отделен УПИ, по аргумент от чл. 22 ал. 6 изр. последно ЗУТ във връзка с чл. 81 от Наредба 7 от 2003г. за правилата и нормативите по устройство на територията и отделните устройствени зони. Приел е, че в тези случаи са неприложими разпоредбите за отстояния до страничните регулационни линии, а се взема предвид изискуемото по приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7/2003г. отстояние между сградите, което правило е специално спрямо общите изисквания на чл. 31 и чл. 32 ЗУТ. Приел е, че при издаване на оспорената заповед е било приложено по благоприятно за заявителя, но неприложимо в случая правило, вместо императивните разпоредби на чл. 81 от Наредба 7/2003г., съответно е достигнал до извод за допуснати намалени отстояния между новопредвиденото застрояване и съществуващи сгради в отклонение с императивните разпоредби на закона. Поради това е приел заповедта за незаконосъобразна и я е отменил. Решението е правилно като краен резултат, но по съображения различни от изложените в него. Необосновано съдът е приел допуснати намалени остояния без да събере съответни доказателства с използването на специални знания, с каквито не разполага, още повече, че изводът е формиран на база на специалното приложение 2 към чл. 81 от Наредба 7 от 2003г. При постановяване на решението съдът е излезнал извън рамките на предмета на контрол, който се ограничава от приетото и отразено съдържание на оспорения административен акт. Изводите на първоинстанционния съд са базирани на правни основания, които не се съдържат в оспорения акт. Въпреки това решението е правилно като краен резултат по следващите съображения. Видно от доказателствата по делото с оспорената в производството заповед на основание чл. 129 ал. 2 и чл. 110 ал. 1 т. 3 ЗУТ е одобрено изменение на план за застрояване /ПЗ/ за УПИ VI 525, кв. 699 по плана на гр. Стара Загора , като имота се отрежда жилищна устройствена зона с преобладаващо комплексно застрояване /Жк/ - високо етажно свободно основно застрояване с височина Ндо 24м. и устройствени показатели макс. плътност на застрояване 50%, макс. Кинт 2,5, мин. озеленена площ 40%, съгласно приложен проект. Изменението на подробните устройствени планове може да бъде правено по изключение и само на някое от предвидените в чл. 134 ал. 2 във връзка с ал. 1 основание. В случая в оспорената заповед не е посочено правно основание, въз основа на което е направено изменението на плана за застрояване, което само по себе си представлява нарушение на административно производствените правила от категорията на съществените, тъй като препятства както заинтересованите страни, така и съда да разбере на какво и дали е налице законово основание за изменение на плана за застрояване. Това е достатъчно основание за незаконосъобразност на заповедта. Освен това видно от оспорената заповед, както и от събраните в хода на производството доказателства с нея е променено и предназначението на УПИ VI 525, като същото от отредено за обществено обслужване, става отредено за комплексно застрояване. Отреждането и определяне на предназначението на имота по подробния устройствен план е предмет на регулационния план, а не на застроителния, а в случая без да е допуснато изменение на регулационния план е променено предназначението на имота, съответно това също представлява нарушение от категорията на съществените. Посочените допуснати съществени нарушения на административно производствените правила са достатъчно основание да се приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна, но по посочените различни съображения, а не по приетите от първоинстанционния съд. По изложение съображения оспореното съдебно решение като правилно като краен резултат в частта, с която е отменена заповедта, предмет на производството, следва да бъде оставена в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касаторите за присъждане на разноски по делото, а искането на ответниците по касация Ц. Т. М. и А. П. М., в качеството му на управител на етажната собственост /ЕС/ с адрес гр. Стара Загора, [жк], [улица], [вх.], в тази връзка като направеното своевременно и доказано, приложени са доказателства за сторени разноски, които са заплатени, е основателно, поради което Община Стара Загора следва да бъде осъдена да заплати на двамата посочени ответници по касация общата сума от 1300 лв. Воден от горното и на основание чл. 210 ал. 1 и чл. 221 ал. 2 от АПК Върховният административен съд, състав на второ отделение