Решение № 12031 от 8.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6975/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган (УО) на Оперативна програма Иновации и конкурентоспособност (ОПИК), подадена чрез пълномощник, против решение 1835 от 21.05.2024 г. по адм. д. 233/2024 г. на Административен съд - Плевен, с което съдът е отменил негово решение от РД-02-16-82 от 16.02.2024 г. за определяне на финансова корекция на ДСД ЕООД. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че от установената фактическа обстановка по делото съдът е извел погрешни правни изводи както по тълкуването на приложимите материалноправни норми, така и по отношение на фактите. Навежда доводи за неправилност на първоинстанционния извод за немотивираност на административния акт и твърди, че в решението за определяне на финансова корекция е посочена като нарушена правната норма на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и в частност принципът на икономичност. Счита за неправилни изводите на съда, че не е установено приетото от органа нарушение и липсва нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Иска отмяна на решението и произнасяне по съществото на спора с отхвърляне на подадената от дружеството жалба. Претендира разноските по делото. Ответникът ДСД ЕООД, чрез пълномощник, оспорва касационната жалба като неоснователна. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че в изпълнение на сключен между страните административен договор за безвъзмездна финансова помощ за проект Възстановяване на МСП чрез подобряване на енергийната ефективност бенефициерът ДСД ЕООД е отправил запитване за оферта за изпълнение на дейност по "доставка и монтаж на системи за хибридна вентилация . Получени са две оферти. На първо място е класирана офертата на АЙРИУС БЪЛГАРИЯ ЕООД с предложена цена 325 440 лв. с ДДС или 271 200 лв. без ДДС и дружеството е избрано за изпълнител. Втората оферта е с предложена цена 334 780 с ДДС или 278 984 лв. без ДДС. По регистриран сигнал за нередност ръководителят на УО е издал оспореното пред първоинстанционния съд решение РД-02-16-82 от 16.02.2024 г. С него органът е приел, че възложителят е допуснал нарушение на чл. 3.8.1 от ДБФП, чл. 1.2. от Общите условия, т. 1 от Условията за изпълнение на проекти, чл. 4, пар. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 и чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046, тъй като възложителят не е осигурил две съпоставими оферти съгласно изискванията на процедурата и е допуснал оценяване на оферти, чиито оференти са свързани лица, което би могло да доведе до договаряне на условия, различни от обичайните. Приел е, че нарушението представлява нередност по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ поради нарушаване на принципите на добро финансово управление в съответствие с изискванията на чл. 33, чл. 36, пар. 1 и чл. 61 от Регламент (ЕС) 2018/1046 и по-конкретно на принципа за икономичност. Нарушението е посочил като нередност по т. 2 от Приложение 2 към чл. 2, ал. 3 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (загл. на Наредбата изм. ДВ, бр. 59 от 2024 год.) (Наредбата) и е определил финансова корекция от 25% върху поисканите за възстановяване разходи по административния договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ с бенефициер ДСД ЕООД. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената в чл. 73, ал. 1 ЗУСЕФСУ форма, при спазване изискването на чл. 73, ал. 2 от същия закон, но в противоречие с материалноправните разпоредби. Съдът е приел, че административинят орган не е посочил норма от съюзното или свързаното с него национално право, която е нарушена, което сочи на липса на мотиви на административния акт. Приел е също, че няма нарушение на административния договор, защото съгласно чл. 2.1 от договора е допустимо да се представят оферти, които са с до 15% по-висока стойност, надвишаваща посочената от УО. Относно твърдяната свързаност между лицата, които са подали оферти съдът е обосновал, че УО не е изисквал от дружеството да проверява дали между лицата, които подават оферти, не съществува свързаност по смисъла на Търговския закон. Освен това е приел, че в административния акт не е посочена хипотезата на чл. 71, ал. 1, т. 1 ЗУСЕФСУ за наличие на конфликт на интереси, поради което това твърдение не трябва да се проверява от съда. Обосновал е краен извод за липса на нарушение на съюзното или на свързаното с него национално право, поради което не е допусната нередност, за която да бъде определена финансова корекция. Така мотивиран, съдът е отменил атакуваното решение на ръководителя на УО като незаконосъобразно. Решението е правилно, но по различни от изложените мотиви. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма на акта и при спазване на изискуемото административно производство. Спорът е по приложението на материалния закон. Законовата регламентация за контрол върху разходването на средства по административните договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ със средства от ЕСИФ, включва механизъм за проверка за нарушаване на принципите по чл. 4, пар. 8, чл. 7 и чл. 8 Регламент (ЕС) 1303/2013 чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ; за нарушаване на изискването за дълготрайност на инвестициите, посочен в чл. 71 от Регламент (ЕС) 1303/2013 чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗУСЕФСУ, както и за неизпълнение на одобрени по проекта индикатори чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Наличието на която и да било хипотеза обосновава съответното самостоятелно основание за определяне на финансова корекция. Безспорно е, че разходването на средства от бюджета на Европейския съюз поражда необходимостта от последващо проследяване на дейностите по експлоатацията на придобитите по проектите активи, по постигане на заложени индикатори и поставени цели. В този смисъл и с цел проверка на законосъобразното разходване на средства от ЕСИФ след приключването на изпълнението по конкретния договор законодателят е въвел посочените три хипотези чл. 70, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 7 ЗУСЕФСУ, съставляващи основания за определяне на финансова корекция. Сходството между фактическите състави на посочените основания е, че всеки от тях представлява самостоятелен механизъм за контрол върху разходването на средствата от ЕСИФ/ЕФСУ на етап след приключването на изпълнението по конкретния договор и верифициране на средствата от ЕСИФ по същия. Отделно от етапа на контрола фактическият състав на всеки от тези механизми е самостоятелен. Един е при установяването на несъответствие с определените в проектното предложение индикатори, друг е при констатирането на недобро съотношение между използваните ресурси, предприетите действия и постигането на заложените цели, и трети е при липсата на дълготрайност на инвестицията. В случая приетата от административния орган за нарушена разпоредба на чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗУСЕФСУ предполага спазване на принципа по чл. 4 пар. 8 от Регламент (ЕС) 1303/2013 - на добро финансово управление, но в съответствие с изискванията на чл. 33, параграф 1 Регламент (ЕС) 2018/1046. Съгласно чл. 33, § 1 бюджетните кредити се използват в съответствие с принципа на добро финансово управление и следователно се изпълняват, като се спазват: а) принципът на икономичност, според който ресурсите, използвани от съответната институция на Съюза за осъществяване на нейните дейности, се предоставят своевременно, в подходящо количество и качество и на най-добрата цена; б) принципът на ефикасност, който е свързан с най-доброто съотношение между използваните ресурси, предприетите дейности и постигането на целите; в) принципът на ефективност, който е свързан със степента, в която се постигат поставените цели посредством предприетите дейности. Административният орган е вписал в акта текста на нормата, касаеща тези принципи, но изброяването им не значи отнасяне на фактите към правната квалификация в частта за всеки принцип. В решението си ръководителят на УО е приел, че е нарушен принципа на икономичност. В този смисъл, за да обоснове от фактическа страна извода си за нарушение на принципа на икономичност, органът следва да извърши анализ на начина, по който е предоставена съответната безвъзмездна финансова помощ, като при извод за несвоевременно, в неподходящо количество и качество и на недобра цена такава, би могъл да обоснове нарушение на посочената разпоредба. Административния орган е обосновал, че бенефициерът не е спазил подхода, указан от УО при закупуване на активи без провеждане на процедура за избор на изпълнител, както и че между оферентите по процедурата за доставка е съществувала свързаност, която би могла да доведе до уговаряне на условия и цени, различни от обичайните. Посоченото не обосновава нарушаване на принципа за икономичност. Установяването на фактическото основание означава органът да докаже наличието на конкретните правнорелевантни факти и обстоятелства, изпълващи състава на съответната правна норма, които са го мотивирали да издаде административния акт с конкретното му съдържание. Задължението за установяване на фактическото основание за издаване на административния акт не може да бъде изпълнено посредством цитиране на разпоредбата, послужила като правно основание за неговото издаване, нито с бланкетни твърдения. В тази насока правилен е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на нарушението на принципите за добро финансово управление и в частност принципа за икономичност в съответствие с изискванията на чл. 33 от Регламент (ЕС) 2018/1046 при разходване на европейски средства от страна на "ДСД" ЕООД. Липсата на нарушение обосновава липса на елемент от фактическия състав на твърдяната нередност, поради което и незаконосъобразно е определена финансовата корекция. Предвид изложеното, като е приел извод за незаконосъобразност на административния акт поради постановяването му в противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона и го е отменил, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Обжалваното решение не страда от наведените в касационната жалба пороци. При извършената служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 АПК касационният съд не установи други основания, водещи до неговата отмяна. С оглед изхода на настоящия спор и своевременно направеното от касационния ответник искане за разноски, в полза на ДСД ЕООД се дължат съдебни разноски за настоящата инстанция. Видно от представените доказателства за заплащането им, дружеството е платило адвокатско възнаграждение за защита пред настоящата инстанция в размер на 3000 лв. Направеното от насрещната страна възражение за прекомерност на претендираните съдебни разноски е бланкетно и немотивирано. По същество е неоснователно предвид материалния интерес по делото, неговата фактическа и правна сложност, както и проявената процесуална активност на пълномощника на страната в съдебното производство. Съдът съобрази и тълкуването, дадено в решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Воден от горното, Върховният административен съд