Решение № 15615 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2011 г.

Решение № 15615 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 3657/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите (Д "ОУИ") срещу Решение № 109/24.01.11 г. по адм. д. № 2557/10 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е обявен за нищожен Ревизионен акт (РА) № 031000184/27.04.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 455/5.07.2010 г. на Д "ОУИ" с който на "Омега България" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.06 г. в размер на 24 000 лв. и лихви в размер на 2516,17 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушени, нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено решение по същество, с което да се потвърди обжалвания РА и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът "Омега България" ООД, редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното Решение № 109/24.01.2011 г. по адм. д. № 2557/10 г. по описа на АС - Варна е обявен за нищожен РА № 031000184/27.04.2010 г., издаден от орган по приходите при Териториална дирекция на Национална агенция за приходите - Варна, потвърден с Решение № 455/05.07.2010 г. на Д "ОУИ", с който на "Омега България" ООД са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 11.06 г. в размер на 24 000 лв. и лихви в размер на 2516,17 лв. За да обяви нищожността на обжалваната част от РА административният съд е приел, че данъчната ревизия не е възложена от компетентен орган и при условията на чл. 133 от ДОПК, поради наличието на Акт за прихващане или възстановяване № 6-20175/15.01.07 г., с който на дружеството е възстановена сумата 15854,10 лв. - ДДС за възстановяване за данъчен период 1.11.06 г. - 30.11.06 г. Така постановеното съдебно решение е правилно и законосъобразно. Няма спор между страните по делото и се установява от приетия като писмено доказателство АПВ, че този акт е издаден за идентични данъчен период и данъчни задължения, които са определени и с РА в частта относно ЗДДС, която е прогласена за нищожна от решаващият съд. АПВ е влязъл в сила като необжалваем, поради което за изменение на данъчни задължения, определени с него е предвиден специален ред и изчерпателно изброени основания. С АПВ № 6-20175/15.01.07 г. органите по приходите са приели като дължима на дружеството сумата 15854,10 лв. - ДДС за възстановяване за данъчен период 1.11.06 г. - 30.11.06 г., посочена в СД по ЗДДС и е допустимо изменение на влезлия в сила данъчен акт единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена от началника на сектор "Ревизии и проверки - 1". Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за този данъчен период за определяне на данъчни задължения по ЗДДС е нищожен. Правните изводи на решаващият съд са изцяло съобразени и с Решение № 9263/9.07.2009 г. г. по адм. д. 4313/09 г. по описа на Върховния административен съд, Първо отделение, с което е прогласена нищожността на РА № 0301927/7.08.2007 г. в частта с която на "Омега България" ООД са установени задължения за ДДС за д. п. м. 11.2006 г., както и с преобладаващата практика на ВАС. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от Конституцията на Република България, се присъединява към изразеното в съдебни решения становище на мнозинството състави на Върховния административен съд, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/07 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по-облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за този данъчен период задължения по ЗДДС води и до материална компетентност на издателя на РА в тази му част. По изложените съображения обжалваното съдебно решение като правилно, законосъобразно и обосновано следва да бъде оставено в сила. Касационната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения при разглеждане на спора пред АС - Варна и при постановяване на атакуваното решение. С оглед изхода на спора и липсата на претенция за разноски от ответника в касационното производство, разноски не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение,