Решение № 9144 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2012 г.

Решение № 9144 от 20.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11416/2012 г., III о., докладчик съдията Жанета Петрова Заместник - изпълнителният директор на Държавен фонд "Земеделие" е подал касационна жалба срещу решение № 53/1.08.2012 г. по адм. дело № 91/2012 г. по описа на Административния съд - Търговище, с което е бил отменен издадения от този орган акт № 01-6500/24694 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане в размер на 8 782,80 лева по отношение на Селиме Хасанова Хюсеинова във връзка с подаденото от нея заявление за единно плащане на площ за 2009 г., с уникален идентификационен номер 25/230709/40326. Направени са оплаквания за неправилност на решението поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон и е поискано да бъде отменено с постановяването на друго, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт, като се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответницата Селиме Хасанова Хюсеинова е поискала отхвърлянето на жалбата и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура е дал заключение, че решението е неправилно и следва да се отмени. Върховният административен съд, като провери правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Административният съд е установил, че Селиме Хасанова Хюсеинова подала до Държавен фонд "Земеделие" общо заявление за единно плащане на площ за 2009 г. по Схемата за единно плащане на площ с уникален идентификационен номер 25/230709/40326. След разглеждане на заявлението, на земеделския производител била отпусната субсидия в размер на 3 776, 54 лева по Схемата за единно плащане на площ за 23.27 хектара земя и субсидия в размер на 5 006, 26 лева по НР 1 - Планински райони за 23,27 хектара земя. Впоследствие, в резултат на извършени от Министерството на земеделието и храните допълнителни анализи и проверки, получената субсидия била определена като недължимо платена. Заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд " Земеделие " издал акт № 01-6500/24694 от 14.04.2011 г. за установяване на публично държавно вземане по отношение на Селиме Хасанова Хюсеинова, общо в размер на 8 782,80 лева. От правна страна съдът приел, че административният орган е нарушил чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Не били посочени фактически и правни основания за издаването на административния акт, което препятствало проверката на акта за съответствие с материалния закон. Допуснати били и други, съществени нарушения на административнопроизводствените правила - на чл. 8, 12, 26, 28, 34, 35 и 36 от Административнопроцесуалния кодекс, които също обосновавали отмяната на административния акт. Съдът констатирал и нарушение на материалния закон във връзка с установяването на публично държавно вземане. Отпуснатата субсидия не подлежала на връщане, тъй като липсвало недобросъвестно поведение на производителя. Грешките при отпускането на субсидията се дължали на действия на администрацията, поради което следвало да се приложи чл. 73, т. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията, предвиждащ изключение от задължението за връщане на получени в нарушение на закона суми за подпомагане. Касационната инстанция намира, че при постановяване на решението не са били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и противоречие с материалния закон. Изводът на административния съд за нарушение на административнопроизводствените правила поради отсъствието на съществени мотиви на акта за установяване на публично държавно вземане е правилен и следва да бъде споделен. Разпоредбата на чл. 59, ал. 2 АПК урежда необходимото съдържание на административния акт, между които и фактически и правни основания за издаването му. Неизлагането на фактите, които са от значение за случая, препятства упражняването на контрол за законосъобразност на оспорения акт, поради което се възприема като порок, водещ до отмяната на административния акт. Издателят на акта за установяване на публично държавно вземане не е отразил резултатите от извършените проверки конкретно по отношение на земеделските земи, одобрени за подпомагане по заявлението на Селиме Хасанова Хюсеинова, нито е посочил конкретните причини, поради които впоследствие площта е била характеризирана като недопустима за подпомагане. Фактическите и правни основания не могат да се изведат от представените пред съда писмени доказателства. Съобразно правилата на административния процес, съдът не може да прави собствени фактически констатации и да се произнесе вместо административния орган, като замести липсващите съображения на органа със свои. Отпадането на площи от земеделските площи, допустими за подпомагане за 2009 г., в резултат на актуализиране на данните в системата за идентификация на земеделските парцели през 2010 г., е следвало да се интерпретира в съдържанието на административния акт заедно с индивидуализиращите случая факти. За да се приеме, че получената сума е недължимо платена и подлежи на възстановяване, актът следва да съдържа, както данни за заявяването на площ, недопустима за подпомагане, така и данни за умишлено или небрежно допуснати нередности при подаване на заявлението от страна на земеделския производител. Този извод се налага при логическото тълкуване на разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004, която урежда изключение от общото правило, че ако е извършено недължимо плащане, земеделският стопанин възстановява въпросната сума заедно с лихва. Според текста на разпоредбата, недължимо платените суми не подлежат на възстановяване, ако компетентните органи са допуснали грешка при разрешаването им и ако грешката е от такъв характер, че не е очевидна за земеделския производител. Тъй като оспореният акт за установяване на публично държавно вземане не съдържа констатации, че плащането на помощта е следствие на неточно деклариране на площи от страна на земеделския производител, извършено умишлено или по небрежност, съдът законосъобразно е приложил разпоредбата на чл. 73, ал. 4 от Регламент (ЕО) № 796/2004. Поради това касационната инстанция намира, че постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. В становище от 16.01.2013 г. касационният жалбоподател е направил възражение за прекомерност на заплатеното от ответницата адвокатско възнаграждение. Пред касационната инстанция е представен договор за правна защита и съдействие от 1.11.2012 г., от който е видно, че Селиха Хюсеинова е заплатила възнаграждение за адвокат за защита пред касационната инстанция в размер на 615 лева. Касационната инстанция намира, че заплатеното възнаграждение е прекомерно спрямо фактическата и правна сложност на делото. По този вид дела съществува непротиворечива съдебна практика. Защитникът не се е явил в проведеното по делото съдебно заседание, а е изпратил по пощата кратки писмени бележки в подкрепа на обжалваното съдебно решение. За осъществяването на процесуално представителство по дела от административен характер се начислява адвокатско възнаграждение по реда на чл. 8 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с § 2 от допълнителните разпоредби на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения възнаграждението за адвокат следва да се присъди на ответницата по жалбата в размер на 450 лева. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд