Решение № 12747 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2016 г.

Решение № 12747 от 24.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 4798/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на СГКК - гр. Варна, срещу решение № 490/09.03.2016 г. по адм. дело № 3264/2015 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът: кмета на община-Варна, редовно призован не се явява и не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - юрисконсулт Вълнаева, е постъпил отговор, с който оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Варна е отменил Заповед № 18-8148/19.10.2015 г. на началника на СГКК - Варна, обективираща отказ от издаване на скица за ПИ с идентификатор 10135.5406.1083 по КККР на гр. Варна по заявление на община-Варна, като незаконосъобразна. За да постанови този резултат съдът е приел, че отказът е материално незаконосъобразен, тъй като в нарушение на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, органът дължи издаването на комбинирана скица за имота, която да отразява спора за материално право между община-Варна и вписания в регистъра собственик, а именно "застъпването" между претендираното право и отразеното такова в действащата КККР за този имот. Решението е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът дължи проверка за законосъобразност на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, спрямо фактите посочени в него, послужили за издаването му. Съдът не е обвързан от посоченото от органа правно основание, а дължи служебна проверка за наличие на правни основания за издаване на акта. Съгласно чл. 172а, ал. 2 от АПК решението трябва да съдържа мотиви, в които да се посочват становищата на страните, фактите по делото и правните изводи на съда. В случая, в нарушение на цитираната разпоредба, съдът е изложил правни изводи несъответни на фактите и на приложимия за тях материален закон. В този смисъл липсват същински мотиви по предмета на спора, каквито съдът е бил длъжен да изложи. По делото е установено, че административното производство по издаване на процесната заповед, е образувано по заявление на кмета на община -Варна за издаване на скица за ПИ, на основание чл. 55, ал. 1 и сл. от ЗКИР / ред. Д. в., бр. 49/2014 г./, което представлява административна услуга по смисъла на § 1, т. 2, б."в" от ДР на ЗА и което, съгласно § 8 от ПЗР АПК се подчинява на производството за издаване и обжалване на ИАА по АПК, вкл. и отказите за извършването на услугата, както е в случая. В това производство съдът дължи проверка за наличие на законовите предпоставки за извършване на услугата по чл. 55, ал. 1 и сл. от ЗКИР, които нямат нищо общо с предпоставките за изменение на КККР поради непълнота или грешка, на основание чл. 54, ал. 1 и 2 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, както неправилно е прието от съда. Приложението на чл. 54, ал. 2 от ЗКИР /в цит. ред./ е относимо към производство по чл. 51, ал. 1, т. 2 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 49/2014 г./, образувано по заявление за изменение на КККР, след одобряване на първоначалната КККР за съответната територия, поради наличие на непълноти или грешки, каквото производство в случая не е налице. Като е изложил мотиви относими към друго административно производство, а не към действително образуваното такова по чл. 55 от ЗКИР, съдът е допуснал съществено нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК, което прави обжалваното решение неправилно. Като неправилно същото следва да бъде отменено, а делото върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав, за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. При този изход по касационната жалба разноските, претендирани от ответника, ще бъдат присъдени от първоинстанционния съд на когото делото се връща за ново разглеждане, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение