Решение № 8816 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2020 г.

Решение № 8816 от 6.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 3521/2020 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив, представено от адв. В. Георгиев, срещу решение № 75/10.01.2020 г. на Административен съд Пловдив по адм. д. № 3229 по описа за 2019 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 289/20.09.2019 г., издаден от директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/. Конкретни са доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Сочи пропуск на съда да възприеме наведените от него доводи за неизпълнение от директора на БДИБР на задължението му по § 3, ал. 2 от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване /ТТВПВОЗ/; за неправилно посочване в АУПДВ на относимите правни основания; за липса на конкретизация относно мястото на водоползване и на съоръженията, чрез които то ще се реализира; за неправилно позоваване в АУПДВ на чл. 12 от действащата тарифа. Иска отмяна на решението в отхвърлителната му част и отмяна на съответната част на АУПДВ или отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на административния съд. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения АС Пловдив АУПДВ № 289/20.09.2019 г. са установени в тежест на "Водоснабдяване и канализация" ЕООД - Пловдив задължения за такса за водовземане от подземни води за отчетни периоди 2014 – 2017 г. по разрешително № 31510017/20.06.2007 г. в общ размер ЗЗ 713. 76 лева с лихви за забава 10 542. 10 лева. Фактически основания за издаването на акта са разрешеното на адресата на акта водовземане по разрешителното от подземни води чрез шест броя тръбни кладенци, разположени в имот № 000695 в м. "Полуорман Зимгерин", землище на с. Чоба, общ. Брезово, обл. Пловдив; упражненото право на водовземане през отчетни периоди 2014 – 2017 г. и пропускът да се платят такси за водовземане. Размерът на таксите е изчислен по декларирания по реда на чл. 194б ЗВодите от касатора отнет при водовземането обем вода и при цена 0. 02 лева/куб. м. Актът е издаден на основание чл. 195б, ал. 1 и ал. 2; чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" и чл. 194, ал. 6 от Закона за водите във вр. с чл. 166 ДОПК и с позоваване на разпоредби от Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване (отм.); и действащата тарифа със същото наименование. С първоинстанционното решение е отхвърлено оспорването срещу АУПДВ. По констатациите на първостепенния съд "Водоснабдяване и канализация" ЕООД е титуляр по разрешително № 31510017 от 20.06.2007 г. за водовземане с цел питейно-битови нужди от подземен воден обект BG3 G00000 N018; водовземането се осъществява с шест броя тръбни кладенци, при разрешено годишно водно количество 283 820 куб. м. Срокът на действието на разрешителното е до 20.06.2032 г. Според съда е установено на водния обект да е монтирано измервателно устройство в констативния протокол от 02.04.2018 г. За всеки от отчетните периоди водоползвателят е подавал в БДИБР справки и декларации по чл. 194б ЗВ, в които е посочил използваните водни количества и е изчислил дължимите такси. Длъжностни лица от БДИБР са извършили проверка за определяне на ползваните водни количества и дължимите такси според декларациите на титуляра на разрешителното, за което са съставени протоколи. След кореспонденция с титуляра е образувано производство за установяване на публичното държавно вземане, за което е изпратено уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК. При липса на доброволно изпълнение в срока по уведомлението е издаден АУПДВ, в който размерът на таксата е определен по отчетни периоди при цена 0. 02 лв/куб. м. Съдът е приел, че вземането за такса за водовземане съществува в определените с АУПДВ размери. Определянето на отнетия воден обем е по представена от титуляра на разрешителното по реда на чл. 194б, ал. 1 ЗВ информация, като отчитането на иззетите води е в изпълнение на задължение на същия субект по чл. 48, т. 6 ЗВ. Правомощието на директорите на басейнови дирекции за установяване на вземания за незаплатени такси по чл. 195а, ал. 1 ЗВ следвало от нормите на чл. 195б, ал. 1 и ал. 2 ЗВ. Определянето на конкретният размер на таксите се извършвало при единичен размер на таксата по чл. 10, ал. 2, т. 1 и чл. 12, ал. 1, т. 1 от тарифите. Вторите алинеи на чл. 10, ал. 2 и на чл. 12 от действащата тарифа не съдържали точки, а представлявали таблици, поради което с точката след алинеята издателят на акта означил номера на реда в таблицата. Липсвало несъответствие между декларираните от жалбоподателя и посочени в АУПДВ отнети водни количества. Не било установено задълженията да са погасени. Акцесорното задължение за лихва съществувало предвид наличието на падеж на задълженията за плащане на такса и фактът на забавата. В мотивите на съдебния акт са дава отговор на доводите за нарушение на § 3, ал. 2 от Тарифата и за липса на индивидуализация на целта на водоползване и на мястото на водовземане. Първоинстанционният съдебен акт е правилен. Използването на водите и водните обекти за стопанска дейност е възмездно /чл. 8, ал. 2 ЗВ/. За водовземането от подземни води, като форма на правото на използване на водите, се дължи такса за водовземане /чл. 194, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗВ. Таксата се определя на база отнетия воден обем до новелата на чл. 194, ал. 2 ЗВ от ДВ бр. 58/2015 г., като след изменението на нормата е дължимо съобразяване и с нормите на водопотребление, определени в наредбата по чл. 117а ЗВ /когато целите на водопотреблението са измежду тези по чл. 3, ал. 2 от Наредбата за нормите за водопотребление/. Правилото е, че отнетият при водовземането обем вода се измерва с измервателни устройства, отговарящи на нормативните изисквания /чл. 194а, ал. 1 ЗВ/. В приложимата за отчетни периоди 2014 – 2016 г. ТТВПВОЗ (отм.); е предвидено изключение в случаите на повреда или несертифициране на измервателното устройство – при изчисляването на таксата за водовземане се взема предвид разрешените количества по разрешителното. За отчетната 2017 г. по действащата ТТВПВОЗ същото разрешение за определяне на таксата е дадено с чл. 7, ал. 2, но само при повреда на измервателното устройство. В случая отнетият воден обем е посочен от касатора в информацията/декларацията по чл. 194б ЗВ. Тази декларация е с характер на извънсъдебно признание, което с арг. от чл. 175 ГПК се преценява с оглед на всички обстоятелства по делото. Към тези обстоятелства се отнася извършената от директора на БДИБР проверка по реда на чл. 194б, ал. 3 ЗВ на информацията по декларацията /такава проверка е възложена на длъжностни лица от дирекцията и за резултатите й са съставени посочените в първоинстанционното решение протоколи/. Без да са установени несъответствие с информацията по чл. 194б, ал. 3 ЗВ не е било дължимо издаване на АУПДВ за коригиране на декларацията по реда на чл. 194б, ал. 4 ЗВ. Извънпроцесуално и поради това без значение за законосъобразността на АУПДВ е неизпълнението от директора на БДИБР по § 3, ал. 2 от ДР на ТТВПВОЗ да съобщи с уведомлението за дължимите такси по чл. 9, ал. 4 или 5 от тарифата титуляря на разрешителното за актуалните цени на водовземането, които ще бъдат приложими при определяне на дължимите такси за 2017 г. А и цените по чл. 12, ал. 1 по позиция № 1 от действащата тарифа за ползване на отнета вода за обществено питейно-битово водоснабдяване за 2017 г. е идентична с цената по чл. 10, ал. 1, позиция № 1 по отменената тарифа. Позоваването в АУПДВ на тези разпоредби не е некоректно /макар позициите от таблиците на алинеите да са посочени като точки/. Обратно на приетото от съда, но без ефект върху правилността на решението му, и след новелата на чл. 194б, ал. 4 ЗВ с ДВ бр. 98/2018 г. за директорът на басейнова дирекция съществува задължение за уведомяване на титуляря на разрешителното за размера на дължимата такса и за срока на плащане, но източник на задължението е чл. 9, ал. 4 от Тарифата. Делегацията от чл. 194, ал. 6 ЗВ е достатъчно широка, та в обхвата на правомощието на Министерския съвет да регулира обществените отношения по начина и реда на изчисляване и плащане на таксите по чл. 194, ал. 1, т. т. 1-3 ЗВ да се включи и създаване на задължение на администрацията за уведомяване за съществуването и размера на задължението. Затова и новелата на ЗВ с отпадането на задължението за уведомяване по чл. 194б, ал. 4 ЗВ не обуславя противоречие на чл. 9, ал. 4 от Тарифата със закона, което с арг. от чл. 5, ал. 1 АПК да изключи прилагането на нормативния акт от по-ниска степен. Не се основава на съдържанието на съдебния акт доводът за липса на мотиви за начина на определяне на отнетия воден обем. Съдът е посочил, че в протокола от 02.04.2018 г. е отразено наличие на средства за измерване, като отнетият воден обем е определен по декларациите на задълженото лице. Основание за издаване на конкретния АУПДВ е неизпълнението на водоползвателя на задължението му да заплати таксите по реда на чл. 195а, ал. 1 ЗВ /вж. чл. 195б, ал. 1 ЗВ/. Задължението му е обвързано с качеството титуляр на разрешително за право на водовземане. Описанието на водния обект, местата на използването и на съоръженията за използване на водите се съдържа в разрешителното за водовземане /вж. чл. 56, ал. 1, т. т. 7, 8 и 11 ЗВ/. Субектът, извършил разрешено ползване на води, е дължал такса за водовземане от подземни води. Определянето с АУПДВ на задължения за такса за водовземане е правомерно, а отхвърлянето на оспорването срещу утежняващия акт с първоинстанционното решение – правилно. Правилното решение следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение