Решение № 12456 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2010 г.

Решение № 12456 от 26.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4413/2010 г., I о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 28 от 09.02.2010 г., постановено по адм. д. № 391 по описа за 2009 г. (погрешно изписано по описа за 2008) Административен съд - Велико Търново, първо отделение, II-ри състав, е отменил Ревизионен акт № 110800387/20.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Ловеч, потвърден с решение № 166/27.04.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, в частта с която на "Фелдбахер Фрут Партнърс България" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в размер на 17 836.31 лв. и са начислени лихви в размер на 1 358.23 лв., като е осъдил Д"ОУИ"-гр. Велико Търново да заплати на жалбоподателя разноски в размер на 652.10 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Ангел Павлов Манов- директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Велико Търново. В същата се прави оплакване, че в решението на Великотърновския административен съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да отмени решението на Великотърновския административен съд в обжалваната му част и вместо него да постанови друго такова, с което да потвърди ревизионния акт изцяло. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Фелдбахер Фрут партнърс България" ЕООД, чрез своя процесуален представител адв. Панева, взема становище, че решението на Административен съд Велико Търново е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Отправя се искане за присъждане на направените разноски за двете съдебни инстанции, включително и адвокатско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд- Велико Търново е отменил Ревизионен акт № 110800387/20.02.2009 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Ловеч, потвърден с решение № 166/27.04.2009 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Велико Търново, в частта, с която на "Фелдбахер Фрут Партнърс България" ЕООД, е отказано право на данъчен кредит в размер на 17 836.31 лв. и са начислени лихви в размер на 358.23 лв. За да постанови това решение съдът е приел, че незаконосъобразно с обжалвания ревизионен акт не е признато право на данъчен кредит на ревизираното лице по 14 броя фактури за данъчни периоди м. 04,м. 05, м. 06, м. 07 и м. 08.2008 г., издадени от "Колев 2002" ЕООД с предмет аванс обработка на продукция и обработка на продукция. С ревизионния акт правото на данъчен кредит е отказано на основание чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 във връзка с чл. 71, т. 1 ЗДДС, предвид направения извод, че липсват доставки на стоки по смисъла на чл. 6 ЗДДС и не е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 2 ЗДДС, от което следва, че данъкът е начислен неправомерно. Съдът е изложил подробно какви са изискванията за облагаема доставка по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, за данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, за изискуемост на данъка и за начисляване на данъка от регистрирано лице по чл. 86, ал. 1 ЗДДС. Направил е извода, че предвид посоченото правно основание, в конкретния случай правото на данъчен кредит е отказано на жалбоподателя, поради това че процесните фактури, издадени от "Колев 2002" ЕООД не документират реално извършени доставки на услуги по смисъла на чл. 9 вр. чл. 12 от ЗДДС, респективно възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25 ЗДДС. Съдът е установил, че по горепосочените съображения, органите по приходите са формирали извода за липса на материална и техническа обезпеченост от страна на доставчика за извършване на доставки на услуги, посочени като предмет на стопанските операции по процесните фактури. Приел е, че в Договора, сключен между дружеството- жалбоподател и "Колев 2002" ЕООД от 01.04.2008 г. и анекси към него от 01.04.2008 г., 15.04.2008 г., 07.06.2008 г., 01.07.2008 г. и 07.07.2008 г., а така също и от приемо- предавателните протоколи, издавани към всяка от спорните фактури са посочени вида на услугите като миене на касети, товаро- разтоварна дейност, сортиране и почистване на плодове, палета, амбалаж- услуги, по отношение на чийто характер е счел, че същият не изисква специфична материална и техническа обезпеченост, нито квалифицирана кадрова обезпеченост. Преценявайки релевантните писмени доказателства, първостепенният съд е приел за безспорно установено, че при доставчика е имало достатъчен на брой наети лица по трудови и други правоотношения, които са били заети с посочените дейности. В резултат на подробното обсъждане на представените писмени доказателства, съдът е извел извода, че е осъществена реална доставка между по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗДДС, по отношение на жалбоподателя са изпълнени и другите изисквания за признаване право на данъчен кредит по чл. 68, ал. 1, т. 1, чл. 69, ал. 1, т. 1 и чл. 71, т. 1 ЗДДС. Настоящият касационен състав намира, че така постановеното решение е правилно. Съдът е изяснил спора от фактическа страна след обсъждане на събраните доказателства и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи от фактическа и правна страна, които се споделят от настоящата инстанция. Не може да бъде споделено оплакването на касатора, че съдът не е преценил правилно доказателствената сила на обсъжданите доказателства, както и че е тълкувал същите превратно. Конкретните доводи на касатора в обсъждания аспект са, че съдът е игнорирал противоречието между направената уговорка в Договора от 01.04.2008 г. между "Фелдбахер Фрут партнърс България" ЕООД и "Колев 2002" ЕООД. Противоречието, според касатора, се свежда до това, че съгласно постигнатата договореност, услугите следва да се изпълнят извън производствената площадка на възложителя "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД, а видно от декларацията, представена от "Колев 2002" ЕООД, мястото на извършване на услугите е в двора на предприятието на възложителя. В касационната жалба се поддържа и оплакване, че е игнорирано също така и обстоятелството, че в нито един от представените 5 броя анекси не са посочени срокове и място на извършване на услугите, нито са представени списъци на лицата, на които е възложено да изпълнят всяка една от осъществените услуги по договора, а наред с това не е обсъдено и възражението за липса на достоверна дата на приемо- предавателните протоколи и приложенията към Договора. Настоящият състав на касационната инстанция намира че при наличието на достатъчно доказателства за изпълнението на фактурираните услуги в съответния данъчен период, не е от съществено значение местоизпълнението на същите. Що се отнася до представените приемо- предавателни протоколи, то правилно е възприето от съда, че доколкото същите са представени от ревизираното лице още в хода на ревизията (възможност, предоставена с нормата на чл. 117, ал. 5 ДОПК) и същевременно липсват данни да не са представени от проверяваните лица в определен от орган по приходите срок, то няма основание за некредитиране на тези протоколи, както и на приложенията към договора. Действително, нито приемо- предавателните протоколи, нито приложенията към Договора са с достоверна дата и не се ползват с материална доказателствена сила. Като частни документи те се ползват с формална доказателствена сила само досежно писменото изявление и неговото авторство, не и по отношение на датата и мястото на съставянето им и то само когато се декларират неизгодни за издателя на акта факти, но при липса на надлежно проведено оспорване и след обсъждане с останалите документи по делото, няма процесуална пречка същите да бъдат ценени като годни доказателства. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че основната част от документите съставяни в стокооборота между дружествата са именно частни доспозитивни или свидетелстващи, поради което неоснователно касаторът поддържа нарушение на съдопроизводствените правила. В реда на гореизложените мотиви следва да бъдат обсъдени оплакванията в касационната жалба за необоснованост на извода на административния съд за наличие на кадрова обезпеченост на доставчика "Колев 2002" ЕООД. Още в хода на административното производство ревизираното лице е представило 12 броя трудови договори, 14 броя граждански договори, по които работодател, съответно възложител на работата е "Колев 2002" ЕООД; разчетно- платежни ведомости за изплатени възнаграждения от доставчика; уведомления по чл. 62, ал. 4 КТ; фактури, издавани от "Автотранспорт" ЕООД за извършена услуга "превоз на работници". В съдебната фаза на спора са представени списъци на лица, определени за извършване на фактурираните доставки при определена смяна на работа; таблици за отчитане пропусквателния режим през КПП на "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД при влизане за явяване на работа на лица, осъществяващи труд през периодите, през които са извършени фактурираните доставки; счетоводна справка за налични в "Летница" ЕООД активи към датата на сключване на Договор за преотстъпване на дейност от 08.04.2008 г., сключен между "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД и "Летница" ЕООД. Изслушана е съдебно- счетоводна експертиза, вещото лице по която е посочило след проверка в счетоводството на доставчика "Колев 2002" ЕООД, че за месеците от април до август 2008 г., т. е. за периода, в който са издадени процесните 14 броя фактури, стойността на фактурираните доставки е формирана на база доклади за отчитане на извършената работа по дни, количества и стойност, съставяни от началник- смени, двустранно подписани, обединени в приемо- предавателни протоколи. Съобразно данните от оборотната ведомост и разчетно-платежните ведомости са отчетени разходи по съответните счетоводни сметки- разходи за заплати на персонала по трудови правоотношения (счетоводна см/тка 604 "разходи за заплати" и 421 "разчети с персонал"), разчети с фондовете на ДОО и начислени данъци върху доходите по повод положен труд, счетоводни сметки 605 "разходи за осигуровки", 455 "разчети с ДОО", 454 "разчети за ДОД". Така събраните доказателства сочат, че ответникът по касация е разполагал с персонал за извършването на услугите, този персонал е осъществил физически възложената работа. Като несъстоятелен следва да бъде преценен доводът на касатора, че само по себе си обстоятелството, че прекият доставчик е имал назначени работници по трудово правоотношение не води до извода, че неговите работници са извършвали фактурираните на "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД услуги. Без значение е и фактът, че нито един от ангажираните работници не е с местоживеене в гр. Летница, където е предприятието на "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД, тъй като местоживеенето като правно- административна връзка не обуславя възможността на едно лице да упражнява труд на друго място. Настоящата инстанция намира за неоснователни и останалите направени в касационната жалба оплаквания в разглеждания контекст, а именно за непредставяне на доказателства за извършен превоз на работници от предприятието на "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД в гр. Летница, за непредставяне на писма- заявки, съгласно споразумението по договор за транспортна услуга, сключен между "Автотранспорт" ЕООД, гр. Левски "Колев 2002" ЕООД. За прецизност следва да бъде посочено, че действително съдът не е изложил мотиви във връзка с откритото в с. з. на 14.09.2009 г. производство по оспорване автентичността на представените в съдебното производство списъци на лица, преминаващи през КПП, но това нарушение не е от категорията на съществените процесуални нарушения, тъй като не е довело до неправилност на постановеното решение. Дори и да се приеме, че "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД не е доказал автентичността на горепосочените списъци на лица, в каквато насока са изложени оплаквания в касационната жалба, то с оглед останалия релевантен доказателствен материал не може да се приеме, че това обстоятелство рефлектира върху направения извод за наличие на кадрова обезпеченост. От съществено значение в тази връзка са следните обстоятелства: началниците на смени в ревизираното дружество са изготвяли доклади за отчитане на извършената работа по дни, количества и стойност: има изграден пропусквателен режим, съгласно който се записват лицата, влезли във фирмата; в края на всеки работен ден се изготвят двустранно подписани доклади за отчитане на извършената работа по дни, количества и стойности; съставените и подписани доклади се обединяват в приемо- предавателни протоколи; изготвя се ДФ за извършената услуга. Тези факти са материализирани в ангажираните от ответника по касация писмени доказателства в административната и съдебната фаза на спора и са обусловили част от изводите на изслушаната съдебно- икономическа експертиза. Освен установена кадрова обезпеченост, в случая са налице и материална и техническа такава, като оплакванията в касационната жалба за неправилна преценка от страна на административния съд на събраните доказателства, не следва да бъдат споделени. В този контекст следва да бъде посочено, че е обоснована крайната преценка на административния съд, че материализираните в оспореното Приложение № 1 към Договора от 08.04.2008 г. за преотстъпване на дейност от "Летница" ЕООД и "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД активи, техният вид и количество, са били налични към датата на сключване на Договора. Констатации на вещото лице по счетоводната експертиза категорично сочат, че на база наличните данни в счетоводството на "Летница" ЕООД към 08.04.2008 г. е налице складова наличност на активите, подробно посочени в Приложение № 1 като количества и стойности, отразени са и в инвентаризационната наличност. Гореизложеното изключва основателността на касационното оплакване, че съдът неправилно е преценил, че непредставени счетоводни документи от "Летница" ЕООД, установяващи заприходяването на активи в счетоводството, годни да бъдат отдадени на "Фелдбахер фрут партнърс България" ЕООД и удостоверяващи верността на отразените факти в Счетоводна справка за налични активи в "Летница" ЕООД. Не следва да бъде споделено и оплакването на касатора за неправилност на преценката на съда по отношение на приетото заключение на съдебно- счетоводната експертиза, тъй като по- голямата част от документите, с които е работил експертът и които са обосновали експертизата, не са представени по делото, поради което и заключението се явява необосновано. Извън факта, че твърдението принципно не съответства на данните по делото, следва да бъде подчертано обстоятелството, че вещото лице е извършило проверка на материалите по делото и на място в счетоводството на ревизираното лице, доставчика и на третото лице "Летница" ЕООД, като в резултат на нея е изградило констатациите си при подробно излагане на всеки един от изследваните документи. При положение, че касаторът не оспорва съществуването на някои от документите, въз основа на които експертът е формирал становището си, а само твърди, че физически не са приобщени към доказателствения материал по делото, то и оплакването за невярност на счетоводната експертиза се явява неоснователно. В разглеждания контекст, от значение е и обстоятелството, че извършените и фактурирани услуги (миене, сортиране, преработка и хигиенизиране на касети, помещения и суровини) чрез отразяващите ги фактури са отразени в счетоводството на доставчика, като услугите са отнесени като част от себестойността на произведена готова продукция от посочените суровини; произведената готова продукция е предмет на последващи облагаеми доставки- износ, за което са съставени данъчни фактури, инвойс фактури и митнически декларации; фактурите са включени в регистрите по ЗДДС и е отчетен облагаем приход. С оглед на така изложените установявания правилна е преценката на съда, че спорните фактури удостоверяват реално извършени услуги по смисъла на чл. 6 ЗДДС и като е постановил решението си в този смисъл административният съд е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са и изводите на съда по отношение спорните фактури за авансови плащания. Правилно е посочено, че съгласно чл. 25, ал. 7, изр. 1 от ЗДДС, когато преди да е възникнало данъчно събитие по ал. 2, 3 и 4 се извърши цялостно или частично авансово плащане по доставка, данъкът става изискуем при получаване на плащането, с изключение на получено плащане във връзка с вътреобщностна доставка. След като не се спори по извършеното плащане по тези фактури, то на датата на получаване на плащането възниква данъчно събитие съгласно чл. 25. Другото твърдяно процесуално нарушение относно неразглеждане на оплакванията по отношение на обжалвания ДРА е неоснователно доколкото допусната грешка в титулната част на решението по отношение на номера на делото не е повлияла върху разглеждането на делото, тъй като е видно, че съдът е разгледал спорът по законосъобразността именно на РА № 110800387 от 20.02.2009 г., а не някакъв друг акт, по който е образувано адм. д. № 391 по описа за 2009 г. на Великотърновския административен съд. С оглед изложеното обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и предвид заявеното искане от пълномощника на ответника по касация, на последния следва да бъдат присъдени разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК, в размер на 2 000 лв. тъй като такова не е присъдено от първоинстанционния съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, I А отделение,