Решение № 3683 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 361/2017 г.

Решение № 3683 от 22.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 361/2017 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Агенция "Митници"- С. против решение № 7143/16.11.2016 г., постановено по адм. д. № 7919/2015 г. по описа на Административен съд - С. град в осъдителната му част. Касаторът твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната от него част като постановено в нарушение на материалноправните разпоредби и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение в осъдителната му част да бъде отменено като неправилно и ВАС, вместо него, да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло предявения от "И. Т. К." ООД - гр. С., ЕИК ********* срещу Агенция "Митници" за присъдената сума от 4 755,16 лв., представляваща обезщетение за вреди във вид на пропуснати ползи от три броя незаконосъобразни актове на Началника на митница - Столична, подробно описани в диспозитива на атакуваното решение, ведно със законните последици от търсената отмяна. Редовно призован за съдебно заседание, Агенция" Митници" - С., се представлява от юриск. Н., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение в атакуваната му част по съображения, подробно изложени в касационната жалба. Ответникът по касация, "И. Т. К." ООД- гр. С., редовно призован, се представлява от пълномощника си адв. М. А., която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалваното съдебно решение по съображения, изложени в писмен отговор, устно - в хода по същество, както и в допълнителни писмени бележки. Поддържа, че производството по издаване на ИАА, каквито са трите решения на митническия орган, отменени по съдебен ред впоследствие, и обезпечаването на установените с тях задължения, са едно единно производство. Дейността по определянето и събирането на депозитите не представлява самостоятелно административно производство, а част от производството по издаване на решенията. Плащането на депозитите е въз основа на постановените решения и са условие за освобождаване на стоките от митнически контрол, съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗМ, което намира своята законова опора и в текста на чл. 80, ал. 2 ЗМ. Според ответника разпоредбата на чл. 192 ЗМ в относимата й редакция преди ДВ, бр. 58/2016 г., която не предвижда начисляването на лихви за приетите обезпечения, не следва да намери приложение в конкретния случай. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд намира касационната жалба за допустима като подадена от надлежна страна по делото в рамките на законоустановения срок за това. Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения: С обжалваното решение Агенция "Митници" - С. е осъдена да заплати на "И. Т. К." ООД - гр. С., сумата от 4755,16 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от незаконосъобразни актове на началника на митница Столична /Решение № 9600-571/07.10.2010 г., Решение № 9600-610/22.10.2010 г. и Решение № 9600-622/04.11.2010 г./, както и лихва за забава върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба - 13.08.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението за вреди, ведно с разноски по делото в размер на 1190 лева. Със същото съдебно решение искът на "И. Т. К." ООД - гр. С. срещу А. М. е отхвърлен като неоснователен за сумата над 4755,16 лв до пълния предявен размер на главницата от 4 809,32 лв. В отхвърлителната му част съдебното решение като необжалвано е влязло в сила. За да стигне до този резултат, съдът е приел, че със сочените от ищеца три решения на началника на митница Столична са установени допълнителни задължения за ДДС на основание разпоредби на Закона за митниците и Регламент № 2454/1993 г. за прилагането на Митническия кодекс на ЕС - чл. 152, ал. 1; чл. 181а, ал. 2 и чл. 29 от Митническия кодекс на ЕС, Регламент № 2913/1992 г. за внос на стоки по посочените 3 бр. ЕАД от Р Сирия, декларирани от ищцовото дружество в митнически режим "свободно обращение - крайно потребление", които решения при обжалването им са отменени от съда като незаконосъобразни. Съдът е приел, че при издаването на решенията е учреден депозит по всеки от трите ЕАД чрез вписване ръкописно в клетка "В"-"Счетоводни данни" на депозит в различен по всеки един ЕАД размер, последвано от дата, подпис и печат на митническия орган. Видно от вписания размер на депозита във всеки един ЕАД, той съвпада с определения във всяко едно от трите решения на началника на митница Столична допълнителен размер на дължимия ДДС. С. АССГ вписаният в клетка "В" на всеки един от трите ЕАД депозит съставлява учредяване на митническо обезпечение във вид на парични депозити по см. на чл. 186, ал. 3 от ЗМ /отм./, без внасянето на които по силата на чл. 80, ал. 2 /отм., но действал към датата на внасяне на трите депозита/ от ЗМ митническите органи не биха разрешили на дружеството - ищец вдигане на стоките. Съдът е приел, че всички депозити са внесени след издаването на решенията на митническия орган, като по всички ЕАД в клетка контрол на получаващото митническо учреждение е поставен печат, че се разрешава вдигането на стоката и дата, следваща датата на плащането на депозита. Съдът е приел, че вписването в тази клетка е извършено от митнически орган. Установено е, че след отмяна на решенията на началника на митница - Столична, на ищеца са възстанови депозитите по трите решения и ЕАД през периода 15.01.2013 г. -13.01.2015 г. АССГ е заключил, че по делото липсват данни да е издадено изрично решение, с което да е определен размера на депозита по всеки ЕАД и да е изискано плащането му в определен срок, а съществува единствено вписването на размера на депозита по ЕАД, направено от митническите органи. Въз основа на платежните нареждания и изрично признание от ответника, съдът е приел, че плащанията на депозитите са извършени на основание "депозит по ЕАД". Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът е формирал следните изводи. Тълкувайки чл. 80, ал. 2 ЗМ, съдът е приел, че без да е заплатено определеното от митническите органи обезпечение, за вносителя не е било възможно да има каквото и да било очакване, че ще бъде разрешено вдигането на стоките по ЕАД. Съдът е приел, че обезпечението е учредено въз основа на незаконосъобразните митнически решения, като е посочил, че основанията за издаване на митническите решения, както и мотивите на съда за отмяната им, са във връзка с приложение на правото на ЕС - чл. 29 и 30 от Митническия кодекс, поради което исковата претенция касаела вреди от неправилно приложение на правото на ЕС по чл. 4, ал. 3 от Договора за Европейския съюз. Съдът се е позовал на решението на СЕС по дело С-565/11 г., приемайки, че разпоредбата на чл. 192 ЗМ в относимата й редакция преди ДВ, бр. 58/16 г. е неотносима, като е формирал извод, че лихви върху платените митнически обезпечения под формата на парични депозити от дружеството ищец се дължат от датата на плащането на недължимите депозити по силата на правото на ЕС, приемайки, че в този случай е без значение, кога ищецът е подал искането за възстановяването им. Съдът е заключил, че е налице фактическият състав на отговорността на държавата за вреди по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Въз основа на заключение на съдебно-икономическа експертиза е приел, че размерът на иска е доказан до присъдения общ размер от 4755,16 лв . Преценил е като основателно и искането за заплащане на законна лихва върху обезщетението за периода от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на присъдената главница. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение намира съдебното решение за неправилно в обжалваната му част като необосновано поради постановяването му при неизясняване на релевантни за спора обстоятелства. Необоснован е изводът на съда, че въпросните депозити са определени и платени въз основа на незаконосъобразни решения на митнически орган. Както правилно отбелязва касаторът, по делото не са представени решения на митнически орган за определяне размера на депозитите по отделните ЕАД, както и срока на внасянето им. АССГ е възприел вписването в сектор "В" "Счетоводни данни" на митническите декларации като акт за определяне на митническо обезпечение, издадено от митнически орган, които вписвания били скрепени с подпис и печат и съвпадали по размер на депозита с отменените от съда като незаконосъобразни митнически решения относно допълнително определения размер на дължим ДДС по трите ЕАД. Съвместният прочит на относимите към датата на определяне и внасяне на депозитите по трите ЕАД разпоредби на чл. 80 и чл. 186 от Закона за митниците води до извода, че обезпечение за публични задължения по митнически декларации могат да се изискват по силата на закона- за определени митнически режими; да се изискват от митническите органи или да се учредят по искане на декларатора, респективно от лицето, което иска да му бъде разрешено "вдигането на стоките". От данните по делото не става ясно на кое от посочените основания ищецът е платил депозитите, които по-късно са му били възстановени. Съдът не е изложил съображения по въпроса изисква ли се по закон обезпечение за режима, под който са декларирани стоките или не. От анализа на разпоредбите, съдържащи се в чл. 186 и сл. от ЗМ следва, че в случаите, когато обезпечението се изисква от митническите органи, то това става след преценка, което означава, че следва да има волеизявление за това от митническия орган, което да е достигнало до длъжника. Административният съд е приел, че вписването в сектор "В" от ЕАД е направено от митнически орган, но не е изложил съображения защо приема, че вписаният текст е именно волеизявление за учредяване на обезпечение. Не става ясно кой е митническият орган, вписал текста в този сектор от ЕАД и бил ли е той материално компетентен да извърши това. Неизясняването на посочените обстоятелства води до необоснованост на извода, формиран от съда, че вписването в посочения сектор от ЕАД-тата е искане на митнически орган за учредяване на обезпечение по тях. Наред с гореизложеното съдът не е преценил и съответната разпоредба от Наредба № Н-17 от 13.12.2006 г. за прилагане на разпоредбите на Приложение № 37 и Приложение № 38 от Регламент (ЕИО) № 2454/93 на Комисията относно писмено деклариране чрез Единния административен документ, с която се урежда реда за попълване на ЕАД и съдържанието на всяка клетка от него. За преценката относно обстоятелството налице ли е или не волеизявление на митнически орган в сектор "В" от въпросните ЕАД-та от значение е какво предвижда посочената Наредба за този сектор, каква информация трябва да съдържа той. От мотивите на обжалваното решение не става ясно защо съдът изключва възможността депозитите по въпросните ЕАД-та да са предоставени доброволно от ищеца, без да са били дължими по закон или изискани от митническия орган. Съдът е следвало да събере доказателства по тези въпроси, за необходимостта от които е следвало да даде указания на страните по реда на чл. 171, ал. 4 АПК. Относим към случая е и въпросът ищцовото дружество било ли е длъжно да предостави обезпечение в пари или е имало възможност да предложи и друг вид обезпечение, и ако е имал тази възможност, поведението му може ли да доведе до освобождаване от отговорност по чл. 5 ЗОДОВ. По изложените съображения, настоящият състав на ВАС намира съдебното решение в осъдителната му част за неправилно като постановено при допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които са довели до необоснованост на формираните от него изводи. В тази част решението следва да бъде отменено, а делото - върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Воден от горното и на осн. чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд