Решение № 1886 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2011 г.

Решение № 1886 от 8.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6419/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от "Елит Трейд" ООД, с. Цалапица, община - Родопи, област - Пловдив, представлявано от управителя - Иван Стоянов Дачев, против Решение № 535 от 1.04.2011 г. по адм. дело № 1065/2010 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Представя писмени доказателства. Ответникът - директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Пловдив при ЦУ на НАП, не се явява и не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Елит Трейд" ООД против РА № 161000019/15.03.2010 г. на ТД на НАП - Пловдив, потвърден с Решение № 317/12.05.2010 г. на директора на Д "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, с който е начислен допълнително ДДС в размер на 273 237.68 лв. и лихва, в размер на 36 879.01 лв. по декларирани 14 бр. ВОД до Р Румъния, за д. п. м. 10, м. 11 и м. 12.2008 г., като неоснователна. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че оспорващото дружество не е доказало по надлежния ред наличието на една от предпоставките за признаване на тези ВОД, съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, а именно транспортиране на стоките от територията на Р България до територията на Р Румъния. В подкрепа на този извод са установените от органа по приходите и от съда данни относно: липса на регистрирано плащане за преминаване през ГКПП /Дунав мост/ за п-да 01.10.2008 г. - 31.12.2008 г. от страна на двата товарни камиона на посочените превозвачи, от което е направен извод, че същите не са напускали страната; липсата на данни за лицето, което от името на получателя - румънското дружество е подписало 4-те бр. писмени потвърждения и 10-те бр. международни товарителници /CMR/, което ги прави нередовни за удостоверяване на извършения транспорт; резултатите от извършената международна проверка, документирана с формуляр SCAC - късното деклариране на процесните ВОП от страна на румънското дружество, липсата на материална и кадрова обезпеченост у последното за разтоварване и съхраняване на стоките; разплащанията в брой по част от фактурите за осъществен ВОД, са в нарушение на чл. 27 от Наредба № Н-18 за регистриране и отчитане на продажбите в търговските обекти с фискални устройства, като същите са отчетени с ДДС в размер на 20 %, в група Б, вместо с нулева ставка - в група А; Въз основа на тези данни и кредитирайки изцяло заключението на приетата съдебно-счетоводна експертиза, съдът е приел, че оспорения РА е законосъобразен, вкл. и по отношение размера на допълнително начисления за внасяне ДДС, тъй като са налице облагаеми доставки на територията на Р България, а не ВОД до Р Румъния. Така постановеното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон. По оплакването в касационната жалба за нищожност на оспорения РА, поради некомпетентност на органа издал заповедта за възлагане на ревизия, настоящият състав споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд, въз основа на което го намира за неоснователно. В случая не е налице нищожност на оспорения РА, на посоченото основание, тъй като влезлите в сила АПВ от 05.12.2008 г., 29.12.2008 г. и 09.02.2009 г. са издадени след влизане в сила на чл. 129, ал. 3 от ДОПК /ДВ, бр. 108/2007 г./, поради което и независимо от извършеното прихващане или възстановяване с тези АПВ, няма пречка задълженията за този вид данък да бъдат установени с ревизия по общия ред при действието на тази разпоредба. Не е налице нищожност и на другото релевирано в жалбата основание-особено съществено нарушение на административнопроизводствените правила, свързано с извършване на предварителна, според касатора, ревизия, а не проверка по чл. 110, ал. 3 от ДОПК. Независимо от наименованието на крайния акт - доклад, вместо протокол, от извършена на основание чл. 110 от ДОПК проверка за установяване на факти и обстоятелства от значение за задълженията на "Елит Трейд" ООД за данъци и осигурителни вноски, същата е законово допустима и не опорочава последващата ревизия, защото задълженията за данъци, както правилно е приел и решаващия съд, се установяват само с ревизионен акт. По отношение обаче останалите оплаквания касационната жалба се явява основателна. По делото е установено, че по декларираните от касатора ВОД, същият е издал 14 броя инвойс фактури за доставени стоки, с получател румънското дружество - "Конев Импорт Експорт" ООД, Гюргево Румъния, с идентификационен номер RO 23540905. За транспортиране на стоките до територията на Р Румъния касаторът е представил 10 бр. международни товарителници /ЧМР/ и 4 бр. писмени потвърждения от получателя-румънското дружество. Представени са още пътни листове, фактури за извършен транспорт от двамата превозвачи "Белл-БР" ЕООД и ЕТ "Каролина - Асен Въжелиев", както и счетоводни документи от дружеството на касатора, относно тези доставки. Към касационната жалба са приложени част от тези доказателства - фактури и товарителници. За да обоснове извода си за липса на ВОД, което е довело до начисляване на ДДС при ставка 20 %, като при доставки осъществени на територията на страната /предвид изписването им от счетоводството на доставчика/, съдът, е приел че не е доказано действителното транспортиране на стоките от България до Румъния и получаването на стоките в Румъния, по съображенията изложени по-горе. Настоящият състав не споделя тези изводи. Съгласно чл. 53, ал. 2 от ЗДДС документите удостоверяващи извършването на ВОД, се определят с ППЗДДС. Тези документи са определени с чл. 45 от ППЗДДС, като са разделени на две групи - документ за доставката и документи доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. Според чл. 45, т. 1, б. "а" ППЗДДС документ за доставката представлява фактура за доставката, с всички реквизити, вкл. и идентификационния номер по ДДС на получателя, под който номер му е извършена доставката, с каквито в случая касатора, като доставчик разполага и е представил 14 бр. фактури. Касаторът е представил документи и от втората група, за по-голяма част от доставките, а именно 10 бр. международни товарителници /CMR/, удостоверяващи транспортирането на стоките от Р България до територията на Р Румъния. Тези документи отговарят на описаните в чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС /ред., ДВ, бр. 6/2010 г./, а именно транспортен документ от получателя, удостоверяващ, че стоките са получени на територията на друга държава членка - когато транспортът е извършен от доставчика или от трето лице за сметка на доставчика. В случая разпоредбата е приложима, тъй като по делото е установено и не се спори, че товарителниците /ЧМР/ носят печата и подпис на получателя /независимо, че не е установено името му/ и че транспорта е осъществен от трето лице: "Бел-БР" ЕООД /по девет от доставките/ и ЕТ "Каролина - Асен Въжелиев", по една от тях, за сметка на доставчика. Представените десет товарителници, независимо че са частни свидетелстващи документи, съдържат всички реквизити - дата на транспортиране и получаване на стоките от България за Гюргево, Румъния, номер на инвойс фактурата, името на изпращача, на получателя - румънското дружество "Конев Импорт Експорт" ООД, с адрес в гр. Гюргево, с идентификационния му номер по ДДС и на превозвачите. Същите са подписани и подпечатани от представители на изпращача, на получателя и на превозвача, като неустановяване личността на подписалия се в клетката на получател, от името на румънското дружество, не ги прави недостоверни, както неправилно е приел съда. В чл. 9 от Конвенцията за договора за международни автомобилни превози е посочено, че товарителницата до доказване на противното /което в случая не е доказано от органа по приходите/ удостоверява условията на договора за превоз и получаване на стоката, а нередовността й, на основание чл. 4 от същата Конвенция не засяга нито съществуването, нито действието на този договор. От това следва, че непопълването на отделни колонки или неправилното им попълване, е ирелевантно при преценка на относимите към правния спор факти и не води до загуба на доказателствената сила на процесните товарителници, както са приели органа по приходите и съда. Още повече, че в случая са налице и допълнителни доказателства, в подкрепа на извършения транспорт, а именно: издадените фактури от превозвачите, извършените плащания от касатора за този превоз /по счетоводен път и от заключението на ССЕ/, оформени пътни листя по маршрут София - Цалапица - Гюргево и обратно, с установени данни за шофьорите и вида на МПС-тата, осъществили превоза. По останалите четири фактури, за които не са представени транспортни документи, по делото е установено, че са представени 4 бр. писмени потвърждения от получателя - румънското дружество, във формата на протоколи - 4 бр., с които е потвърдено получаването на стоките по тях. Тези потвърждения са посочени алтернативно, като вид документи по чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, удостоверяващи изпращането на стоките до територията на друга държава-членка, поради което е следвало да бъдат зачетени от съда. Липсата на доказателства за лицето, което ги е подписало от името на получателя, не ги прави недостоверни, като документи. Освен тях по делото е установено, че получателят - румънското дружество е декларирало процесните доставки като ВОП от "Елит трейд" ООД, във VIES декларациите си от 26.01.2009 г. и от 09.04.2009 г., които макар и да нямат пряко отношение към извършения транспорт, доказват, че стоките са получени на територията на Румъния от това дружество. Установени са и плащания в брой по тези фактури, както и начислени вземания по дебита на сметка 411 - клиенти, в счетоводството на касатора, което обосновава извод за осъществени покупко-продажби на тези стоки, независимо от констатираните нарушения на чл. 27 от Наредба № Н-18. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда за недоказано транспортиране на стоките по издадените 14 бр. фактури, във връзка с данните по линия на международното сътрудничество SCAC 383 до Р Румъния, във вр. с фирмата "Конев Импорт Експорт" ООД, както и данните от писмо от 25.08.2009 г. на НА "Пътна инфраструктура", У-е "Пътни такси и разрешителни" - София. Последното не визира данни за нерегистрирани преминавания на процесните товарни автомобили през ГКПП Дунав мост за периода м. 10.2008 г. - м. 12.2008 г., само установява, че не е регистрирано плащане на такса за такова преминаване. От това обаче не следва, че превоза не е осъществен по начина, установен от показанията на св. М. Лепаров, т. е плащане на ръка, без издаване на документ. Относно другите данни за фирмата на получателя-румънско дружество, следва да се посочи, че за преценката на ВОД, по смисъла на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС, тези данни са правно ирелевантни. В Директива 2006/112/ЕС на Съвета относно Общата система на ДДС, транспонирана в българския ЗДДС и ППЗДДС, няма текст поставящ като условие за признаване на ВОД за доставчика, визираните от съда данни за получателя, като наличието на материална и кадрова обезпеченост за разтоварване и съхранение на стоката. В този смисъл е и практиката на СЕС, съгласно която при облагане по ДДС единият съконтрагент, който действа добросъвестно, не може да търпи неблагоприятните последици от действията на другия, които не са му били известни и няма как да контролира. От изложеното следва, че декларираните от касатора ВОД са доказани по реда на чл. 45 ППЗДДС, към който препраща чл. 53, ал. 2 от ЗДДС. Касаторът не дължи ДДС за тези доставки, тъй като съгласно чл. 53, ал. 1, вр. с чл. 7 от ЗДДС за тези ВОД се дължи нулев данък. Като е направил обратни изводи и е потвърдил РА в тази част, съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, вкл. и в частта на присъдените разноски. Спорът е изяснен от фактическа страна и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде пререшен, като оспорения РА в частта, с която е начислен допълнително ДДС от непризнати ВОД за д. п. м. 10., м. 11. и м. 12.2008 г., в размер на 273 237.68 лева и лихва в размер на 36 879.01 лева, бъде отменен, като незаконосъобразен. Съобразно този резултат по касационната жалба и искането за разноски, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на касатора разноски по делото в размер на 5 914.75 лева, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК, вр. с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, осмо отделение