Решение № 6331 от 13.6.2023 г. на ВАС, V о.
ВАСПето отделение13.06.2023 г.докладчик т Виолета Главинова
Диспозитив
ОСТАВЯ БЕЗ разглеждане касационна жалба, подадена от Х. Христов, против решение 5343/22.08.2022 г. по адм. дело 357/2021 г. на Административен съд София град, в частта с която е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожност на заповед 4572/23.12.2020 г., издадена от директора на Агенция Митници и
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. дело 10018/2022 г. по описа на Върховния административен съд в тази му част.
ОСТАВЯ В СИЛА решение 5343/22.08.2022 г. по адм. дело 357/2021 г. на Административен съд София град в оспорената му част.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ВИОЛЕТА ГЛАВИНОВА Членове: /п/ МАРИЯ НИКОЛОВА/п/ РУМЕН ЙОСИФОВ
Мотиви
Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби, подадени от директора на Агенция Митници (АМ) и от Х. Христов, против решение 5343/22.08.2022 г. по адм. дело 357/2021 г., постановено от Административен съд София град (АССГ). Касационният жалбоподател- директорът на Агенция Митници, чрез процесуален представител юрк. Георгиева, обжалва съдебното решение в частта, с която е отменена негова заповед 4572/23.12.2020 г., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСЛ) е прекратено служебното правоотношение с Х. Христов на длъжност държавен инспектор в Агенция Митници, в отдел Наркотици, оръжия и прекурсори, Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване, Централно Митническо управление на АМ. Развиват се съображения за неправилност на съдебния акт в оспорената му част, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по тази касационна жалба Х. Христов, чрез адв. Паникян, оспорва касационната жалба в съдебно заседание. Претендира разноски за касационната инстанция. С втората касационна жалба Х. Христов, чрез процесуален представител адв. Паникян, обжалва съдебното решение в частта, с която е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожност на заповед 4572/23.12.2020 г., издадена от директора на Агенция Митници. Иска се постановяване на съдебен акт, с който оспореното съдебно решение да бъде отменено в обжалваната му част като неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и оспорената заповед бъде прогласена за нищожна, алтернативно да бъде отменена като незаконосъобразна. Претендират се разноски за касационната инстанция. Ответникът по тази касационна жалба директорът на Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Георгиева, в писмен отговор оспорва същата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, а съдебно решение в оспорената му част да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция, както и прави възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на двете касационни жалби. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба на Х. Христов е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но е процесуално недопустима за разглеждане поради липса на правен интерес от касационно оспорване по следните съображения: При постановяване на съдебния акт, първоинстанционният съд извършва проверка на оспорената заповед на всички основания по чл. 146 АПК, включително и за валидността на акта, като приема, че същата е валиден административен акт, но постановен в нарушение на материалния закон и неговата цел, като отменя заповедта като незаконосъобразна и отхвърля искането на касатора за прогласяване на нищожността й. С установяването на по-лекия порок от двата, твърдяни от жалбоподателя, по никакъв начин не се увреждат неговите интереси, за да възникне за него право на обжалване. Съдът уважава искането на Христов за отмяна на заповедта като незаконосъобразна, поради което за него не е налице вече правен интерес от касационно оспорване на съдебния акт в тази част. По тези съображения касационната жалба на Х. Христов против решението на АССГ по адм. д. 357/2021 в частта, с която е отхвърлено искането му за прогласяване на нищожност на заповед 4558/17.12.2020 г. на директора на Агенция Митници като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото в тази част да бъде прекратено. Касационната жалба на директора на Агенция Митници е процесуално допустима, подадена от лице, засегнато от неблагоприятните последици на обжалваното решение, в срока по чл. 211 АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: От фактическа страна съдът приема за установено, че със заповед 4558 от 17.12.2020 г. на директора на Агенция Митници Х. Христов, заемащ длъжността началник на отдел в Агенция Митници, отдел Митническо разузнаване и разследване Югозападна при Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване към Централно митническо управление е преназначен на длъжност държавен инспектор в Агенция Митници, отдел Наркотици, оръжия и прекурсори към Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване, считано от 18.12.2020 г. по негово желание. Съгласно извършеното преназначение, на служителя е връчена длъжностна характеристика за длъжността държавен експерт вместо за заеманата от него нова длъжност държавен инспектор. Със заповед ЗАМ 1938/32-380360 от 22.12.2020г., считано от 23.12.2020г. е определена структура на Централно митническо управление с обща численост на персонала от 1304 щатни бройки, от които за сектор Оперативен контрол, отдел Митническо разузнаване и разследване Югозападна, Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване 44 бройки, като е извършена промяна в общата численост на персонала на отдел Наркотици, прекурсори и оръжия, в който е преназначен служителя Христов, с намаляване на една щатна бройка за длъжността държавен инспектор, а именно от 18 на 17 щ.бр. На 23.12.2020 г. е издадена оспорената заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на Х. Христов на осн. чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, поради съкращаване на длъжността, считано от 24.12.2020 г. Съдът подробно проследява измененията в структурата на Агенция "Митници", като за изясняване на спора допуска и изслушва две експертизи-съдебно-икономическа и съдебно-техническа, чийто заключения кредитира като обективни и компетентни и, от които установява, че длъжността държавен инспектор фигурира в длъжностното разписание от 18.12.2020 г. Към тази дата в отдел Наркотици, оръжия и прекурсори (НОП) общата численост на персонала е 18 щатни бройки и спрямо предходно поименно разписание, в сила от 11.11.2020 г. не е налице промяна в числения състав на отдела. Според длъжностното разписание, влязло в сила на 23.12.2020 г. в отдел НОП числеността на персонала е намален от 18 щатни бройки на 17, като е премахната 1 щатна бройка за длъжността държавен инспектор, заемана от Христов. Според заключението на вещото лице по СИЕ не е налице промяна в общата численост на персонала в ГД Митническо разузнаване и разследване към 22.12.2020 г. и към 24.12.2020 г. , като тя е била 855 щатни бройки. Съдът взема предвид създаването на една щатна бройка за длъжността държавен инспектор и намаляването на щатните бройки за длъжността главен експерт в отдел НОП за целите на преназначаването на служителя, непосредствено след което тази бройка е закрита, в подкрепа на което е представената по делото заповед от 22.12.2020 г, като посочва, че по този начин е разколебано приложението на хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. На следващо място съдът приема, че за длъжността държавен инспектор в Агенция Митници не е утвърдена длъжностна характеристика по реда на чл. 2, ал. 1 от Наредба за прилагане на Класификатора на длъжностите в адмоинистрацията (НПКДА), която да е връчена на Христов след неговото преназначаване. С оглед липсата на доказателства относно наличието на длъжностна характеристика за новосъздадената длъжност според съда остава неизяснен въпроса относно прилики и разлики в преките задължения между сходните като наименование длъжности държавен инспектор и държавен експерт, поради което не може да се направи преценка за реално съкращаване на длъжността държавен инспектор като система от функции, задължения и изисквания по смисъла на чл.106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. При тези фактически данни, от правна страна съдът приема, че заповедта, предмет на оспорването, е издадена от компетентен орган органът по назначаването, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при спазване на изискването за форма на акта. За да отмени заповедта съдът приема, че същата е издадена в противоречие с материалния закон и неговата цел, т.е. при наличие на предпоставките по чл. 146, т. 4 и т. 5 АПК. Излага съображения, че формалното наличие на материалноправните предпоставки за прекратяване на служебното правоотношение на Христов по чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., не обуславят действително такова. Съдът достига до извод, че преследваната от органа цел е насочена към прекратяване на служебното правоотношение със служителя, а не към оптимизиране на работата на администрацията. Приема, че е налице недобросъвестно упражняване на правомощия от органа по назначаването в противоречие с целта на закона, като е нарушен принципа на стабилитет на държавна служба, както и принципа на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е правилно и следва да се остави в сила в тази част. Съдът постановява съдебния си акт след като изяснява фактическата обстановка, събира относимите за правилното решаване на спора доказателства, обсъжда ги в тяхната взаимна връзка и във връзка с възраженията на страните и въз основа на това достига до обосновани и верни правни изводи, които, в хипотезата на чл. 221, ал. 2, изр. второ АПК, настоящият съдебен състав изцяло споделя без да е необходимо да ги повтаря. За да е съкратена една длъжност по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл трябва да са налице кумулативно две предпоставки: 1. длъжността вече да не фигурира като наименование (нормативно определена позиция) в длъжностното разписание на административната единица или ако съществува, то да е намален броят на длъжностите, при запазване на системата от функции, задължения и изисквания, т. е. намалява се броят на служителите, които изпълняват длъжността, но тя остава да съществува и 2. длъжността като системата от функции, задължения и изисквания утвърдени с длъжностната характеристика вече не съществува. При правилна преценка на доказателствата по делото, ценени в съвкупност, съдът правилно преценява, че е налице формално съкращаване на длъжността на Х. Христов по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл., извършено в противоречие с целта на закона. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че съдебното решение е необосновано. Съдът не допуска грешки при формиране на вътрешното си убеждение. Изводите му са последователни, логични и почиват на правилен анализ на доказателствата по делото. Решаващият съд не допуска и нарушения на съдопроизводствените правила. Събрани са всички относими към спора доказателства, доказателствената тежест е разпределена между страните, съобразно изискванията на чл. 170 АПК. В съответствие с представени по делото доказателства, правилно е установено както формалното наличие на съкращаването на заеманата от служителя длъжност, така и че това съкращаване е направено в противоречие с целта на закона. Решението съответства на материалния закон. Правилно съдът посочва, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл., тъй като органът по назначаването извършва формално преназначаване на служителя на новосъздадената в отдел Наркотици, оръжия и прекурсори длъжност "държавен инспектор" в ТД на Агенция Митници. Безспорно установено е, че за длъжността, заемана от Христов в периода от 18.12.2020 до 23.12.2020 г. вкл. не е налице длъжностна характеристика, поради което не може да се установи премахване или прехвърляне на изпълняваните от служителя функции и задължения. Съгласно утвърденото длъжностно разписание, в сила от 23.12.2020 в отдел НОП длъжността държавен инспектор не фигурира като нормативно установена позиция, като щатните бройки за отдела са намалени от 18 на 17. След като органът по назначаването не установява по безспорен начин каква длъжност изпълнява служителя след преназначаването, респективно какви са функциите, задълженията и изисквания, които са му възложени и които да могат да бъдат съпоставени с други сходни такива с оглед премахването или прехвърлянето им при съкращаване на същата длъжност се налага извода, че спрямо Х. Христов не е осъществен фактическия състав на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Не са налице доказателства длъжността държавен инспектор да е премахната като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Липсата на компетентност за съда да контролира по същество преценката на административния орган, извършена на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл, не изключва възможността за осъществяване на контрол върху законосъобразното упражняване на правомощията на органа, предоставени в условията на оперативна самостоятелност арг. в чл. 169 АПК. Проверката за законосъобразност на административния акт (в това число издадения по целесъобразност), освен преценка дали органът не нарушава съответните законови правила, включва задължително и отговор на въпроса дали органът не упражнява превратно предоставените му по закон правомощия, в резултат на което взетото от него решение да противоречи на целта на закона. При осъществяване на този контрол административният съд обсъжда последователно и в съвкупност събраните по делото доказателства, и въз основа на установените по делото факти правилно приема, че служебното правоотношение на Христов е прекратено в противоречие с материалния закон и неговата цел. Безспорно извършването на промени в числеността и структурата на един отдел в Главна дирекция Митническо разузнаване и разследване в АМ е в правомощията на директора, но това следва да бъде в резултат на нормативни промени и доказана необходимост от извършването на реорганизация и оптимизация на административните звена. В разглеждания казус няма доказателства в тази насока. Твърденията на касатора за наличие на реално съкращение на длъжността са неоснователни, а обсъдените промени, извършени от агенцията, са подробно анализирани от първоинстанционния съд, и изводите му, че промените са немотивирани, самоцели и в противоречие с изискванията на закона, са правилни и обосновани. По изложените съображения и при липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение в оспорената му част като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Пето отделение: