Решение № 6063 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2016 г.

Решение № 6063 от 16.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2823/2016 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) гр. В. Търново срещу решение № 5 от 25.01.2016 г. на административен съд В. Т., постановено по адм. д. № 8/2015 г., в частта, в която е отменен ревизионен акт (РА) № 041401472/10.09.2014 г. на ТД на НАП гр. В. Търново, потвърден с Решение № 475/12.12.2014 г. на директора на дирекция ОДОП, гр. В. Търново при ЦУ на НАП, относно непризнато право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС в общ размер на 31 158,00 лв. В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира съдът да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да отхвърли жалбата против процесния РА, като му присъди юрисконсултско възнаграждение за две инстанции. Ответникът - "Х. Б." ЕООД, чрез адв. А. Б., в подаден в законоустановения срок отговор изразява подробно становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на решението. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти съгласно чл. 220 и чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол пред Административен съд В. Т. е бил Ревизионен акт № 041401472/10.09.2014 г., издаден от И. Й. К. на длъжност началник сектор "Ревизии" - възложил ревизията и М. С. В. на длъжност старши експерт по приходите при ТД на НАП - В. Т. - ръководител на ревизията, потвърден с Решение № 475/12.12.2014 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр. В. Търново при ЦУ на НАП, с който на "Х. Б." ЕООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 31 158,00 лв., за данъчни периоди м. 11 и 12.2013 г. по фактури издадени от "Нова МП Груп" ЕООД. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отмени процесния РА, първоинстанционният съд е приел, доказана реалност на доставките на услуги СМР за всички дейности изпълнени от доставчика "Нова МП Груп" ЕООД въз основа на договори, протоколи и фактури, в които са посочени вид и количество СМР и извършени последващи доставки към възложителя "Х. Б." ЕООД. Обжалваното решение е правилно и законосъобразно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа на приетите основна и допълнителна съдебно-технически експертизи (СТЕ) и съвкупния анализ на всички относими писмени и гласни доказателства, като не са допуснати нарушения на материалния закон. При систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 9, ал. 1 вр. с чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДДС вр. с чл. 68 и чл. 69 ЗДДС се налага изводът, че при доставка на стоки и услуги следва да е направена доставката на стоката и да е извършена услугата. Настоящите доставки не попадат сред възможните законови изключения от този принцип. Жалбоподателя твърди, че първоинстанционният съд е изместил правния спор, който според него касае издадените от подизпълнителя "Т. Г." ЕООД фактури, които са използвани от "Нова МП Груп" ЕООД за необосновано завишаване стойността на ремонтните работи. Посочва като доказателства липсата на техническа и кадрова обезпеченост и липсата на представени фактури за закупени материали необходими за изпълнение на СМР. Отказът на органа по приходите да признае право на приспадне на данъчен кредит, поради това, че издателите на процесните фактури за услуги не са доказали кадрова обезпеченост противоречи на тълкуването на Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност от Съда на ЕС, съдържащо се в решение по дело С-324/11, съгласно което фактът, че данъчнозадълженото лице не е проверило дали между наетите на строежа работници и издателя на фактурата е съществувало правоотношение или дали този издател е декларирал посочените работници, не представлява обективно обстоятелство, от което може да се заключи, че получателят на фактурата е знаел или е трябвало да знае, че участва в сделка, свързана с измама с данък върху добавената стойност, когато този получател не е разполагал с данни, въз основа на които да заподозре наличието на нарушения или измама в това отношение от страна на този издател. Следователно правото на приспадане не може да бъде отказано поради посочения факт, след като предвидените в Директивата материалноправни и процесуални условия за упражняване на това право са изпълнени. На следващо място касаторът излага доводи, че съдът неправилно е кредитирал като достоверни и с доказано съдържание съставените протоколи обр. 19, издадените фактури и актовете обр. 12 (за скрити работи). В тази връзка са допуснати и изготвени основна и допълнителна СТЕ. Експертизите въз основа на представените строителни книжа са проследили извършването на договорените строителни услуги и влагането на строителните материали и съответстват ли отчетените дейности на тези по процесните фактури. Първоначалната СТЕ е установила, че отразените СМР в протоколите по вид и обем съответстват на извършените СМР на обекта, а чрез допълнителната СТЕ са установени и периодите на извършване на процесните СМР. След разпит на вещото лице се потвърждава, че скритите работи действително са извършени, предвид завършеността на инсталациите, което навежда до заключението, че доводите на касатора са неоснователни. Чрез изготвените СТЕ и обясненията на вещото лице се опровергават твърденията на касатора в касационната жалба и по отношение на неправилните изводи на съда относно обектите, в които са извършени процесните СМР. Установено е, че обектите, на които са извършени СМР са два, разположени в сграда с два вх...да към двете улици "Д. М." и "Е. Б.". АС В. Т. правилно се е позовал на практиката на СЕС, която посочва, че отказът на органа по приходите да признае на ревизираното лице право да приспадне данъчен кредит, поради това, че издателят на фактурата или някой от неговите доставчици са извършили нарушение, противоречи на изискванията на чл. 167, 168, б а), чл. 220, т. 1 и чл. 226 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност и тълкуването й от Съда на ЕС, съдържащо се в Решение от 21 юни 2012 г. по съединени дела С- 80/11 и С-142/11. Ако поради нередности, извършени от издателя на фактурата или от доставчиците нагоре по веригата и посочени като основание за правото на приспадане, се приеме, че сделката не е действително извършена, трябва да се установи, въз основа на обективни данни и без да се изисква от получателя на фактурата да извършва проверки, каквито не е длъжен да прави - че получателят на фактурата е знаел или трябвало да знае, че сделката е част от измама с ДДС. В настоящия случай това не е установено, а органът по приходите не следва да създава задължение за получателя на фактурата да извършва проверки на контрагента си, каквито по принцип той не е длъжен да прави. В доказателствена тежест на лицето, претендиращо право на приспадане на данъчен кредит, е да докаже при условията на пълно насрещно доказване, а именно че са налице законоустановените предпоставки за признаване на твърдяното от него материално право. Наличието на доставка (данъчно събитие), е основополагаща предпоставка за прилагане механизма както на начисляване (изискуемостта) на данък добавена стойност, така и за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит, доколкото наличието на реална доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС е кумулативно условие за възникване на правото на данъчен кредит. Трайната практика на СЕО и СЕС приема, че за да се признае право на приспадане на данъчен кредит получателят следва да разполага с фактури за доставка, която е реално осъществена. В този смисъл е решението по дело С-152/02 на СЕО и т. 49 от решението по дело С-285/09 на СЕС. П. на практиката на СЕО и СЕС не освобождава съда от задължението да прецени доказателствата за наличие на предпоставките за признаване на данъчния кредит по ЗДДС, първата от които е осъществяване на доставките на стоки и услуги по спорните фактури. От значение за признаване право на данъчен кредит е данъкът да е начислен правомерно, което означава да е налице данъчно събитие, т. е. да е прехвърлено правото на собственост върху стоките или да са извършени услугите. В конкретния случай първоинстанционният съд е извършил тази преценка и правилно е достигнал до заключението, че са налице реални доставки. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора разноски не се дължат в полза на касатора, такива не се дължат и в полза на ответника по касация, за когото няма данни да е направил разходи в касационното производство. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,