Решение № 9924 от 19.10.2023 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Митница Варна в Агенция "Митници", чрез юрк. Сърбинска, срещу Решение 41 от 02.12.2022 г. по адм. д. 529/2021 г. по описа на Административен съд - Русе, с което е отменено негово Решение с рег. 32-250367/04.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002045402R9/24.02.2021 г., подадена от "Астра Биоплант" ЕООД. Наведени са трите категории касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа се, че АС Русе неправилно е преценил доказателствата по делото и погрешно е приел, че само количеството на установения холестерол е достатъчно основание да се приеме, че внесената стока съдържа животински мазнини. Според касатора предназначението на стоката представлява обективен критерий за правилното класиране. Подчертава, че суровините за производство на биодизел нормативно са зададени алтернативно. В подкрепа на тезите си излага подробни доводи и претендира отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне на предявеното оспорване с присъждане на разноски за първоинстанционното и касационното производство. При условията на евентуалност възразява за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба, "Астра Биоплант" ЕООД, гр. Сливо поле, обл. Русе, чрез адв. Механджиева, оспорва основателността й в писмен отговор и претендира присъждане на направените в касационното производство разноски по списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна услуга. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, а разгледана по същество, неоснователна. Пред Административен съд - Русе е оспорено Решение с рег. 32-250367/04.08.2021 г. към митническа декларация MRN 21BG002002045402R9/24.02.2021 г. на директора на ТД Митница Варна в Агенция Митници, с което посочената митническа декларация е коригирана в частта относно декларирания код на внесената стока по Комбинираната номенклатура, като вместо 15180095 е разпоредено той да се чете 15180099, в резултат на което е коригирана и ставката на митото от 2 % на 7,7 % и са установени публични задължения за досъбиране - мито (А00) в размер на 44989,85 лв. и ДДС (В00) в размер на 8997,97 лв., заедно с лихвата за забава върху тях. За да достигне до извод за основателност на оспорването, първоинстанционният съд е приел следното от фактическа и правна страна: На 24.02.2021 г., с митническа декларация MRN 21BG002002002045402R9/24.02.2021 г., "Астра Биоплант" ЕООД е декларирало с режим допускане за свободно обращение стока, описана като отработено масло за технически цели, бруто тегло 499 980,00 кг., с деклариран код по ТАРИК 1518009590, със ставка на митото по отношение на трети страни 2%, държава на износ Китай, деклариран произход Китай, условие на доставка СРТ Варна, валута и обща фактурна стойност 789 295,60 BGN. На 06.03.2021 г. от стоката по митническата декларация е взета проба за проверка на тарифно класиране. Според изготвената от Централна митническа лаборатория (ЦМЛ) митническа лабораторна експертиза (МЛЕ) анализираната проба представлява кафеникава, непрозрачна, маслообразна течност с фина утайка, със силен, неспецифичен за определен вид масло мирис. Пробата се охарактеризира като негодни за консумация смеси или препарати от растителни мазнини и масла и техни фракции. На основание правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН и предвид Общите разпоредби към Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоки за позиция 1518, стоката, с определените с МЛЕ характеристики и съгласно данните от приложените документи митническият орган е приел, че стоката попада в обхвата на код 1518 00 99 на КН, различен от декларирания, а приложимият ТАРИК код е 1518 00 99 90 със ставка на митото по отношение на трети страни 7,7%. Същата не се класира в декларирания код 1518 00 95 на КН, тъй като той обхваща негодни за консумация смеси или препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, а анализираните стоки представляват негодна за консумация смес единствено от растителни мазнини и масла. За да отмени оспореното решение, АС Русе е ценил заключението на комплексната съдебно-икономико-техническа експертиза /КСИТЕ/, според което сигурен показател за присъствието на масла/мазнини от животински произход е наличието на холестерол 27,6%, което е почти четири пъти повече от максималното процентно съдържание от 7% на холестерола на общото стеролно съдържание на растителните масла /конкретно на палмовото масло, което е с най-високо съдържание на холестерол/. При тази фактическа установеност първоинстанционният съд е приел, че в хода на административното производство са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила във връзка с реда и начина на вземане на проба от процесната стока, както и при нейния лабораторен анализ в ЦМЛ, които са обусловили и неправилното приложение на материалния закон досежно извършеното тарифно класиране на стоката. Според съда приложеният способ за вземане на проби не съответства на този, описан в БДС EN ISO 5555, с приложимото негово изменение относно вземане на проби от гъвкави контейнери за транспортиране на течни продукти (т.нар. флекси танкове). Преценено е, че това обстоятелство компрометира представителността на пробата предвид възможното разслояване на стоката според степента на наситеност на съдържащите се в нея мастни киселини и последващото преминаване на стоката от течно в твърдо агрегатно състояние предвид температурата, при която са вземани пробите на 06.03.2021 г., на терминал Варна запад на Пристанище Варна, при студено време. Обстоятелството, че пробите са били взети от представител на осъществяващо независим сървей на внасяната стока дружество, е отчетено като неосвобождаващо митническите органи от отговорността за правилното пробовземане съгласно приложимия стандарт, посочен в съответната карта (процедура) за вземане на проби, а именно SAM-102 Храни, течни, висок вискозитет в Ръководството по вземане на проби за митническата и данъчната администрация (SAMANCTA), приложима и за стоки с код 1518 от раздел III, глава 15 от КН, между които са примерно изброени и следните: животински мазнини и високо вискозни растителни масла, сланина, маргарин, какаово масло, фъстъчено масло, растителна мазнина и подобни продукти. Според решаващия състав дори да се приеме, че пробата е представителна, при нейното изследване в ЦМЛ също са допуснати нарушения, доколкото приложеният при изпитването метод за установяване на мастнокиселинен профил не е в обхвата на акредитация на ЦМЛ. На следващо място съдът сочи, че оспореният административен акт е издаден при отсъствието на фактическите предпоставки за това и в противоречие с материалния закон. Съобразил е, че съгласно постоянната съдебна практика на Съда на Европейския съюз решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Пояснил е, че предназначението на продукта е релевантен критерий, само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества, а обстоятелството, че процесната стока представлява смес от растителни и животински масла и мазнини се потвърждава и от посочването ѝ с приложимия код по ХС 15180095 в придружаващите я търговски документи: търговска фактура, опаковъчен лист, кантарна бележка, сертификат за произход и в декларацията за устойчивост, като този код е отразен и в документите, съпътстващи всеки от 23-те метални контейнери със стоката, представляващи Приложение VII към Регламент (ЕО) 1013/2006 на Европейския парламент и на Съвета от 14 юни 2006 година относно превози на отпадъци. Позовавайки се на експертните заключения, които обосновават извод за смесен химичен състав на внесената стока, както и въз основа на останалите кореспондиращи помежду си доказателства по делото, решаващият състав е аргументирал извод, че посоченият в декларациите код по КН съответства на нейните обективни характеристики и състав. Поради това е приел, че административният орган не е доказал, че процесната стока е смес само от растителни мазнини и масла и е отменил изцяло оспореното решение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд правилно е дефинирал спора между страните, концентриращ се върху тарифното класиране по КН на продукта "отработено масло за технически цели" по код 1518009590 или 15180099. Митническото класиране на стоките, внесени в Европейския съюз, се регламентира от Комбинираната номенклатура /КН/, която се основава на Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките (наричана по-нататък "ХС"), съставена от Съвета за митническо сътрудничество, понастоящем Световна митническа организация (СМО), и установена с Конвенцията за създаване на този съвет, сключена в Брюксел на 15 декември 1950 г. Според член 12 от Регламент 2658/87 Европейската комисия приема всяка година с регламент пълен текст на КН, заедно със съответните автономни и конвенционални равнища на митата по Общата митническа тарифа, така както произтича от мерките, приети от Съвета на Европейския съюз или от Комисията. Част първа от КН съдържа съвкупност от уводни разпоредби. Съгласно дял A, който е озаглавен "Общи правила за тълкуване на КН", класирането на стоките в КН се подчинява на следните принципи: Текстът на заглавията на разделите, на главите или на подглавите има само индикативна стойност, като класирането се определя законно съгласно термините на позициите и на забележките към разделите или към главите. Част втора от КН включва раздел III, озаглавен "Мазнини и масла от животински или растителен произход; продукти от тяхното разпадане". Според КН в код 1518 се включват "животински или растителни мазнини и масла и техните фракции, обработени чрез загряване, окислени, обезводнени, сулфурирани, продухани, полимеризирани чрез загряване във вакуум или в инертен газ или по друг начин химически модифицирани, с изключение на тези от 1516; негодни за консумация смеси или препарати от животински или растителни мазнини или масла или от фракции от различни мазнини или масла от настоящата глава, неупоменати, нито включени другаде". Под код 1518 00 95 е посочено, че това класиране се отнася за "негодни за консумация смеси и препарати от животински мазнини и масла или от животински и растителни мазнини и масла и техните фракции", а по код 1518 00 99 са класифицирани "други" видове мазнини, различни от тези, изброени в позиции от 1518 00 до 1518 0095. Според трайната съдебна практика на Съда на Европейския съюз, в интерес на правната сигурност и улесняването на проверките, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите (решение Delphi Deutschland, C-423/10). Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта (решения Agroferm, C-568/11, т. 41 и Oliver Medical, C-547/13, т. 47). В допълнение, предназначението на продукта е релевантен критерий само ако продуктът не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества (решение Skoma-Lux, C-339/09). В този смисъл решаващият състав правилно е приел, че от съществено значение за определяне на тарифния код на стоката са нейните обективни характеристики и състав, като под код 1518 00 95 се изисква по съдържанието си стоката да е от смесен произход, без да е посочено изискване към конкретното съотношение на растителни към животински мазнини в нея. Неоснователен е касационният довод, че първоинстанционният съд не е следвало да цени заключението на КСИТЕ. В изпълнение на чл. 202 ГПК вр. с чл. 144 АПК то е обсъдено с другите доказателства по делото. Според експертите пробата представлява негодни за консумация смеси или препарати от растителни и животински масла и мазнини и техните фракции, а не само от растителни масла и мазнини. Заключението на вещите лица е, че в животинските мазнини холестеролът е преобладаващият стерол, поради което установяването му в пробата в количества над 7 % недвусмислено сочи на наличие на животинска мазнина в нея. Именно този обективен признак на отроботеното масло обосновава извод за значително надвишаващо присъствие на животински мазнини във внесената стока, а това обстоятелство е основание за класирането й в декларирания код 1518 00 90 на КН. Обратно на разбирането на касатора, вещите лица разясняват, че макар при пържене на храна с животински произход основното движение да е в посока проникване на растителните масла в храната, то обективно протича, макар и в значително по-малка степен, и обратният процес от храната животинската мазнина преминава в олиото. Този отговор е обоснован с цитирана научна литература. Наред с това, според експертите, мастнокиселинният профил на пробата от стоката, използван от ЦМЛ като решаващ критерий за определяне на растителния произход на съдържащите се в нея масла, не може да служи за определяне на растителен или животински произход на съдържащите се в нея масла/мазнини, тъй като химичният състав на растителните и животинските масла и мазнини е приблизително еднакъв, а разликата се проявява единствено и само в съотношението на съдържащите се в тях мастни киселини. В този аспект първоинстанционният съд правилно е съобразил, че начинът на извършеното пробонабиране от стоката не съответства на приложимите стандарти независимо от доказателствената сила на съставения протокол, подписан без възражения. Същият е изготвен от трето за митническия орган лице, а е следвало да бъде съставен под неговото ръководство, а взетата проба, анализирана от ЦМЛ, да бъде представителна с оглед начина на извършеното пробонабиране. Неоснователни са доводите на касатора, че предназначението на стоката е водещ обективен критерий за правилното й класиране. Действително, предназначението на продукта е релевантен критерий, но само ако той не може да бъде класиран въз основа единствено на обективните си характеристики и качества. Съгласно практиката на Съда на ЕС, решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективните характеристики и качества, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите или главите. Предназначението на даден продукт може да представлява обективен критерий за класиране, доколкото то е свойствено на този продукт, като тази свойственост трябва да може да се прецени в зависимост от обективните характеристики и качества на продукта. Поради това правилно решаващия състав е приел, че в случая тарифното класиране на стоката, предвид събраните в рамките на съдебното производство доказателства, може да бъде извършено и само въз основа на обективните й характеристики, без за това да се прибягва до нейното предназначение като допълнителен критерий. Несъобразени с нормата на чл. 170, ал. 1 АПК са аргументите, че вносителят следва да понесе своята отговорност, след като сам е определил организацията по стоков контрол, която да вземе пробите. В тежест на административния орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, е да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. В частност, събраната от митническия орган информация не е достатъчна, за да обоснове корекция на декларирания код по ТАРИК 1518009590 в процесната митническа декларация, а възприетото фактическо основание за неговата промяна не се подкрепя от събраните доказателства. Останалите възражения в касационната жалба са релевирани и пред пръвоинстанционния съд, който подробно ги е обсъдил. Изложените от него мотиви се споделят от настоящия състав, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК препраща към тях. Като е достигнал до извода, че оспореният административен акт е незаконосъобразен и отменил същия, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане на ответника следва да бъдат присъдени направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв. Възражението за прекомерността му е неоснователно с оглед обема и качеството на осъществената от адв. Механджиева процесуална защита. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1, изр. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Първо отделение,