Решение № 9014 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2015 г.

Решение № 9014 от 19.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10606/2015 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П., срещу решение № 1342 от 30.06.2015 г., постановено по адм. д. № 533/2014 г. по описа на Административен съд - гр. П., ХIII състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на оспорения административен акт. О. С. Г. Ф. от гр. П., чрез адвокат К., моли решението да бъде оставено в сила по съображения, изложени в писмен отговор от 1.09.2015 г. Претендират се разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество, е неоснователна. С решение № 1342 от 30.06.2015 г., постановено по адм. д. № 533/2014 г., Административен съд - гр. П., ХIII състав е отменил заповед № ОПС-06-1721 от 28.11.2013 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - гр. П. и е върнал преписката на цитирания административен орган за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебния акт. Решението на първоинстанционния съд е валидно и допустимо. Същото е правилно като краен резултат, макар и по съображения различни от изложените от решаващия състав на Административен съд - гр. П. На основание чл. 2, ал. 1 от Наредба № РД-07-5 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целеви помощи за отопление (Наредбата), право на целева помощ за отопление имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6 месеца, преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен от диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и 11 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП). Условието относно размера на средномесечния доход на заявителя за предходните 6 месеца преди месеца на подаване на молба-декларацията, който следва да е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход, е императивно и се установява по документи. В конкретния случай административният орган не е установил размера на този доход. С. Ф. е подал молба-декларация за отпускане на целева помощ за отопление на 24.09.2013 г. Следователно относими са били доходите на лицето в периода от м. август до м. март 2013 г. включително. Съгласно действащия към този момент текст на § 1 от Допълнителните разпоредби от Наредбата, при прилагането й се спазва § 1 от Допълнителната разпоредба на ППЗСП. В т. 10, б. "д" и "з" от последната изрично е записано, че не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи еднократните компенсации към пенсиите или извънредните пенсии, както и помощите, определени с акт на Министерския съвет. В тази връзка административният орган не е изяснил как се формира доходът на Ф. за м. март 2013 г., който е посочен в справката от НОИ, и не съответства на сбора от пенсиите му, образуван от лична пенсия за инвалидност, поради общо заболяване, и социална пенсия за инвалидност, определени с разпореждане № 5405304484 от 18.02.2013 г., който е по-малък от сбора на сумите 500.25 лв. и 90.78 лв. Освен това, в колона 4 от тази справка сумите са посочени като "комп. Стар чл. 90". Не са обсъдени и твърденията на кандидатстващото за социална помощ за отопление лице, че пенсията му е била спирана, поради непредставено в срок експертно решение на ТЕЛК. В случая трябва да се има предвид само процесният 6-месечен период. Следователно оспорената заповед на директора на Дирекция "Социално подпомагане", е постановена в нарушение на чл. 35 АПК, изискваща индивидуалният административен акт да бъде издаден, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая, както и да се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите лица. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила, съставляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК. В тази връзка, като е отменил оспорения административен акт, макар и по други съображения, решаващият състав на Административен съд - гр. П., е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При последващото разглеждане на административната преписка, следва да се има предвид също така, че на основание т. 10, б. "б" и "н" от § 1 от Допълнителната разпоредба на ППЗСП, не се считат за доходи при определяне размера на социалните помощи добавката за чужда помощ на хората с увреждания с намалена работоспособност над 90 на сто с определена чужда помощ, а по цитираното разпореждания това е сумата 75.65 лв., както и месечната добавка за социална интеграция по смисъла на чл. 42 от Закона за интеграция на хората с увреждания. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а оспореното решение на Административен съд - гр. П. се оставя в сила. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал. 2 във връзка с чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Съдът намира, че на тези законови изисквания отговаря адвокатски хонорар в размер на 150 лв., какъвто жалбаподателят е заплатил на адвокат Кръстева, за първата съдебна инстанция. В отговора по касационната жалба се претендират разноски само за касационната инстанция. Ето защо, и на основание чл. 143, ал. 1 АПК, в полза на ответника по това производство се присъжда сумата 150 лв., представляваща адвокатски хонорар. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,