Решение № 596 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2009 г.

Решение № 596 от 12.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8145/2009 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Аурубис - България" АД - гр. Пирдоп чрез процесуалния си представител адв. Динко Йорданов срещу решение № 22/24.04.2009 г., постановено по адм. дело № 5128/2008 г. по описа на Административен съд, София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение № К-47-0423/7.05.2008 г. на началника на Митница - София относно определената с решението лихва за забава върху ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й. Жалбата срещу определения размер на ДДС е оттеглена и производството е прекратено в тази му част, поради което не е предмет на касационно обжалване. Касаторът се оплаква, че решението в обжалваната му част е неправилно поради допуснати от съда нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Подробни съображения са изложени в касационната жалба с доводи относно характера на лихвата за забава и на компенсаторната лихва с посочени разпоредби от Регламенти № 2913/92 № 2454/93. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Светлана Йорданова с доводи за приложимост на решение № С-546/2009 г. на СЕС, постановено по повод отправено преюдициално запитване на ВАС, IА отделение. Подробни съображения са изложени в представените от адв. Йорданова писмени бележки с искане за присъждане на направените разноски. Ответникът по касационната жалба началникът на Митница Столична чрез процесуалния си представител юриск. Осенов я оспорва и моли да се остави в сила обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба, тъй като неправилно съдът е приел, че длъжникът е изпаднал в забава без покана и затова дължи законна лихва. Прокурорът се позовава и на решението от 31.03.2011 г. на СЕС. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, 1 АПК и е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна поради следните съображения: Първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата, приемайки че митническото задължение възниква от момента на приемане на митническата декларация. Според съда моментът на възникване на главното задължение е законово определен - чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗМ във вр. с ал. 3, т. 1 от ЗМ. Задължението за лихва като акцесорно следва съдбата на главното задължение. Прието е, че след като денят за изпълнение на задължението е определен (вкл. по аргумент от чл. 84, ал. 1 от ЗЗД), то длъжникът изпада в забава и без покана, с изтичането на срока. По тези съображения и позовавайки се на чл. 1, ал.1 от Закона за лихвите върху данъци, такси и други подобни държавни вземания, неплатените в сроковете за доброволно плащане, неудържаните или удържани, но невнесени в срок данъци, такси, отчисления от печалби, вноски към бюджета и други държавни вземания от подобен характер се събират със законната лихва, съдът е приел, че след като денят за изпълнение на вносното митническо задължение е определен, то законосъобразно митническият орган е приел, че с изтичането на срока, длъжникът е изпаднал в забава и дължи законната лихва от датата на възникване на задължението. Прието е от съда, че се касае за лихва за забава, която правилно е индивидуализирана от административния орган. Решението в обжалваната му част е неправилно. Между страните не е налице спор от фактическа страна, а именно: по ЕАД № 07BG005003Н000245 от 8.06.2007 г. е оформен митнически режим освобождаване за "крайно потребление" на меден концентрат от Македония с получател "Кумерио Мед" АД. Дължимите публични задължения са изчислени въз основа на провизорна фактура 936.07.1.08/р/1.06.07 г. В резултат на извършен последващ контрол на декларирането, чийто резултат е обективиран в доклад № 13 от 14.11.2007 г. е установено, че декларираната пред митническия орган цена на стоките се различава от реално платената към доставчиците цена, в резултат на което е определен нов размер на митническата стойност. С атакуваното решение във връзка с новата митническа стойност на стоката по въпросната ЕАД е определен като дължим и е взет под отчет за доплащане ДДС в размер на 1818 лева със законна лихва, дължима от датата на възникване на задължението до датата на заплащането на сумата. В решението не е определен срок за доброволно заплащане на задължението. Решението е получено от дружеството на 13.05.2008 г. видно от отбелязването върху него (лист 76 от делото). Определеният с решението допълнително ДДС е платен на 21.05.2008 г. видно от извлечение по сметка на "Кумерио мед"АД в ОББ от същата дата. Въз основа на така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е направил неправилни изводи. В конкретния случай става въпрос за определяне на лихва върху задължение за ДДС при внос. В общия случай, за да се внесе ефективно ДДС, той преди това следва да е начислен от данъчнозадълженото лице, което последното следва да извърши чрез определени фактически действия (издаване на фактура с отразен в нея ДДС, осчетоводяване на данъчната основа и ДДС по фактурата по съответните счетоводни сметки, отразяване на фактурата в дневника за продажби и СД за съответния период) в определен срок от настъпването на данъчното събитие. Съгласно чл. 86, ал. 2 от ЗДДС данъкът е дължим от регистрираното лице за данъчния период, през който е издаден данъчния документ. Съгласно чл. 89, ал. 1 от ЗДДС ДДС се внася в срока за подаване на справката декларация за този данъчен период. Съгласно чл. 125, ал. 5 от ЗДДС декларацията се подава до 14-то число включително на месеца, следващ данъчния период, за който се отнася. Съгласно чл. 175, ал. 1 от ДОПК за неплатените в законоустановените срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния закон. От анализа на посочените разпоредби следва, че в общия случай на дължимост на ДДС лихва за забавено плащане на ДДС се дължи след падежа на задължението за плащане (внасяне), който не съвпада с момента, от който ДДС става изискуем (който е моментът на данъчното събитие). При внос на стоки, съгласно чл. 54, ал. 1 от ЗДДС данъчното събитие и ДДС става изискуем на датата, на която възниква задължението за заплащане на вносните митни сборове на територията на страната. Тоест, данъчното събитие при внос на стоки под режим "допускане за свободно обръщение" възниква на датата на приемане на митническата декларация за вноса. Неправилно първоинстанционният съд приема, че лихвата за забава започва да тече от момента на подаване на митническата декларация. Приемането на митническата декларация създава задължение за митническия орган съгласно чл. 56 от ЗДДС за начисляване на ДДС във връзка с декларирания внос. Едва след като ДДС бъде начислен от митническия орган за вносителя възниква задължение за внасяне на данъка в републиканския бюджет, по реда и сроковете, предвидени за заплащане на митните сборове, по аргумент от чл. 60, ал. 1 от ЗДДС. Съгласно чл. 60, ал. 1 от ЗДДС вр. с чл. 221, § 1 от МК, длъжникът трябва да бъде уведомен за размера на начисления ДДС, който следва да се заплати в определения му за това срок, който не може да надвишава 10 дни съгласно чл. 222, § 1 от МК. Тоест и в случаите на внос на стоки, задължението за заплащане на ДДС не съвпада с момента на данъчното събитие, а възниква след начисляването на ДДС, което в този специфичен случай се извършва от митническия орган и уведомяването на длъжника за размера на начисленото задължение. В решение от 31.03.2011 г. по дело № С-546/09 на СЕС, постановено по преюдициално запитване от ВАС, IА отделение по адм. дело № 6067/2009 г. е прието, че чл. 232, § 1, б. "б" от Митническия кодекс следва да се тълкува в смисъл, че лихва за забава върху все още несъбрана сума по митни сборове може да се начислява на основание само за периода след изтичането на срока за плащането на тази сума. Освен това съдът е приел, че при липса на съответни разпоредби в Регламент № 2454/93 и чл. 214, § 3 от Регламент № 2913/92 г. следва да се тълкува в смисъл, че националните власти не могат на основание на тази разпоредба да прилагат компенсаторна лихва спрямо носителя на митническото задължение за периода от датата на първоначалната митническа декларация до датата на последващото вземане под отчет. В този смисъл неправилно с решението на митническия орган, първоначалният момент, от който следва да се изчисли законната лихва е определен "от датата на възникване на задължението". Моментът, от който се дължи лихва за забавено плащане е от изтичане на срока за плащане, определен от митническия орган. От данните по делото се установи, че в конкретния случай срокът за плащане изтича на 23.05.2008 г., а плащането на допълнително определения ДДС е станало на 21.05.08 г., т. е. преди изтичането на срока и длъжникът не е изпаднал в забава. Тези фактически обстоятелства следва да се вземат предвид от съда при преценката на законосъобразността на административния акт в оспорената част. По гореизложените съображения следва, че митническият орган незаконосъобразно е определил първоначалния момент, от който се дължи законна лихва върху задължението за ДДС, като се установи също така, че в конкретния случай такава не е дължима, тъй като задължението е погасено в срока за доброволно изпълнение. В този смисъл, решението на митническия орган следва да се отмени в частта относно определената с него законна лихва върху задължението за ДДС, дължима от датата на възникване на задължението до датата на изплащането й. Като е стигнал до изводи, различни от направените в настоящото решение, първоинстанционният съд е приложил неправилно материалния закон, поради което решението му следва да се отмени, а вместо това се постанови решение по съществото на спора, с което решението на митническия орган се отмени в частта и в смисъла, посочен по-горе. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Йорданова, на дружеството-касатор следва да се присъдят направените по делото разноски, така както са посочени в списък на направените разноски (лист 122 от касационното дело), а именно 1745,28 лв. за двете съдебни инстанции. Воден от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,