Решение № 1009 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2018 г.
ВАСII отделение24.01.2019 г.докладчик т Мариета Милева
Диспозитив
ОТМЕНЯ заповед № СД-05-76/4.04.2018 г. на министъра на правосъдието. ИЗПРАЩА преписката на министъра на правосъдието за ново произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на настоящото решение. ОСЪЖДА Министерство на правосъдието, гр. София, ул. "Славянска" № 1 да заплати на А. Петров с адрес за призоваване: [населено място], [улица] сумата 510. 00 (петстотин и десет) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Мотиви
Решение № 1009 от 24.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9139/2018 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс ( АПК) във връзка с чл. 34б, ал. 5, изр. 2 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност (ЗННД). Образувано е по жалба на А. Петров, нотариус с район на действие Районен съд - гр. Малко Търново, против заповед № СД-05-76 от 4.04.2018 г. на Министъра на правосъдието, с която е отказано преместването му като нотариус в района на Софийския районен съд. Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, тъй като са налице важни причини от семеен характер, които налагат преместването му. Моли административният акт да бъде отменен и преписката - върната на административния орган за произнасяне с положително решение. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата. Поддържа, че не са налице важни причини, обосноваващи необходимост от преместване на нотариуса. Моли жалбата да бъде отхвърлена с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Съвет на нотариусите на Нотариалната камара не изразява становище по същество. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, Върховният административен съд, второ отделение, констатира следното: Жалбоподателят е вписан като нотариус с рег. № 692, с район на действие Районен съд - гр. Малко Търново на основание заповед на министъра на правосъдието № СД-05-98/25.06.2015 г. Същият започва да извършва нотариална дейност в района през месец януари 2016 г. Със заявление вх. № 94-А-ЗЗ от 25.01.2017 г. жалбоподателят прави искане до министъра на правосъдието за преместването му като нотариус в района на Районен съд- гр. София. Молбата си мотивира с обстоятелството, че от пролетта на 2016 г. живее фактически с Ц. Спасова, която живее в [населено място] и има дъщеря на [години]. Излага съображения, че партньорката му е бременна и здравословното й състояние изисква постоянни медицински грижи и наблюдение от специалисти, които не могат да бъдат осигурени в гр. Малко Търново. В заявлението е посочено също, че районът на Малко Търново е в сериозна демографска криза и необходимостта от нотариални услуги силно намалява. Поддържа също, че броят на жителите на Столична община предполага наличие на вакантни места за нотариус в района на Софийския районен съд. Представя доказателства за посочените в молбата факти – амлулаторен лист и медицинско удостоверение за здравословното състояние на брачната му партньорка, както и нотариален акт от 1998 г., според който е собственик на апартамент в гр. София. С решение от заседание, проведено на 7.07.2017 г. по протокол № 6/7.07.2017 г., Съветът на нотариусите на Нотариалната камара не дава съгласие на преместване на жалбоподателя в друг съдебен район. Решението е мотивирано с липсата на важни причини, възникнали независимо и извън волята на нотариуса. Изложени са подробни съображения за основанията, поради които обстоятелствата от семеен и здравословен характер, посочени в заявлението, не могат да се приемат за такива. В решението е посочено също, че съгласно официалните данни на Националния статистически институт за населението на гр. София, броят на нотариусите в района на Софийския районен съд е по-голям от този, предвиден според нормата на чл. 10 ЗННД, поради което няма вакантни места и такива не могат да бъдат открити. След преценка на изложеното в заявлението, представените доказателства и решенето на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара министърът на правосъдието издава заповед № СД-05-76/4.04.2018 г., предмет на обжалване, с която отказва да удовлетвори молбата за преместване по съображения, че не са установени важни причини по смисъла на закона, които да налагат това. С допълнителни заявления от 17.04.2018 г., от 9.05.2018 г., от 10.07.2018 г. и от 15.08.2018 г. до министъра на правосъдието жалбоподателят поддържа вече изложените съображения, като допълнително посочва, че ще осъществява дейност като нотариус в кантората на майка си нотариус Е. Петрова. Излага и съображения, че синът му Е. П., [дата на раждане] (удостоверение за раждане), както и брачната му партньорка, се нуждаят от медицински грижи и наблюдение, които на могат да бъдат осъществени в района на гр. Малко Търново, тъй като болницата в града е закрита. Това налага той и семейството му да живеят разделени. Тези заявления и допълнителни съображения са обсъдени на заседания на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара, като решението от 15.06.2018 г. (предхождащо раждането на детето) е отрицателно, а с решение от 19.10.2018 г. по протокол № 9/19.10.2018 г. ръководният орган дава съгласие за преместване на жалбоподателя в района на Софийския районен съд. Със заповед № ЛС-04. 330/28.05.2018 г. министърът на правосъдието насрочва писмен и устен изпит за заемане на вакантни места за нотариуси по райони, като за района на Софийския районен съд са обявени 5 места. При така установените факти настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, второ отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 АПК и от лице, за което оспореният административен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледаната по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 5 във връзка с чл. 34б, ал. 4 ЗННД орган, в предвидената в чл. 59, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) писмена форма, като съдържа посочените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Въпреки това оспорената заповед следва да бъде отменена, тъй като е постановена в противоречие с материалноправните изисквания, предвидени в чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД. Съгласно цитираните разпоредби нотариус може да бъде преместен в друг район на действие поради важни причини – обстоятелства, свързани със здравословното му състояние, семейно положение и др., които са настъпили независимо и извън волята му, след придобиване на правоспособността и които му пречат да изпълнява нотариални функции в съществуващия район на действие и при открито място по чл. 10 от ЗННД, разпоредба, която регламентира минималния брой места за нотариуси в определен район, съобразно числеността на населението и конкретната необходимост по преценка на министъра на правосъдието (чл. 10, ал. 4 от ЗННД). Анализът на посочените норми показва, че изброените предпоставки са кумулативни, т. е. преместването може да се осъществи само при едновременното наличие на двете условия - важни причини, които да налагат преместването и открито място за нотариус в района, в който действащият такъв иска да се премести. В случая, съобразявайки както доказателствата, представени в производството пред административния орган, така и тези за факти, настъпили след издаване на оспорената заповед, за установяване изпълнение на изискванията на чл. 34б, ал. 1 и ал. 2 ЗННД, които са относими съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав приема, че материалноправните предпоставки за преместване на нотариуса в друг съдебен район са изпълнени. Съобразно изложеното в заявленията за преместване и ангажираните доказателства следва да се приеме, че са налице важни причини по смисъла изяснен по- горе. Такива са необходимостта от медицински грижи и квалифицирана медицинска помощ за новороденото дете на жалбоподателя и за брачната му партньорка, които обективно не могат да бъдат извършвани в съдебния район на гр. Малко Търново, където болницата е закрита. Грижите за детето и за семейството предполагат чести пътувания на значителни разстояния, които препятстват изпълнение на нотариалните функции в настоящия район на нотариуса. Същевременно е изпълнено и второто кумулативно условие- налице са свободни места на нотариус в района на Софийския районен съд (доказателства за обявен конкурс). Изложеното налага заключението, че оспорената заповед следва да бъде отменена, като съгласно чл. 173, ал. 2 АПК преписката следва да се изплати на министъра на правосъдието за ново произнасяне. При новото произнасяне административният орган следва да съобрази изложеното по-горе както, представените от заявителя доказателства и тези за наличие на свободни места за нотариус в района на Софийския районен съд, с оглед обявения конкурс за заемане на 5 свободни места, а също и положителното становище на Съвета на нотариусите на Нотариалната камара за преместването на Петров (решение от 19.10.2018 г. по протокол № 9/19.10.2018 г.) и на тази база да прецени наличието на условия за преместване съгласно чл. 34б, ал. 1 ЗННД. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред настоящата инстанция, Министерство на правосъдието следва да заплати на жалбоподателя сумата 510. 00 лв. разноски по делото, включващи 10. 00 лв. държавна такса и 500. 00 лв. възнаграждение за адвокат. Адвокатското възнаграждение следва да бъде присъдено изцяло, тъй като заплатеното такова от страната е в минималния размер, предвиден в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за дела с такъв характер. Ето защо възражението на процесуалния представител на ответната страна за прекомерност на заплатеното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение е неоснователно. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 34 ЗННД