Решение № 838 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2009 г.

Решение № 838 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1739/2009 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Алексей Иванов Производството е по реда на чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 1180 от 7.08.2009 г. по гр. д. № 1429/2009 г. на Варненския окръжен съд /ВОС/, с което е отменено решение на Варненския районен съд /В./, постановено на 1.06.2009 г. по гр. д. № 2365/2009 г. и са уважени изцяло исковете на Т. И. М. с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 от КТ и частично иска му с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ до размер на сумата 8 833,52 лева със законна лихва. Жалбоподателят поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита, че въззивният съд неправилно е приел, че трудовият договор с работещ пенсионер не може да бъде прекратен на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Също поддържа, че необоснована и в нарушение на съдопроизводствените правила дружеството е осъдено да заплати обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. С определение № 226 от 22.02.2010 г. е допуснато касационно обжалване поради наличие на противоречива съдебна практика по обуславящия материалноправен въпрос може ли работодателят да упражни правото на уволнение по чл. 328, т. 10 от КТ, след като уволненият служител вече е бил пенсионер преди възникване на трудовото правоотношение между страните. В решение № 884/09 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г., постановено от Върховния касационен съд /ВКС/, Четвърто гражданско отделение по реда на чл. 290 от ГПК е прието, че основанието за уволнение по точка 10 на чл. 328, ал. 1 - при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, представлява определен юридически факт, който трябва да е възникнал СЛЕД сключване на трудовия договор и при наличието на който уволнението може да бъде извършено законосъобразно. В разгледания по това дело спор уволненият служител е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст още преди сключване на трудовия договор, поради това ВКС е приел, че основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ не е било налице към момента на прекратяване на правоотношението. Според съда правна възможност за прекратяване на правоотношенията на лице (работник и служител), което към възникване на трудовото правоотношение е придобило и упражнило правото си на пенсия се предвижда едва с новото основание по точка 10а на ал. 1, чл. 328 от КТ, което е прието със закон, обнародван в ДВ, бр. 46/2010 г. в сила от 18.06.2010 г. и ще бъде за бъдещи правоотношения. Настоящият състав на Върховния касационен съд възприема становище по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ, посочено в обсъденото решение № 884/09 от 26.07.2010 г. по гр. д. № 381/2009 г. на ВКС, Четвърто гражданско отделение, с което занапред е уеднаквена практиката по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ. Правилността на това становище се установява и при подлагане на езиково тълкуване на текста на изследваната разпоредба на точка 10 от ал. 1 на чл. 328 от КТ. След като според тази норма работодателят може да прекрати трудовия договор с отправяне на писмено предизвестие до работника и служителя при придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст е ясно, че законът има предвид факт, настъпил след, а не преди сключването на трудовия договор между страните. Явно законодателят също е вложил този смисъл в тълкуваната норма, защото ако не беше така нямаше да има нужда от приемане на новия текст на точка 10а на алинея 1 от чл. 328 от КТ, с която изрично е уредено правото на работодателя да прекрати с предизвестие трудово правоотношение, което е възникнало след като назначения работник или служител е придобил и упражнил право на пенсия. Ако това беше смисъла вложен в правилото на точка 10 на алинея 1 от чл. 328 от КТ нямаше да има нужда от създаване на разпоредбата на точка 10а на алинея 1 от чл. 328 от КТ. Това означава, че нормата на точка 10 от алинея 1 на чл. 328 от КТ не се прилага за прекратяване на трудово правоотношение с работник или служител, който вече е придобил и упражнил правото си на пенсия. Съобразно изложеното по-горе по основателността на касационната жалба съдът приема следното: Приемайки че уволнението на служителя е незаконосъобразно, въззивният съд е приложил правилно материалния закон по отношение основателността на исковете с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ. Основателен е обаче довода за неправилност на обжалваното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила в частта, с която е уважен иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. Твърдението на ищеца, че останал без работа от датата на уволнението не е доказано, а именно той носи доказателствена тежест за пълно и главно доказване на факта на оставането си без работа, от доказването на който факт се обуславя основателността на иска му по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ. По делото въпреки твърденията на тази страна не е събрано никакво копие от трудовата му книжка, от което би могло по достоверен начин да се установи не полагане на труд по друго трудово правоотношение. Констатация за записванията в трудовата книжка на служителя не е направена и пред въззивната инстанция. Последната е допуснала съществено нарушение на съдопроизводствените правила, сочейки извършена справка с трудовата книжка на въззивника. Подобна констатация не е вписана в протокола на проведеното единствено открито съдебно заседание пред въззивната инстанция, в производството пред която въззивникът-ищец не е искал, посочил или представил никакви нови доказателства. При тези изводи постановено въззивно решение в частта му, с която е уважен частично иска с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ на Т. И. М. подлежи на отмяна. Вместо него следва да се постанови друго решение, с което се отхвърли иска на Т. И. М. срещу [фирма] с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа поради уволнението. В частта, с която искът на Т. И. М. с правно основание по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ е отхвърлен решението на Варненския окръжен съд следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора касаторът има право на направените разноски в трите инстанции съразмерно с отхвърлената част от исковете в размер на сумата 10 лева. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 от ГПК, Върховният касационен съд, състав на Гражданска колегия, четвърто отделение